Какво липсва в кампанията за София?

Кучета и музиканти в софийските подлези
Кучета и уличен музикант в подлеза край хотел „Плиска“ в София. Снимка: e-vestnik

Ако нещо липсва в кампанията за София, то това е искреността. И на кандидатите за съветници и на тези, които претендират за кметския пост. Сигурен съм, че след двайсетина години се върнахме във времето, когато истината, голата истина би била достатъчна да запали хората и да донесе победата на съответния кандидат или пък политическа партия.*

Нещо повече. Колкото по-компетентен човек става в местните работи и в особеностите на българското местно самоуправление, толкова повече се чувства задължен да впряга цялото лицемерие, на което е способен. В най-чист вид можете да го видите, разбира се, при кандидата на БСП – Георги Кадиев. Човекът отиде чак до Страсбург, за да проучи тамошния опит на кварталните съвети. Но видя сламката, а не гредата, която ще му извади очите. А именно – че далеч по-малкия от нашата столица Страсбург има муниципални райони.  Пак Кадиев веднъж обясняваше в едно предаване, че бюджетът на Брюксел е толкова, колкото на София, но това е все едно да кажеш да кажеш, че държавния бюджет, сиреч бюджетът на министерствата изчерпва публичните разходи в България.

Болно ми е, но няма да спестя и лимерието на Мартин Заимов, за когото гласувах на едни предишни избори. Виждам неговите билбордове, които призовават за нов ред в София, но не казват какъв е старият. Чета програмата на Прошко Прошков и виждам, че кандидатът е за промяна на модела и реорганизация на администрацията в София, но не ми е ясно за какво точно става дума. Тоест какво е сега и какво трябва да стане. Най-скромен е може би кандадитът на шумната „Атака“, но най-вероятно по причина, че за разлика от другите кандидати, човекът не вдява за какво дума.

Но за какво става дума, наистина?  Е, не е за дупките, не е за кучетата, не е за парковете, не е дори за околовръстния път и метрото. Става дума най-вече за това как се управлява София и доколкото нейните граждани участват в това управление.

А истината е, че по отношение на управлението София не е  в 19-и век, както наскоро спомена Прошко Прошков, а много по-назад. Европейската ни столица е без аналог сред другите сравними градове в Европа, по причина, че вместо община и муниципални (самоуправляващи се градове в големия град) си имаме нещо като мегаминистерство, което управлява столицата и бюджет, горе-долу колкото този на МВР. Както си му е реда, министерството има своя Минчо, има отдели по районите, които по нечие странно хрумване се оглавяваха от пряко избрани от гражданите началници. Поне докато нещата не дойдоха на мястото си и сега районните началници ще бъдат посочени от новоизбрание общински съвет.

Нямам представа какво си мислят общинарите от други столици или големи европейски градове, които често ни навестяват, но имам чувството, че доста се дивят на някои неща. Например на това, че в състава на София има три града – Банкя, Нови Искър и Бухово, без свое самоуправление, като последният дори не е район. Вие чували ли сте такова нещо? Т.е. населено место някъде в Европа, обявено за град от тамошното законодателство, но без право на свое самоуправление?

Но това, че родният град на премиера няма свое самоуправление, за разлика например от селата Опан или Криво поле, просто можем да го подминем с усмивка. По-важното е, че столичанинът от Люлин, от Младост, Лозенец или Красно село е преди всичко и най-вече поставен под грижите на столичната администрация. Тя е тази, които ще евентуално ще почисти снега по улицата пред дома му, ще отпусне пари за ремонт на вътрешно-кварталната уличка, ще стопанисва местното пазарче, ще определи къде и как може да паркира, ще почисти градинката му, ще му направи детска ясла, ще разреши една или друга инвестиции.

От него, от столичанина, се иска само да си плаща редовно такса смет, данъка на автомобила, данък сгради и другите местни берии. Той, столичанинът, където  и да живее, няма право на принос и съответно на визия за своя обособен град, част от огромната, развиваща се във всички посоки столица. Вместо кмет, бюджет, визия за развитие на района, той има министерство на „Московска“ 33 и добре знае, че всички локални въпроси се решават там. Там се решава дори въпросът за парите от европейските фондове. Не за друго, а защото за разлика от 50-хилядния Ямбол, три пъти по-големия район Люлин няма право да кандидатства за проект.

Е, няма такава столица по Европа. И 700-те милиона евро, които цитира Кадиев, са просто парите, с които голямата община в Брюксел се грижи за едрата инфраструктура, за здравеопазването, за образованието и за другите неща, които имат общоградско значение. Останалото е работа на муниципалитети в градове-райони, които разполагат със собствено самоуправление, съветници, свой бюджет, правомощия и визия за тяхното развитие в рамките на метрополиса.

Та ето го така нареченото статукво – отнемаш правото на гражданите в обособени части на големия град да се самоуправляват, събираш на едно място съветници, парите и правомощията и в крайна сметка властта. И разбира се, не можеш да се оправиш.  Градът тъне в мръсотия, дупки по улиците, коли върху тротоарите. Няма и все още не са се родили толкова талантливи кметове по Европа, които могат да движат едновременно строителството на метрото и ремонта на уличка в Модерно предградие.

Преди време прочетох няколко есета на Питър Дракър („Новите реалности“), като в едно тях се разглеждаше един интересен пример на управление през 19 век. Оказва се, че по една перфектна формула и желязна субординация Англия е управлявала 400-милионна Индия с 400 души администрация, разположена по вертикала, чиято работа е била да събира данъци и да раздава правосъдие.  Било е наистина нещо съвършено като организация. Но все пак, през 19 век.  В съвременния свят формулата е друга. И на българина, в частност на софиянеца му предстои да срича и проумява едно ново понятие – субсидиарност.

Но това, както се казва, ще стане чак в края на безкрайния преход. И няма да е много сложно – просто някой ще каже истината.  Такава, каквато е.

От блога на Пламен Даракчиев

* В интерес на истината, мисля, че при някои кандидатите, най-вече Прошко Прошков, за когото ще гласувам, надделяват преди всичко пиарите в  щаба и тактическите съображения.  И преди всичко съмнителната визия, че на местни избори се говори за местни проблеми. Но пък аз не знам на парламентарни избори да се е говорило за проблемите в управлението на който и да е български град.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.