Турция – земетресения и свръхрастеж

в. Файненшъл таймс

Снимка: Юръп юнайтед

Турция постига икономически свръхрастеж – 10,2 % за първата половина на 2011 година. Това е рядко явление с важни последици за инвеститорите, търсещи алтернатива на умерения растеж в САЩ и еврозоната, и за управляващата в Турция десноцентристка „Партия на справедливостта и развитието“, чийто изборен успех се корени в рязкото повишаване на жизнения стандарт. Тези успехи са от значение и за нарастващото влияние на Анкара на световната сцена.

Макар днешната силна икономика да е резултат на деветте години управление на партията, през които доходът на глава от населението се утрои в долари, има опасения, че нарастването на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната може да се окаже неустойчиво заради увеличението на дефицита по текущата сметка и отслабването на позицията на лирата.

Някои от решенията на Анкара – най-вече намаляването на лихвите на фона на ускоряваща се инфлация – засилиха опасенията, че сфери от икономиката растат твърде бързо. И въпреки злорадството сред управляващия елит, предизвикано от икономическите и финансови затруднения на Европейския съюз, няма съмнение, че една дълбока криза в еврозоната би се отразила значително на Турция.

Засега обаче чуждестранни политици и бизнеслидери се отправят към Истанбул, най-големия град в Турция, и столицата Анкара, нетърпеливи да подобрят отношенията си с едно от най-ярките въплъщения на успеха в мрачната световна икономика. „Има огромен потенциал, до който досега не сме се докосвали“, каза британският министър на бизнеса Винс Кейбъл в Истанбул през септември. Той водеше делегация с участието на британска строителна компания, която искаше да построи трети мост над Босфора. Кейбъл описа посещението си като част от усилията за преориентиране на отношенията към нововъзникващите пазари, които днес създават половината от световния БВП и може да се очаква, че ще имат траен растеж.

Всъщност след финансовата криза преди десет години икономическото положение на Турция в много отношения предизвиква завист у северните й съседки. Макар голяма част от основната работа да бе свършена от Кемал Дервиш, финансов министър в предишната коалиция по време на кризата през 2001-2002 година, премиерът Реджеп Тайип Ердоган държеше властта в добрите времена. По пътя към рекордната си трета изборна победа през юни, извоювана с увеличена подкрепа сред гласоподавателите, той обеща още по-добри времена.

С всеки обявен план за строежи на почти всяка крачка – от нов канал, който да заобикаля Босфора, до болници и футболни стадиони за анадолските градове, той обеща да превърне Турция, която днес е 17-ата по големина икономика в света, в една от първите 10 до 2023 година. До тази година – и това далеч не е случайно съвпадение, защото тогава се навършват 100 години от основаването на турската република – Еродган иска БВП на глава от населението отново да нарасне двойно – 25 000 долара.

Доверието, съпроводено с растеж и с перспективи за растеж, подсилва също дипломатическото влияние на Анкара. За много от нейните съседки, обхванати от вълненията на „арабската пролет“, Турция е пример за демокрация и просперитет, а Ердоган, който се надява да увеличи влиянието на страната, създава впечатление на силен и решителен лидер. Той направи триумфална обиколка в Северна Африка през септември, когато заведе над 200 бизнесмени в Египет. Външният министър Ахмет Давутоглу определи като свой дълг да отвори посолство навсякъде, където има турски предприемач.

Въпреки това се чуват все повече предупреждения, че в краткосрочен план поне нещата ще се подобрят според конкретните условия. В доклад от септември Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира, че темпото на растежа ще се забави значително идната година до само 2,5 %. Макар турската централна банка да оспори тези прогнози, тя все пак призна, че има ясни сигнали за забавяне. Банката отбелязва показатели като промишленото производство и индекса, проследяващ развитието в промишлеността, който през август спадна под нивото от 50 пункта, което е разделителната линия между доверието и тревогите, преди през септември отново да се покачи.

Главна причина за тревогата на МВФ и факторът, който обяснява защо Анкара приема, че има сигнали за забавяне, е най-голямото „петно“ в икономическия пейзаж на Турция – големият дефицит по текущата сметка. При 75 млрд. долара годишно, сега той е почти на 10 % от БВП. Правителството определи последните цифри – 3,96 млрд. долара дефицит за август – като знак, че проблемът е достигнал своя пик.

Правителството продължава да прогнозира обаче само скромно намаление на дефицита – от 9,4 % от БВП в края на годината до 8 % идната година и 7,5 % през 2013 година. Някои анализатори виждат в тези прогнози сигнал, че приоритетът на Анкара продължава да е растеж, независимо от цената.

Дори финансовият министър Мехмет Шимшек признава, че дефицитът е трудно поносима последица от повишаващо се вътрешно търсене и ниското равнище на спестяванията. „Ако Турция нямаше толкова ниски спестявания, лесно щяхме да надминем китайския растеж“ , отбеляза той със съжаление.

Без тази спестявания обаче икономическият растеж води до повече внос и страната става все по-зависима от чуждестранни средства. Всъщност най-новите данни, публикувани от централната банка, сочат, че когато текущата сметка бъде отчетена заедно с външните пасиви на корпоративните и финансови сектори, то Турция ще се нуждае от над 200 млрд. долара външно финансиране през идната година.

Въпреки спада на курса на лирата централната банка се придържа към политика на ниски лихви, целяща да намали привлекателността на страната и следователно зависимостта й от чуждестранен капитал, който може да секне. Банката твърди, че уязвимостта на Турция от външен шок ще намалее, тъй като сегашният дефицит се свива в резултат на съчетаването на забавянето на икономиката, което значи по-малък внос, и слабата валута, която пък може да доведе до повече износ. Тя твърди, че рискът от прегряване е отминал и че най-голямото предизвикателство пред Турция е намаляването на търсенето в чужбина.

В дългосрочен план перспективите са светли – Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, чиято централа се намира в Париж, оценява средния годишен растеж на Турция на 6,7 % през следващите шест години – по-бърз, отколкото на която и да е друга страна членка. Като се има предвид обаче зависимостта от развитите промишлени икономики за пласирането на турските стоки и най-вече за финансиране, Турция не може да бъде напълно сигурно пристанище въпреки рекорда от последните няколко години, с който тя може да се гордее.

„Ако Турция е спасителната лодка, вързана за големия кораб, въжето между двете е твърде късо,“ каза наблюдател на икономическите връзки на Анкара с ЕС, който е пазар за половината от износа на страната. „Ако големият кораб потъне, те (турците – бел. ред.) няма да могат да направят кой знае какво“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.