Защо Китай тревожи Азия

в. Ню Йорк таймс

Китайски самолетоносач. Снимка: чайнадифенс

При обиколката си в Азия тази седмица министърът на отбраната на САЩ Лион Панета се озова в регион, който е все по-неспокоен за своето бъдеще. Подобно на Европа в края на 19 век, малки и големи държави са преплетени в мрежи от защитни отношения, които на свой ред подхранват несигурността на другите. Резултатът е повишаване на рисковете и увеличаване на възможността погрешни преценки или националистически плам да потъпчат здравия разум.

Основна грижа за азиатските държави е доколко намаляването на планираните разходи на Пентагона с почти 500 милиарда долара през следващото десетилетие ще ограничи способността на САЩ да поддържат стабилността в Азия и върху това би трябвало да се съсредоточат дебатите в Америка през следващите няколко години.

Причината за повечето притеснения в Азия не е просто увеличаването на китайската военна мощ през последното десетилетие, а начините, по които сега Китай упражнява новите си способности. По-конкретно тревога буди разрастването на китайските военноморски операции в Източнокитайско и Южнокитайско море, като се има предвид важността на търговските маршрути.

В Източнокитайско море, където и САЩ, и Япония поддържат значителни военноморски сили, Китай до голяма степен се ограничава до това да проучва територията на Япония и демонстративно да изпраща флотилии по водни пътища близо до японски острови. Все пак задържането на китайски плавателен съд от Япония във водите около стратегически важните острови Сенкаку, което се превърна почти в криза миналата година, разкри, че Пекин не се страхува да се изправи срещу най-голямата демокрация в региона.

За сравнение по-малките държави в Югоизточна Азия имат доста ограничено военноморско присъствие във водите, които водят към Малакския проток и свързват Западния Пасифик с Индийския океан. На юг засега китайските кораби са по-активни и са обвинявани, че влизат в спречквания с плавателни съдове на редица държави – от САЩ до Виетнам. При един случай през юни 2010 г. въоръжен китайски морски риболовен съд изпробва оръжието си срещу по-малък индонезийски военен кораб, който беше задържал китайска частна рибарска лодка в индонезийски води.

Дори индийските военноморски сили усещат присъствието на Китай. Има информация, че един от техните плаватели съдове е бил предизвикан неотдавна в открито море след посещение във виетнамско пристанище.

Нарастващата самоувереност на Китай не остава незабелязана от неговите съседи, независимо колко отстъпващи във военно отношение може да се чувстват те. Миналия месец Филипините и Япония обявиха, че ще провеждат все повече съвместни военноморски учения и ще започнат редовни контакти в областта на морската отбрана. Въпросът за свободата на корабоплаването и стабилността в Южнокитайско море беше сред ключовите теми, обсъждани на среща между лидерите на двете страни.

Манила твърди, че Китай се меси в нейните петролни сондажи, а притесненията на Япония от евентуални заплахи за свободното преминаване през стратегически важни водни пътища я кара да обмисля по-голяма роля извън нейния традиционен морски район в Североизточна Азия.

Китайските ходове предизвикват реакция не само от азиатски държави. През юли военноморските сили на САЩ проведоха небойни тренировъчни маневри с Виетнам, продължавайки тенденцията на разрастване на морските учения със страни от Югоизточна и Южна Азия, включително Малайзия, Камбоджа, Индия и Бангладеш.

Още по-важно е, че САЩ и Австралия се споразумяха сериозно да задълбочат военното сътрудничество помежду си, като силите на САЩ получат достъп до австралийски бази и правото да складират запаси на континента, и да увеличат съвместните учения и подготовка.

Погледната отвисоко, Югоизточна Азия все повече прилича на шахматна дъска с много играчи, които се съюзяват помежду си и в същото време местят фигури по нея, опитвайки се да осигурят територията си. В този случай маневрите се извършват главно в спорни 200-милни изключителни икономически зони, гарантирани на страните съгласно Конвенцията по морско право на ООН. Териториалните спорове за многобройните островчета в Южнокитайско море създават мрежа от припокриващи се претенции, включително тези на Пекин върху цялото море.

Съперничеството за територии прикрива по-голям въпрос – този за баланса на силата в Азия. Пекин се опитва да постигне благоприятен баланс на силата в региона, като попречи на по-малките държави да се съюзяват помежду си или да създават ефективни партньорства с по-големи сили като САЩ.

Въпреки увеличаването на съвместните учения между военноморските сили на САЩ и държавите от Югоизточна Азия лидерите на Китай може би преценяват, че Вашингтон просто няма да отиде дотам, че да разшири гаранциите за сигурността им. Така в крайна сметка Китай би останал господстващата военноморска сила в регион, който очаква силата на САЩ и способността им да поддържат присъствието си в Азия да продължат да намаляват.

Това дали ситуацията в Азия ще излезе от контрол изглежда все повече ще зависи от бъдещите действия на Китай към неговите съседи.

Планираната за следващата година промяна в китайското ръководство ще бъде период на потенциална нестабилност и деликатност. Едно несигурно и слабо ръководство може да се опита да укрепи своята позиция, като предявява още по-големи претенции и притеснява съседите си. От друга страна, много анализатори във Вашингтон и Азия се страхуват, че китайската армия ще има по-голямо влияние върху новите лидери и ще бъде в положение да действа във основа на агресивните изявление, които понякога правят в китайските медии висши офицери.

Несигурността, която може да настъпи в резултат на това, само ще изтъкне на преден план ролята, която САЩ продължават да играят в поддържането на стабилността, и зависимостта на азиатските държави, били те малки или големи, от настъпателното присъствие на американските военноморски, военновъздушни и морски пехотни сили. Новото предизвикателство за Панета е как да се запази вдъхващо доверие американско присъствие в Азия при значително намален военен бюджет. За съжаление, отговорът може до голяма степен да зависи от Пекин.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.