Ирландия – едноокият крал сред слепците на кризата

в. Цайт

Главната сграда в Дъблин на „Дънс стор“, ирландска верига супермаркети и магазини, която настъпва във Великобритания и Европа. Снимка: Стрийтсъфдъблин

Ирландия беше първата страна от еврозоната, която получи милиарди от европейския спасителен механизъм. Сега тя е в по-добро положение от други държави в криза.

Следобед в Бланчардстаун, предградие на Дъблин. Докато майките прибират децата си от центъра за дневни грижи, говорят за държавни облигации и печалби от курса на ценни книжа, за намаляване на държавния дълг и понижаване на водещите лихви. Сред тях има медицински сестри, шофьорки на таксита, две работят в колцентър, а една е секретарка. Това обаче е езикът на кризата и откакто страната преживя икономически срив, почти всички ирландци го говорят гладко. „Какво обаче ще стане после?“, пита Патрик, единственият мъж в родителската група. „Изглежда световната икономика сега навлиза наистина в дълбока дупка. Ясно е обаче, че няма да бъде толкова зле, колкото предишния път“, отговаря Катрина.

Измина година, откакто Ирландия капитулира пред атаките на финансовите пазари и поиска от Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ) помощ от 85 милиарда евро. В месеците преди отправянето на молбата брутният вътрешен продукт (БВП) на страната се понижи с 12 %, безработицата се повиши близо два пъти до 14 %, а държавният дълг скочи от 25 % до над 110 % от БВП.
За ирландците падението от икономическото дете-чудо на Европа до страна пред фалит бе тежко и от емоционална гледна точка.

Политическият коментатор Финтън О’Тул от „Айриш таймс“, често говори за „колективната лудост“, в която бяха изпаднали ирландците, когато надменно преследваха богатство от недвижими имоти и за няколко години предизвикаха скок на цените на недвижимата собственост с 350 %. Донякъде високопарно О’Тул определя това, което настъпи после, като „време на вина и изкупление“. Сега обаче идва краят на това време.

Ако едноокият е крал сред слепците, то определено Ирландия получава скиптъра сред изпадналите в криза държави от еврозоната. През последната година страната извърши едно малко чудо. Идната седмица премиерът Енда Кени, който от изборите през февруари 2011 година ръководи коалиционното правителство на партията Фине гейл и Ирландската лейбъристка партия, ще представи междинен доклад за напредъка в намаляването на държавния дълг и перспективите за растеж за идните години. Очаква се докладът да бъде положителен.

Кени планира до 2015 година да намали бюджетния дефицит до под 3 % от БВП, покривайки критериите от Маастрихт. Факт е, че само през тази година правителството спести 5,3 милиарда евро, което отговаря на близо 3 % от ирландския БВП. Трудно е за вярване, че въпреки това през първите две тримесечия на тази година икономиката на страната е нараснала с около 1,6 %, отчитайки по-силен икономически растеж от всички други членки на еврозоната с изключение на Естония.

Когато кредиторите от ЕЦБ и МВФ, които в Дъблин наричат и „висшите кредитори“, през май идната година проверят данните на страната, ще им бъде лесно да одобрят отпускането на следващия транш от кредита. Още през лятото на тази година говорителят на Европейската комисия Амадеу Алтафаж отбеляза, че „има много основания за оптимизъм“. По основния предмет „намаляване на държавният дълг“ ирландците отчитат повече от добри резултати.

Ръководителят на ирландската централна банка Патрик Хонохан се усмихва сдържано и все още не иска да говори за икономическо чудо. „През последната година постигнахме по-силно консолидиране, отколкото се вижда по реакцията на финансовите пазари“, отбелязва обаче той. Ядрото на ирландските злочестини бе банковият сектор. Хлабавата регулация примами банки от цял свят да развиват от Дъблин фантастична парична политика. Ниските водещи лихви в еврозоната пък подведоха местните банки да финансират бум на пазара на недвижими имоти в несравним мащаб. В пиковия момент 15 % от ирландския БВП идваше от строителство на жилища спрямо около 5 % в Германия през същия период.

Ирландците задлъжняха спрямо банките, а банките заеха пари от финансовите пазари. Дълго време пазарите „не реагираха достатъчно и преценяваха погрешно положението в банковия сектор“, отбелязва Хонохан. Когато стана ясно, колко тежка е ситуацията „последва пресилена реакция на пазарите. Помощта на ЕЦБ и МВФ стана неизбежна“, посочва банкерът, допълвайки, че точно реакцията на пазарите още повече е разпространила паниката.

