Ислямизация заплашва „македонско“ племе в Пакистан

Ройтерс

Празник на калашите. Снимка: калаштравъл

Живееща в долините на планинския северозапад на Пакистан, една малка религиозна общност, която твърди, че нейните представители са потомци на войници на Александър Македонски, е под все по-голям натиск от радикали да приеме исляма.

Калашите, които наброяват едва 3500 души от 180-милионното население на Пакистан, са разпръснати в три долини по границата с Афганистан. Векове наред те практикуват политеистична религия и жертвоприношения на животни, без пакистанското мюсюлманско мнозинство да им пречи.

Но сега са под все по-голяма заплаха от новоизлюпени мюсюлмански екстремисти от другата страна на границата, както и от твърдолинейното тълкуване на исляма, обхванало обществото, както установява лично Пок Ширин.

След като изпада в безсъзнание след автомобилна катастрофа, 25-годишният член на паравоенното формирование „Читралски патрули“ разбира, че другарите му са го помохамеданчили. „Някои от мюсюлманите тук се опитват да влияят на калашите и да ги насърчават да приемат исляма, като им четат стихове от Корана“, разказа майка му Шингерай Биби.

„Мъжете, които били с Пок, четяли стихове от Корана и когато той се събудил, му казали: Сега ти вече премина към исляма. Така той сменил вярата си.“ Това било шок за семейството му. Но те са късметлии в сравнение с други религиозни малцинства, които са заплашвани от все по-увеличаващия се религиозен консерватизъм , който дестабилизира Пакистан – разполагащ с ядрено оръжие американски съюзник.

През май 2010 г. повече от 80 ахмадийци – малцинство, чиито представители са смятани от себе си за мюсюлмани, но не и от пакистанската държава, бяха убити при нападения срещу две джамии в Лахор.

После през март тази година министърът по въпросите на религиозните малцинства, християнинът Шахбаз Бхати, чиято задача беше да защитава малцинства като калашите, беше убит пред дома си в столицата Исламабад при нападение, за което отговорност поеха пакистанските талибани.

Тучните, зелени калашки долини, които се намират под заснежените върхове на планината Хиндукуш, са магнит за туристите както заради пейзажа, така и заради хората, които са коренни жители на този район.

Повечето са руси и със светли очи, което според тях е доказателство за това, че по произход са наследници на войници на Александър Македонски, чиято армия преминава през района през 4 в.пр.Хр., за да нападне Индия. Общността произвежда свое собствено вино, а жените не са забулени.

Но кроткото съжителство между калаши и мюсюлмани чезне напоследък, а районът започна да страда от религиозното напрежение, обхванало останалите части на Пакистан.

Помохамеданчванията стават причина за разделение между калашите – тези, които са сменили вярата си за една нощ, се превръщат в бездомници, описвани от мнозина като „мъртви за своите семейства.“

„Когато калаш смени вярата си, ние спираме да живеем с него под един покрив“, каза земеделецът Асил Хан, седнал под стрехата на свой съсед. „Нашите празници и нашата култура са различни. Те не могат да участват в нашите празници или да живеят като нас.“

Някои в района са толкова загрижени, че вярват, че сегрегацията е единственият начин да се предпазят калашите. „Ние трябва да накараме мюсюлманите да се изнесат от долината, за да осигурим повече място за себе си“, каза Шохор Гул, калаш от граничната полиция, който живее в долината Румбур. „Този район трябва да е само за нас. Ние не харесваме тези промени на вярата – те пречат на нашата култура и празници и намаляват числеността ни.“

Темата за калашките празници често се повдига в тези тесни долини, където внимателно отглежданите царевични култури заемат малкото равна земя там, а характерните за калашите дървени къщи са накацали по склоновете, очертаващи долината.

Организирани, за да възвестят промяна на сезона, или като молебен за добра реколта, калашките празненства включват хипнотични танци и жертвоприношения на животни, поддържани с вино, с което калашите поливат празниците си. Преминалите към исляма обаче казват, че тези ритуали насърчават решението им да изоставят калашите.

„Най-грешното в калашката култура са тези празненства“, каза 29-годишният Рехмат Зар, който е сменил вярата си. „Когато някой умре, тялото му се държи в къщата три дни.“ Мюсюлманите обикновено погребват хората в деня, в който умрат.

Зар добави за калашите: „Те колят до стотина кози, а семействата скърбят – но тези около тях празнуват, бият барабани, пият вино и танцуват. Защо празнуват това? Това е грешно.“

Не всички мюсюлмани от района се чувстват по този начин. Кари Бархатула е имамът на Джами Масджид в село Шиканандех в долината Бумборет. Той изтъква, че мнозина от мюсюлманите в долината оценяват калашкия принос за туристическата индустрия в района и твърди, че калашките празници, протичат успоредно с техните.

Все пак той признава, че съществува напрежение между двете общности. Незабулените калашки момичета, носещи цветни, домашно ушити поли и шапки, растат редом с мюсюлманските жени, носещи покриващи цялото тяло бурки. Калашките момичета освен това могат да се омъжват за когото си изберат в страна, в която уредените бракове са често срещани.

Ние подкрепяме калашите – ислямът ни учи на уважение към другите религии, но има хора тук – може би те не са толкова образовани, които не харесват калашите заради религията им“, каза Бархатула.

Акрам Хусаин ръководи „Калаша Дур“, културен център, чието предназначение е да разпространява и опазва калашката култура – разкошна сграда с изкусно гравирани дървени греди. Тя също така приютява под един покрив библиотека, клиника и музей, които са отворени както за калашката, така и за мюсюлманската общност.

„Някои от мюсюлманите тук не искат да обучават калаши. Те не искат да сме образовани“, каза той. Хусаин обаче се опасява, че без повече училища, които да обслужват изключително калашите, неговата общност и култура ще изчезнат.

„Има твърде малко калашки учители и няма училища за по-големите деца и затова те посещават среднообразователните училища и научават за исляма. Мюсюлманските учители им промиват мозъците. Те казват на децата, че ислямът е единственият правилен път и че ние ще отидем в ада“, каза той.

Представител на местната власт в провинцията каза, че местното правителство спонсорира проекти за развитие на калашите и че Пакистан се е ангажирал с опазването на тяхното уникално наследство.

„Заделили сме 15 милиона рупии 173 210 долара за три години за финансиране на проекти като подобряване на пътната мрежа, водоснабдителните системи и общностните центрове“, каза Ахмад Хасан. „Всичко, от което калашите кажат, че се нуждаят.“

Други в калашките долини настояват, че това развитие трябва да се прекрати и че приемането на исляма трябва да продължи въпреки отражението върху калашката култура.

Рехмат Зар, преминал към исляма калаш, казва, че крайната му цел е да направи така, че цялата калашка общност да приеме исляма. „Опитвам се да давам всичко от себе си, за да накарам аз самият калашите да сменят вярата си. Опитвам се да привлека колкото се може повече от тях“, каза той.

„Хората, които се опитват да запазят калашката култура, постъпват грешно. Те допускат грешка. Калашите трябва да приемат исляма, защото това е истинската, единствената религия.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.