Изборите в Тунис вдигат летвата за страните от Арабската пролет

Асошиейтед прес

Независимо какви са резултатите, епохалните избори в Тунис са запомнящо се демократично достижение, чийто пример трудно би могъл да се повтори на изборите следващия месец в Египет и Мароко, а по-късно и в Либия.

Само за пет месеца независима тунизийска комисия организира първите свободни избори в историята на северноафриканската държава. Вотът привлече кандидати от 80 партии, както и огромен брой нетърпеливи гласоподаватели, и беше възторжено приветстван от международните наблюдатели.

„Бил съм 59 пъти наблюдател на избори през последните 15 години, много от тях – в старите демокрации. . . и никога не съм виждал страна, съумяла да подготви толкова честни, свободни и достойни избори“, отбелязва Андреас Грос, швейцарски парламентарист и ръководител на делегацията от наблюдатели на Съвета на Европа. „Бях избран в Швейцария в същия ден на избори, които не бяха много по-добре организирани от тукашните“, допълва той.

Макар да е трудно да бъде повторен, успехът на Тунис бележи нов етап за Арабската пролет – вълната от народни бунтове в Северна Африка и Близкия изток, които отхвърлиха управлявалите с десетилетия лидери и променят лицето на района.

Малък и спокоен Тунис беше първата страна, която се надигна и през януари свали дългогодишния си диктатор. Примерът му вдъхнови бунтовете, които събориха режимите в Египет и съседна Либия и подпалиха искрата на революциите в Йемен, Сирия, Бахрейн и други арабски държави.

Тунис е и първата страна, в която се състояха избори след народните вълнения. Частичните резултати показват, че умерената ислямистка партия „Ан Нахда“ се очертава като водеща сила след гласуването в неделя, акцентирайки върху ангажимента си към демократичните принципи и правата на жените.

Въпреки съобщенията за малък брой нарушения, организирането на сложни избори с участието на 80 партии и над 90 процента от регистрираните избиратели в страна, която откакто получи независимостта си от Франция през 1956 г., е почти еднопартийна, е забележително постижение.

Тунизийският успех се дължи на ефективната независима избирателна комисия, ползваща се с доверието на различните партии и на доста еднородното мирно население, което вярва в процеса.

Според анализатори страни като Египет и Мароко – по-големи и сложни държави с утвърдени от години изборни процедури – може и да не успеят да повторят тунизийския опит.

Либия, където след около девет месеци се очаква да се състоят избори за учредително събрание, е окървавена и разединена след месеци на гражданска война и десетилетия на еднолично, фантасмагористично управление на Муамар Кадафи.

Вместо от независима комисия, изборите в Египет са организирани от вътрешното министерство – ненавистните полицейски сили, на които не се гледа като на безпристрастен посредник. В Тунис полицията и военните нямаха право да гласуват, за да останат безпристрастни към процеса.

Ануар бен Хасен от тунизийската Независима избирателна комисия отдаде успеха на страната на усърдната работа на комисията и волята на народа „ала тюнизиен“ („по туниски“), както каза той на френски (вторият език на образованите), за да подчертае уникалността на страната си.

Тунис има също предимството да започне от нула след революция, мотивирала населението да скъса с миналото и да започне на чисто. За разлика от него, насрочените за 25 ноември парламентарни избори в Мароко – свикани предсрочно в отговор на протестите с искания за демократични реформи – се очаква да следват обичайния шаблон на купуване на влияние и гласуване на неграмотните селяни „ан блок“.

Мароканският борец за демокрация Абдила Лааюн изрази съжаление, че проблемът не е самият изборен процес, а фактът, че вотът не променя фундаментално политическия пейзаж в страната. Кралят остава на власт, избирайки едни и същи действащи лица да сформират коалиционни правителства. „Дори да сменим колата, пътуването си остава същото. Стигаме пак до същото местоназначение „, казва той.

Изборите в Тунис, които в последните години от 23-годишното управление на Зин ал Абидин бен Али включваха една-две символично опозиционни партии, бяха пълен фарс. Цветни бюлетини се поставяха в прозиращи пликове, така че властите да виждат за кого се гласува.

След като установи, че избирателните списъци са остарели, новото управление се обърна към вътрешното министерство и използва изключително подробните му регистри, за да състави пълни избирателни списъци. През май беше учредена независима избирателна комисия, която бързо спечели доверието на политическите партии като безпристрастен надзорник.

„Първото, което ме изненадва, е големият брой политически партии, изпитващи доверие към организиращите изборите власти“, казва Лес Кембъл, който оглавява делегацията от наблюдатели от базирания в САЩ Национален демократичен институт.

Както подобава на революция, подклаждана от социални интернет медии като Фейсбук, в изборите в Тунис имаше силен електронен елемент. Избирателите можеха да пратят текстово съобщение от мобилния си телефон с името и идентификационния си номер и да получат в отговор текст, указващ мястото на избирателната им секция. В изборния ден системата беше блокирана за няколко часа под напора на потребителите.

„Малките партии, и най-вече жените кандидати, използваха Фейсбук, за да координират кампаниите си, да набират поддръжници и дори да инструктират наблюдателите, които изпращаха в избирателните секции“, казва Филип Хауърд от Вашингтонския университет – експерт по информационни технологии и наблюдател от групата на Националния демократичен институт.

Избирателната комисия разпредели 50 000 души да работят в 8000 избирателни секции. Около 20 000 от тях бяха безработни висшисти (безработицата е един от най-сериозните проблеми в Тунис и беше в ядрото на бунтовете), които според наблюдателите са били силно мотивирани.

Това, че им липсва опит обаче, стана очевидно в процеса на преброяването и бе една от причините обявяването на резултатите да се забави. Предизборните кампании бяха подложени на строг контрол, така че по-богатите партии да нямат значително предимство пред по-малките, само че една партия с достъп до сателитна телевизия похарчи доста повече от съперниците си.

„Арееда Шаабия“ или партия „Народна петиция“ на Хашеми Хамди, изненадващо излезе трета при обявяване на частичните резултати. Собственикът на базираната в Лондон сателитна телевизия „Мустакила“ Хамди обеща на тунизийците по телевизията си безплатно здравеопазване, нови заводи и хиляди работни места.

Изборните власти казват, че той е разследван и не изключиха възможността резултатът на партията да бъде обявен за невалиден. Ахмед Рагеб, директор на каирския Правен център „Хишам Мубарак“, каза, че не очаква египетските избори след революцията да преминат така гладко, както тунизийските.

„Тунис няма тези сложни отношение между отделните общности. Армията тук не е част от уравнението и елементите от предишния режим нямат същата власт“, казва той. „Египет е голяма държава и са намесени много повече сили“, допълва Рагеб. Според него най-голямата заплаха в Египет е да избухне насилие между кандидатите, между избирателите, или между армията и протестиращите.

Тунизийската армия, която изигра ключова роля в „убеждаването“ на Бен Али да напусне страната на 14 януари, също беше приветствана за сдържаното си поведение към политиката, дори докато охраняваше изборните секции. „Тунизийската революция беше първата и остава уникална. Независимо от резултатите, на тези избори Тунис спечели“, каза Гейл Мартин-Микалеф, изборен експерт от Съвета на Европа.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.