Черна гора пред портите на ЕС

ДПА

На влизане в Черна гора. Снимка: bikerz.bg

Черногорският премиер Игор Лукшич излъчва увереност, че неговата страна ще премине направо през всички сложни пресечки, с които е осеян пътят към членство в ЕС. Неговото настроение се подобри след като изпълнителният орган на ЕС реши на 12 октомври да започне присъединителни преговори с Черна гора. Официалното решение, което ще позволи преговорите да започнат през март, се очаква на 9 декември.

Във визията на 35-годишния икономист Черна гора ще продължи да напредва, движена от машината на добрата икономическа политика и ще реши много въпроси по пътя. „Спечелихме одобрение за нашата политика от МВФ и Световната банка“, заяви той пред ДПА в Подгорица. „А нивата на нашия дълг ще бъдат в съответствие с критериите от Маастрихт идната година“, каза той. Фактът, че страната започна да използва германската марка преди да премине на еврото й помогна да се откъсне икономически от много по-голямата проблемна Сърбия.

Сега, в очакване на преговорите за присъдиняване, Черна гора е постигнала по-голям напредък от много други бивши югославски държави като Сърбия, Македония, Босна и Косово. Само Словения, която вече се присъедини към ЕС през 2004 г., и Хърватия, която очаква да се присъедини през 2013 г., са се радвали на по-голям успех.

Постоянните искания за повишаване на заплатите в държавния сектор, подкрепени със заплахата за масова стачка, са предизвикателство към политиците, но правителството има намерение да постигне своето. Намаляването на публичните разходи и избягването на разрушителни дългове трябва да останат наша цел, заяви Лукшич. Новите заеми абсолютно не са опция, каза той.

По трудния път към преговори с ЕС черногорските власти обаче ще се изправят пред по-твърди искания, повечето от които свързани с корупцията. Имиджът на Черна гора бе помрачен от датиращите отдавна твърдения, че всемогъщият предшественик на Лукшич Мило Джуканович е позволил на организираната престъпност да проникне в администрацията.

След неприятната констатация, че организираната престъпност и ширещата се корупция не изчезнаха в Румъния и България след тяхното приемане през 2007 г., ЕС е решен да държи вратата леко открехната, докато Подгорица не покаже по-добри резултати.

Докато европейските партньори се надяват, че младият кабинет на Лукшич от технократи може да победи тези навици, опозицията и неправителственият сектор остават недоверчиви, казвайки, че антикорупционните мерки досега са достигнали само до малките, а не до големите риби. Опозицията и неправителствените организации със сигурност ще окажат също натиск за по-добър достъп до медийната мрежа, която се надява да бъде подложена на по-малко правителствен натиск.

Но много реформи може да забуксуват, ако властите не превъзмогнат голямата пропаст в обществото, разделяща прочерногорския и просръбския лагери. В края на деня всеки въпрос в тази страна от 620 000 жители стига до това разделение, независимо че и от двете страни има много еднакви проблеми. Черногорските служители обвиняват Сърбия, че лансира национализма и тормози опозицията.

Ябълка на раздора е разликата между много близките сръбски и черногорски език или това дали Черна гора трябва да има автономна църква. Спорните проблеми са много и пресушават енергията за реформи. Кабинетът на Лукшич наскоро постигна споразумение с опозицията за сръбския език в училищата и очаква въпросът за църквите да бъде решен за няколко години.

Ние предлагаме на вярващите от двете църкви да се обединят под крилото на автономната черногорска църква, каза той. И това е възможно да се случи, защото всичко друго ще бъде неестествено, заяви Лукшич.

В крайна сметка такива въпроси продължават да разединяват черногорското общество, като ефективно пречат на страната да изрази недоволство от икономическите трудности с единен глас. Остава да се види дали това ще се окаже полезно или вредно.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.