И Киргизстан пред решаващ избор

fondsk.ru

Безредиците в Бишкек. Снимка: новини

Изборите за президент на Киргизстан, насрочени за 30 октомври, вече поставиха рекорд по броя на кандидатите. След отсяване на част от заявките Централната избирателна комисия вписа в бюлетината имената на 23-ма претенденти за поста. На 11 октомври двама от тях – бившият кмет на Бишкек Нариман Тюлеев и Акилбек Жапаров, депутат от партията „Ар-Намис“, се отказаха да участват в надпреварата, а на другия ден се оттеглиха комунистът Исхак Масалиев и Шамшибек Медетбеков, излъчен от партията „Ел Бийлиги“. В крайна сметка се оформи списък от 19 души; хората в избирателните комисии ще трябва на ръка да зачертаят имената на кандидатите, решили да се откажат.

19 претенденти за поста държавен глава – това е нонсенс, непознат още в историята на новата държавност в постсъветския свят. Подобно изобилие от кандидати за висшия пост в страната изобщо не е знак за някакъв „разцвет на демокрацията“, нищо че Киргизстан от 90-те бе определян като „островче на демокрация“. Създалото се положение сочи липса на сплотеност в обществото, раздробеност по върховете и говори за кризисния характер на днешните процеси в страната.

Обществено-политическата обстановка в Киргизстан е нестабилна. На брифинг след заседанието на националния Съвет по отбраната от 29 септември бе посочено, че за предизборната кампания „е показателна безкомпромисната политическа борба, което съвкупно с високата политизираност на населението при известни обстоятелства може да дестабилизира обстановката в някои райони“.

Статистиката на вътрешното министерство потвърждава тези опасения. От началото на годината в Киргизстан са регистрирани 1007 неразрешени акции, включително 509 с политически характер. Броят на престъпленията расте. По данни на ведомството, извършените тази година са с 5,7 на сто повече, отколкото миналата. Броят на участниците в организирани престъпни групи е нараснал с 220 души, а извършителите на престъпления са повече с 33,8 на сто.

Най-остри проблеми според Съвета по отбраната са междуетническото напрежение, религиозният екстремизъм и крайграничните конфликти. По данни на киргизстанския Държавен комитет за национална сигурност (ДКНС), част от местните и чуждестранните медии и интернет ресурси целенасочено публикуват материали в сепаратистки дух с директната цел да се взриви ситуацията в страната.

Според силовите структури в тази република радикалните религиозно-политически организации ще се опитат по време на изборите да осъществят „отдавна кроените планове за създаване на теократична държава в Киргизстан“. Положението се влошава допълнително от прозрачните граници, заради които там лесно проникват най-различни екстремисти, наркокуриери и агенти на чужди разузнавания „с цел да дестабилизират обстановката и да повлияят върху изборния резултат“.

Опасността е дори по-голяма, отколкото признава официално Съветът по отбраната. Преди няколко дни в Южен Киргизстан бе ликвидиран един и задържани още 10 бойци на „Съюза за ислямски джихад“, подготвяли терористични атентати. По същото време на обиколка из южните райони замина цялото ръководство на Киргизстан, включително президентът Роза Отунбаева, председателят на парламента и изпълняващият длъжността министър-председател. В случай на успешен атентат държавното управление би останало парализирано, и то задълго.

По данни на ДКНС, задържаните са предимно граждани на Таджикистан и на Узбекистан. Председателят на комитета Кенешбек Душебаев заяви, че някои от участниците в групата са заминали по-рано в чужбина с цел да се върнат и да организират „акции на възмездие“ заради потушаването на безредиците през юни 2010 г. „Верският екстремизъм“ в Киргизстан впрочем е с етнически подтекст, макар да се маскира често с религиозни одежди.

Борбите между северните и южните кланове през последните десетилетия са постоянен фон на политическия живот в страната. В течение на 15 години (1990-2005) президент на Киргизстан бе севернякът Аскар Акаев. През март 2005 г. „първата киргизстанска революция“ сложи на негово място южняка Курманбек Бакиев, който бе изгонен от страната през април 2010 г. от „втората киргизстанска революция“.

Днес в държавното ръководство отново преобладават северняците, сред които са президентката Отунбаева и премиерът Алмазбек Атамбаев. При това положение южните кланове, изтласкани встрани от властта, започнаха да разиграват сепаратистката карта. Ситуацията в южните райони, през които минава един от основните маршрути на наркотрафика от Афганистан за Русия, се контролира твърде слабо от Бишкек – оттук идва и основната заплаха за териториалната цялост на Киргизстан.

Президентските избори на 30 октомври, по всичко личи, ще станат съдбоносни за страната. От резултата им пряко ще зависи по-нататъшното съществуване на Киргизстан като независима държава на кръстопътя между геополитическите стремежи на Русия, Китай и САЩ . . .

Анкетите очертават следното разположение на силите. Безусловен фаворит в президентската надпревара е министър-председателят Атамбаев. Мнозина му предричат победа още в първия тур. Най-близкият му конкурент е южнякът Адахан Мадумаров, лидер на опозиционната партия „Бутун Киргизстан“. На трета позиция е друг южняк, лидерът на партия „Ата-Журт“ Камчибек Ташиев.

На 10 и 11 октомври Алмазбек Атамбаев бе на посещение в Москва, където разговаря с председателя на руското правителство Владимир Путин. Наблюдатели отбелязват, че конкурентите на Атамбаев не бяха удостоени със срещи дори от руски чиновници на средно равнище. Премиерът наистина разполага със силни козове. През септември той успя да се споразумее за газови доставки и засилване на икономическото сътрудничество с един от най-близките съюзници на Русия – Казахстан. Освен това издейства руският „Газпром“ да активизира проучванията за петрол и газ на киргизстанска територия, което се очаква да направи страната му независима в енергиен план.

Според социолозите, Мадумаров изостава днес от Атамбаев, събирайки почти двойно по-малко одобрение. Все пак се очаква, че ще направи опит да навакса и да стигне до втори тур. Киргизстански медии писаха, че Мадумаров е намерил спонсори в лицето на южнокорейски бизнесмени. Други твърдят, че Адахан Мадумаров използва като посредник Максим Бакиев (син на сваления президент – б. р.) и взема пари от Борис Березовски (руски магнат в изгнание, б. р.). При всяко положение местните медии убедено твърдят, че Мадумаров поддържа връзки с клана Бакиеви.

В контекста на предизборното противопоставяне между Атамбаев и Мадумаров не бива да се забравя, че главният икономически партньор на Киргизстан и основното поле за трудова миграция на стотици хиляди киргизстанци е Русия. Мнението на Москва и оценките на руските медии са твърде солиден фактор в очите на киргизстанските избиратели. Това безспорно засилва позициите на Алмазбек Атамбаев.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.