Когато преди година бе договорен помощният пакет, повечето оценки сочеха, че само спасяването на банките ще струва над 35 милиарда евро. Вече е ясно обаче, че вредата е наполовина по-малка от очакваното, което съответно ускорява и намаляването на държавния дълг. Ситуацията се облекчи още повече, когато през юли министрите на финансите на страните от ЕС намалиха лихвите по спешните плащания от 6 % до 4 %, чрез което задълженията се понижиха с близо 10 милиарда евро годишно. „Това бе положителен сигнал. Първите добри новини от дълго време“, отбелязва централният банкер.

Още по-важен за ирландската увереност е фактът, че страната може да разчита на икономическата си основа. „Логично беше през изминалите три години да се говори само за ирландските банки. Мнозина обаче забравиха, че от края на 80-те години, когато започна възходът на „келтския тигър“, ирландците изградиха стабилна промишленост, насочена към износ, която сега е основа и двигател на растежа“, посочва Дани Маккой, ръководител на сдружението на работодателите Ibec.

В началото компании като Dell и Intel създадоха заводи за компютри и компютърни чипове, които дадоха тласък на износа. Сега много от тези производства са изнесени към Далечния изток, но секторът на информационните технологии изгради между Корк и Дъблин центрове за развойна дейност и обслужване на клиенти. В началото на годината Intel обяви „инвестиции за половин милиард евро“, припомня Дермът Клохеси, директор на IDA – служба, която има за задача да привлича чуждестранни компании.

„От Dell до Twitter и от Apple до Facebook, всеки сектор от ИТ бранша има голямо представителство в Ирландия, ако не е преместил там европейската си централа“, отбелязва Лиам Райън, управляващ директор на SAP Ireland, потвърждавайки, че германският софтуерен гигант, който в Дъблин и Корк дава работа на над хиляда служители, продължава курса си към експанзия. „Ирландия е една от най-отворените и гъвкави икономически площадки в Европа“, допълва той.

Трябва да се отбележи и фармацевтичната промишленост, която е допринесла за външнотърговския баланс на страната със стоки на стойност 40 милиарда долара и през първите две тримесечия на тази година нарасна със забележителните 23 %. Ирландският износ на говеждо месо също преживя силна година. Близо 20 % от хамбургерите на McDonald’s се пълнят с кайма от говеда, отгледани по зелените склонове на Ирландия.
Сега експортното чудо е източник на все по-голяма радост през всяка седмица, през която пропадането на световната икономика в нова пропаст става все по-вероятно, а шансовете на Ирландия да продължи с планираното намаляване на държавния дълг до 2015 г. намаляват. Чуждестранните компании дават 85 % от ирландския износ.

„Ако глобалното търсене се свие, то Ирландия ще бъде особено силно засегната, в това няма съмнение“, казва Филип Лейн. Икономистът припомня слабото вътрешно търсене, от което определено не може да се очаква положителен импулс. Безработицата все още е над 13 %, а „програмата за икономии на правителството продължава. През идната година властите целят да икономисат още 3,6 милиарда евро, за да се намали бюджетният дефицит до 8,6 % от БВП. Това означава и нов данък върху недвижимите имоти, както и за първи път увеличаване на водните такси“, уточнява той. „Зеленият остров“ е толкова влажен, че водата тук наистина се лее от кранчето. Върху потребителя ще се стоварят и други тежести. А протести? Такива няма.

Жените в дневния център гледат на бъдещето със стоическа невъзмутимост. От три години те се сблъскват с намаляване и отменяне на социални придобивки. От програмата на центъра първо изчезнали субсидираното обучение по испански и часовете по салса, след това гимнастиката за бременни и бебешката йога, а накрая били зачеркнати и безплатните места в детските градини. „Помагаме си колкото можем една на друга“, посочват те.

До 2015 г. системата на здравеопазването трябва да се свие с 8 % като само тази година ще бъдат направени икономии за близо 750 милиона евро. Комисарят по човешките права в Съвета на Европа Томас Хамарберг предупреждава, че мерките за икономии на Дъблин могат да доведат до увеличаване на детската бедност до над 18 %. „Трайната бедност скоро може да стане горчива реалност за близо една пета от ирландските деца“, посочва той.

За майките това, разбира се, би било „наистина ужасно“. Те обаче разчитат, че мерките за икономии в социалната сфера не са трайни, а само „помагат до 2015 г. да преминем най-ниската точка“, както се изразява една от тях. „В това отношение сме напълно различни от гърците. Ние сме наясно, че всички трябва да дадем своя дан, за да допринесем за измъкване на каруцата от калта“, допълва тя.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.