в. Вашингтон таймс

Целият натиск, който САЩ и Западът се стремят да окажат върху Иран с цел да му попречат да се сдобие с ядрени оръжия, е напразен. Ислямската република не само вече има ядрени оръжия от някогашния Съветски съюз, но разполага с достатъчно обогатен уран за още. И което е по-лошо - има система за пренасяне на ядрени бойни глави. Западът почти от десетилетие се тревожи за разрастващата се дейност на Иран за обогатяване на уран, като смята, че Иран разработва атомна бомба, макар правителството да настоява, че уранът му е само са мирни цели.

Когато Иран започна ядрената си програма в средата на 80-те години на 20 век, аз работех като шпионин на ЦРУ в Корпуса на гвардейците на ислямската революция. Разузнаването на гвардейците по онова време беше научило за опита на Саддам Хюсеин да купи атомна бомба за Ирак. Командирите на гвардейците стигнаха до извода, че се нуждаят от атомна бомба, защото ако Саддам успее да се сдобие с такава, той би я използвал срещу Иран. По онова време двете страни бяха във война.

Тогавашният главнокомандващ на гвардейците Мохсен Резаи получи разрешение от аятолах Рухола Хомейни да започне тайна програма за сдобиване с ядрени оръжия, така че гвардейците се свързаха с пакистански генерали и с пакистанския ядрен учен Абдул Кадир Хан. Командирът Али Шамхани замина за Пакистан, предлагайки милиарди долари за бомба, но вместо това в крайна сметка получи подробен план и центрофуги. Първата центрофуга беше докарана в Иран с личния самолет на Хомейни.

Успоредно с това Иран направи втори опит да се сдобие с ядрени оръжия, като се обърна към бившите съветски републики. След разпадането на Съветския съюз през 1990 г. Иран хвърли око на хилядите тактически ядрени бойни глави, пръснати в бившите републики. В началото на 90-те години на 20-и век ЦРУ поиска от мен да намеря ирански учен, който да свидетелства, че Иран има бомба. ЦРУ беше научило, че агенти на иранското разузнаване са посещавали ядрени съоръжения в бившия Съветски съюз, проявявайки особен интерес към Казахстан.

Казахстан, където имаше значително количество от съветския арсенал и чието население се състои предимно от мюсюлмани, беше ухажван от мюсюлмански Иран с предложения за стотици милиони долари за бомбата. Скоро се появиха информации, че липсват три ядрени бойни глави. Това беше потвърдено от руския генерал Виктор Самоилов, който се занимаваше с въпросите на разоръжаването в генералния щаб. Той призна, че от Казахстан са изчезнали три ядрени бойни глави.

Междувременно тогавашният вицепрезидент на Германската федерална разузнавателна служба Паул Мюнстерман каза, че Иран е получил от Казахстан две от трите ядрени бойни глави и системи със среден обсег за пренасяне на ядрени бойни глави. Беше съобщено също, че Иран е купил четири 152-мм ядрени снаряда от бившия Съветски съюз, за които се появи информация, че са били откраднати и продадени от офицери от бившата Червена армия.

Положението стана още по-лошо, след като седем години по-късно руски представители заявиха, че при сравняването на документи за пренасяне на ядрени оръжия от Украйна в Русия е било установено разминаване от 250 ядрени бойни глави. Миналата седмица бившият капитан от военновъздушните сили на САЩ Матю Насъти, който по едно време беше нает от Държавния департамент за съветник на един от неговите екипи, участващи във възстановяването на Ирак, каза, че през март 2008 г. специалистът по Близкия изток в министерството заявил пред групата на брифинг за Иран в Държавния департамент, че е “общоизвестно”, че Иран се е сдобил с тактически ядрени оръжия от една или повече бивши съветски републики.

Опитният офицер от разузнаването и носител на медал “Бронзова звезда” подполковник Тони Шафър ми каза, че според негови източници Иран има две годни ядрени бойни глави. Миналата година иранският в. “Кайхан”, който е пряко контролиран от канцеларията на върховния водач, предупреди в редакционна статия, че ако Иран бъде нападнат, ще последват ядрени взривове в американски градове.

Макар да знаят, че иранските лидери се стремят към ядрени оръжия, западните лидери предпочетоха да преговарят с Иран и да го успокояват с надеждата да постигнат решение. Почти три години, след като правителството на президента Барак Обама дойде на власт, трябва да признаем, че политиката, предвиждаща първо морков за добра воля, а после тояга от санкции, нито спря иранците да разработват ядрената си програма, нито усмири агресивната им позиция. Въпреки четирите кръга от санкции на ООН иранските лидери сега продължават своята ракетна програма и програмата за обогатяване на уран, и според последния доклад на Международната агенция за атомна енергия те имат достатъчно обогатен уран за шест атомни бомби.

Корпусът на гвардейците на ислямската революция сега има повече от 1000 балистични ракети, много от които насочени към американски военни бази в Близкия изток и Европа. Гвардейците също така постигат голям напредък в техните междуконтинентални ракетни системи за пренасяне на ядрени бойни глави под прикритието на космическата им програма. Както разкрих по-рано, на гвардейците са били доставени годни ядрени бойни глави, а иранският върховен водач е наредил на гвардейците да въоръжат ракетите си с ядрени заряди. Иранските военноморски сили също въоръжават своите плавателни съдове с ракети земя-земя с голям обсег и скоро ще разширят дейността си към Атлантическия океан и Мексиканския залив.

“Историята навежда на мисълта, че вече може би е твърде късно да спрем Иран да се сдобие с атомна бомба. Защо предполагаме, че след 20 години опити Иран, който има достъп до огромно количество некласифицирани данни за проектиране на ядрени оръжия и е оборудван с технологии от 21 век, не може да постигне това, което постигнаха САЩ за три години през 40-те години на 20 век с проекта “Манхатън”?”, пита специалистът по ядрени оръжия Питър Винсънт Прай, работил в ЦРУ и в комисията за оценяване на заплахата за САЩ от нападение с електромагнитен импулс (възникващ при ядрен взрив - бел.ред.), а понастоящем президент на организацията “ЕМПакт Америка”.

Прай прави извода, че Иран се нуждае само от едно ядрено оръжие, за да унищожи САЩ. Ядрено нападение с ЕМИ (електромагнитен импулс) би могло да предизвика срив на националната електрическа мрежа и на други решаващи инфраструктури, които поддържат живота на 310 милиона американци.

Готови ли сме най-после да осъзнаем какви са целите и идеологията на джихадистите в Техеран и да предприемем подходящи действия срещу тях? Самите хора в Иран, които се противопоставят на диктатурата на моллите, от години искат от нас да направим това. Хиляди иранци загубиха живота си, за да ни покажат истинската природа на този режим. Трябва да действаме, преди да е станало прекалено късно.

БТА

*Реза Кахлили е псевдоним на бивш шпионин на ЦРУ, който е сътрудник на “ЕМПакт Америка” и автор на книгата “Време за предателство”, разказваща за двойния му живот в иранския Корпус на гвардейците на ислямската революция.