Дупка за милиони или къде бе погребан вотът ми за кмет

Подлезът пред гара Подуене. Снимки: авторката

Ако помните, миналата година ви разказах как с Дребосъчето стигаме до цивилизацията, т.е. центъра на София. Във връзка с предстоящите избори ще ви върна пак по този маршрут.

Всъщност си представям как кандидатите за кмет, вместо да ме поканят в някое кафе на банички или да играем джаги, идват да ми помогнат да си изкарам детската количка от входа и ме съпровождат по същия тоя път до парка:

Първо ще отидем до подлеза пред блока, който от две седмици свети с по две редици лампи и как, пак оттогава, има монтирани нови релси. Ще похваля настоящата кметица за тая работа и ще я попитам, защо за последно там беше толкова светло в двете седмици преди предишните избори за кмет.

Даже ще използвам случая да навивам мерак-кметовете да агитират кандидатите си за президенти да променят конституцията – представете си кметове да се избират, ако не всеки месец, то поне всяка година – колко светлина в тунела ще има! Също така ще ми е драго да питам, ако за осветлението на подлезите се задéлят всеки месец средства, какво става с тези пари, при положение, че целогодишно там не свети и една лампа.

Ще похваля Фандъкова и за друго – новите рампи тип релса пасват на колелетата на количката ми – евала, Йорданке, евала Фандъкова. Но! Като знам колко нестандартна е оста й, представям си на колко други колички не пасва… Дали бъдещите кметове ще могат да намерят гениален мозък в екипа си, който да се сети да предложи унифициране и универсализиране на релсите по всички подлези в града?

Следващия подлез също свети и при това положение, предполагам кандидат-кметовете, минавайки през него вече ще се чудят какво ще работят, ако ги изберат. Е, аз ще се подсмихна лекинко, защото след това ще стигнем до тъмният тунел, предназначен за пешеходна зона под ЖП прелеза на Подуене. Понеже те са нежни души, ще им го спестя и ще ги помоля да избутат детската количка през по-безопасния тунел за коли. После ще им се извиня, че трябва да минаваме през кал и по нанагорнището, но какво да се прави като са сложили изборите есента.

И така в сладки беседи ще стигнем до една дупка.

Черна дупка с подово отопление и много рампи – ремонтираният подуенски подлез

Така би трябвало да изглежда подлезът с европейските милиони. Снимка: авторката

Ако се сещате от миналогодишната ми статия, тогава за него уж имаше заделени два милиона, които се оказа, че също са чакали пó-така времена. А може би, междувременно са отишли някъде, защото пред полдеза има табела, която гласи че реконструкцията му е част от доста по-голяма програма на обща стойност 8 милиона и нещо си.

Ако случайно сте попадали на репортажа в btv за подлеза, ще знаете защо и тази статия се казва така, а именно…

…Преди няколко месеца г-жа Фъндъкова открила тържествено подлеза, оборудван с подово отопление, но не го изпробвала. А и защо й било – не е прикована в инвалидна количка и не е във възраст да бута детска. Ако беше пó-иначе е щяла да знае, че откъм гарата има асансьор, електрическа и полегата рампа, за трамваите по средата на подлеза имало само електрическа, както и за излизане от другата страна на улицата. И тук идва интересното – ел. рампите не само, че нямали бутони за извикване на оператор, но и никога не били пускани в експлоатация, защото… нямало дистанционни за тях.

На края на репортажа се казваше, че до десет дни рампите ще заработят. Та ей така си представям как отиваме с кандидаткметовете към подлеза. Ще слезем с асансьора, примерно, но може да го направим и по полегатата рампа или вече работещата електрическа (е, за нея ще трябва някой от тях да слезе долу до охраната, и да я извика да дойде с дистанционното.

Двата изхода на подлеза са собственост на различни общини. Снимка: авторката

Същото важи и за инвалида/майката, които слязат от трамвая – ще трябва да слязат пеша по стълбита, за да викнат охраната да ги свали с ел. рампата…). Та ще слезем заедно с асансьора. Ще помолим охраната да си вземе дистанционното, за да ни пусне електричката от другата страна. Но тук мустакатия чичко от охраната ще се сепне:

– До трамваите ли искате?!

– Не – ще рече Прошков.

– До другата страна на улицата – ще допълни Кадиев.

– Еми там не може – ще ги смрази охранителят.

– Как така? Нали рамипите вече са пуснати?! – невежо ще възкликне Фандъкова.

– Госпожо Фандъкова, подлезът от тази страна и там, при трамваите, спада към община Подуене, ама…такова…от онази страна е в община Слатина, а с нея нямаме договор… Пари нямали в Слатина за ток за рампата и, затова, не работи. Вие не знаехте ли?!

Един подлез и два изхода с двама различни господари. Парадокс, абсурд, бюрократщина… Един подлез, част от европейска програма за почти 9 милиона лева, по който и двете общини са бенефициенти и трябва да имат пари за поддръжката му. По програмата се правят и площадки из тези квартали. Аз думи нямам – 20 години, за да се доизгради, а сега сигурно и още толкова, за да може да се ползва наистина – това е инвестиция в бъдещето, наистина!

Не мисля, че и ако уважаемите кандидати изобщо знаеха за случая, щяха да направят нещо. Т.е. не могат да ме уверят, че знаят какво става в този град, за да гласувам за когото и да било от тях. Този град е дупка, къде черна, къде просто дупка.

От блога на Пипилота Ментолка

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.