Необичайно демократични президентски избори. В Киргизстан

Асошиейтед прес

След бунтовете в Киргизстан. Снимка: етудей

Президентските избори в Киргизстан в края на тази седмица ще бъдат необичайно свободни и демократични за средноазиатските стандарти, но нарастват опасенията, че те може да разпалят етническо напрежение и регионални разделения. Неделният вот в изпитващата икономически трудности бивша съветска република бе предшестван от насилственото сваляне от власт на президента Курманбек Бакиев през април 2010 г. и етническо насилие, в което вилнеещи тълпи убиха стотици хора от узбекското малцинство в южните райони на страната.

Сиромашкият Киргизстан с около 5 милиона население, разположен до западните граници на Китай, е домакин на военновъздушни бази на САЩ и на Русия. През двайсетте години на независимост изборите в страната бяха чиста формалност, целяща да придаде легитимност на управляващия елит. Бакиев и предшественикът му Аскар Акаев напуснаха постовете си, след като бяха буквално прогонени от гневни тълпи.

Настоящият президент Роза Отунбаева – опитен дипломат и бивш посланик във Вашингтон и Лондон – управлява като временен лидер от 2010 г. и ще отстъпи поста на победителя в изборите.

Едва ли някой от тримата основни съперници ще съумее да получи повече от 50 на сто от гласовете във вота на 30 октомври. Между класиралите се на двете първи места ще има балотаж.

Фаворитът Алмазбек Атамбаев – 55-годишен богат бизнесмен, който подаде оставка като премиер през септември, за да се кандидатира – се надява, че усилията му да възстанови икономическата стабилност през изминалата година ще засилят шансовете му. Това, че той увеличи състрадателно ниските заплати в държавния сектор и пенсиите със сигурност ще го определи като социален кандидат.

Атамбаев натрупва състоянието си в началото на 90-те години, когато основава издателство, което бълва руски преводи на поредицата „Кръстника“ на Марио Пузо, както и по-съмнителна стока като „Портокал с часовников механизъм“ на Антъни Бърджес или произведенията на маркиз дьо Сад.

Икономическата съдба на Киргизстан е неразривно свързана с Русия, където пребивават около 500 хиляди киргизки работници мигранти, и Атамбаев работи усилено за задълбочаването на тези връзки. Усещайки недоволството, породено от присъствието на ВВС базата на САЩ, Атамбаев се зарече тя да бъде закрита през 2014 г., когато изтича договорът за наем.

Но заради всичко това Атамбаев е за мнозина най-вече характерен с това, че е човек от северните райони – факт, който може да се окаже решаващ в изборите, които заплашват да изострят регионалния антагонизъм. „В тези избори има нещо като негативен подтекст, защото те са много решаващи. Определено въпросът за юга и севера присъства в тях“, казва Ширин Айтматова от лявата партия „Ата Мекен“.

И наистина най-голямото предизвикателство за Атамбаев ще дойде от двама твърдо южни политици: 44-годишния бивш министър на извънредните ситуации Камчибек Ташиев и бившия парламентарен председател Адахан Мадумаров, на 46 години.

Националистическата партия „Ата-Журт“ на Ташиев стресна наблюдателите миналата година, след като с лекота взе най-много гласове на парламентарните избори. Този забележителен успех дойде на гърба на стремителните националистически чувства, които преобладаваха в междуетническите конфликти през юни 2010 г. между киргизи и узбеки на юг, в които загинаха най-малко 470 души и прокудиха от домовете им неколкостотин хиляди души, главно узбеки.

Докато беше член на парламента, бившият боксьор Ташиев се прояви като слаб играч в екип и стана известен предимно с физическото насилие срещу съпартийци. Въпреки относително слабото финансиране на неговата кампания, се очаква той да се представи достойно. Със зловещ тон той предупреди, че един неблагоприятен резултат ще доведе до яростна съпротива. В Киргизстан това обикновено означава неуправляеми тълпи да безчинстват по улиците.

Южният вот ще бъде разделен между Ташиев и Мадумаров, който се закани да отмени извършената наскоро конституционна реформа за придаване на повече правомощия на парламента и да възстанови силната президентска институция.

Коментарите на Мадумаров по време на предизборния дебат този месец, когато той говореше за необходимостта „да се режат езици и крака“ на журналисти, които петнят репутацията му, свидетелстват, че ако той стане президент, ще има връщане към авторитарния модел на управление.

Все пак Мадумаров може би се надява, въпреки силните му връзки със сваления режим на Бакиев, че може да излъчва визия на твърдост и законност. „Аз никога няма да открадна от правителствената хазна и никога няма да назнача хора на висок пост само защото сме от един и същ регион, защото са мои братя или защото ми плащат“, каза той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.