Македония „си го сака идентитетот“

в. Дневник

Искреността е голяма човешка черта, особено, ако идва от политик. Гражданите рядко имат възможност да чуят някой министър, а да не говорим за премиер или президент, който открито да говори за политическите премеждия на държавата, която ръководи, разкривайки истини за разговорите си с личности от Европа и света по въпроса за името, идентичността, спора с Гърция.

Но включването на емоциите в политиката и дипломацията, показването на разочарованост, недоволство или еуфория е сигнал за тревога и създава впечатление за повратен момент, след който трябва да се стигне до промяна в политическия курс, а по правило това води до политическа дисквалификация на емоционалния политик.

Такова е впечатлението от интервюто на премиера Никола Груевски за МИА и политическите реакции от тази проява на премиера. Мнозина се питат дали интервюто е сигнал, който означава, че Македония трябва да смени европейския си курс, особено ако Европа не промени политиката на игнориране на македонската идентичност. Опозицията пък поиска Груевски радикално да бъде политически дисквалифициран, тъй като изолира Македония от международната общност и го сравни с Милошевич.

До оповестяването на доклада на Европейския съюз министрите говореха, че той ще бъде реална картина на онова, което се е случвало в Македония през изминалата година. Докладът в най-голяма степен е точно това.

Дори и по-крайните заключения като това за застрашеността на свободата на изразяване, ако не могат напълно да се оправдаят, могат да се разберат, защото са последица от събитията, свързани с телевизия А1, вестниците „Шпиц“ и „Време“, които независимо от това, че са „продукт на заговор за престъпно сдружаване“, несъмнено нанесоха огромна вреда на Македония заради неприятните телевизионни кадри как специалната полиция влиза в една медийна къща.

Но устното послание, което изпрати еврокомисарят Щефан Фюле от пресконференцията в Брюксел, а не толкова докладът, е причина за реакцията на премиера Груевски. Неговият пръв отговор, макар остър, все пак бе в рамките на дипломатичния политически тон и вероятно мнозина очакваха премиерът да спре дотук.

Все пак интервюто за МИА премина дипломатическата „червена линия“. От това интервю разбрахме, че каквото и да направи, ако не реши проблема с името, Македония догодина ще загуби препоръката за членство в ЕС! Надявахме се премиерът наистина да има информация, че препоръката ще падне, въпреки всички усилия на правителството, ако спорът за името не бъде решен. Не е държавническа черта да се предвижда провал в международен план заради политически натиск от Брюксел.

Местната общественост много добре знае, че Европейският съюз, независимо от стандартите за демокрация, човешки и малцинствени права, които лансира и за които се застъпва в своя двор, толерира и подкрепя една своя членка – Република Гърция, която открито погазва основните европейски принципи. В Македония няма гражданин, на който да не е ясна тази практика на Брюксел.

Потвърждение за това е отговорът на еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле на въпроса защо се игнорира македонският език в доклада на ЕС. Той малко смутено заяви, че не се игнорира езикът, а Европа не иска да игнорира установената практика през изминалите години във връзка с този въпрос. С други думи Фюле по фройдистки призна, че през изминалите няколко години в ЕС е възникнала практика, когато се пишат доклади за Македония да не се споменава името на езика, т.е. определението „македонски“, с което се идентифицират институциите в Македония.

Какво послание Европейският съюз изпраща на Македония? Установихме практика да не ви наричаме македонци, да не назоваваме вашия език, вашата идентичност, вашите институции, да използваме евфемизми и синоними за това – скопяни, славомакедонски език, език на мнозинството и подобни или изобщо да не ви споменаваме, ако за това няма необходимост.

Дали тази практика може да бъде променена, ако Македония реши проблема с името с Гърция? Дали определението „македонски“ тогава ще се върне в документите на ЕС? След тези послания от Брюксел няма никаква гаранция за това. Напротив, с изявлението, че ЕС не иска да игнорира установената практика има все повече гаранции, че определението „македонски“ никога няма да се върне!

Както Европа, така и Гърция и да искат не могат за изтрият македонския език и култура, македонската идентичност, защото идентичността не се създава на хартия и не се трие с гумичка. За да се изтрие, ще бъде необходимо да се извърши истински геноцид, военно да се разпокъса територията и народът, да се запалят всички книги на македонски, да се убият всички македонци.

Защото докато има хора, които да говорят, пишат, пеят или играят на сцената на македонски, идентичността ще оцелее. Но въпросът, пред който очевидно иска да ни изправи премиерът, е съвсем друг. Ако ЕС запази практиката да не ни нарича по никакъв начин, дали гражданите искат да бъдат част от нейното общество. Изборът е наш. Дали нашата стратегическа цел е да бъдем част от европейското семейство, което не иска да ни назовава. Този въпрос не е политически, а е сериозен академичен, обществен, граждански, исторически въпрос!

Моят отговор е, че трябва да накараме Европа да ни върне определението „македонски“ и да приеме нашата идентичност. А как? С един единствен отговор.

Опозицията казва, че определението е изчезнало от докладите на ЕС, както впрочем и симпатиите към Македония въпреки ирационалните становища на Гърция за нашите позиции и идентичност тъкмо по времето на Груевски. Причините за това опозицията вижда в създаването на антично минало, грандоманията с паметници, посягането към античните корени на Македония, към които Гърция има изключително историческо право. Но това е едната страна на медала.

Защото факт е, че политиката на шантаж и натиск върху Македония от Гърция, от Европа и от света в миналото даде резултати само за гръцката страна. Македония се отказа от знамето с шестнадесет лъча, отказа се от конституционното задължение държавата да се грижи за македонците в Егейска Македония, както и от конституционното си име, за да стане членка на Обединените нации, а това се случи по времето, когато днешната опозиция бе на власт.

Значи по времето на СДСМ бе установена практика Македония да прави компромиси за сметка на името и идентичността си. Поради тези причини обвиненията кой е виновен за положението, в което се намираме, няма да ни доведат до решение. Едните отстъпвали, другите затягали. Едните създали впечатление сред гърците, че могат да отрекат и знамето, и името, и идентичността, когато искат и могат да успеят в това, а другите създават мнение сред обществеността, че Европа не ни е нужна, ако ще ходим там без името и идентичността си. Но нашият проблем остава.

Голяма част от гражданите смята, че ние може да бъдем прагматична европейска държава, да търгуваме, да разменяме стоки, хора, идеи с Европа, част от която сме, но за да бъдем едно семейство с Берлин, Париж, Лондон, Атина, Стокхолм и с другите, най-малкото, което очакваме, е да ни наричат така както искаме. Има граждани в Македония, които мислят по-различно, че трябва да отстъпим. Време е да решим какво искаме.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.