Акад. Никола Съботинов, БАН: Съкратихме 27 института и 1400 души

Както държавата се грижи за своята армия и полиция, така трябва да се грижи и за своята наука, казва председателят на БАН

Академик Никола Съботинов, председател на БАН. Снимка: e-vestnik

Акад. Никола Съботинов е председател на Българската академия на науките. Завършил е радиофизика в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Работи в областта на лазерната физика. Създател е на световно утвърдена научна школа по лазери с метални пари. Зам.-председател е на БАН е от 1996 г., а от 18 март 2008 г. е председател на БАН. Интервюто е дадено за агенция „Фокус„.


– Защо БАН отново протестира?

– За да може да функционира що-годе нормално бюджетът на БАН трябва да бъде 95-98 млн. лв. Сега той е 54 млн. лв. С тези пари можем да платим само около 65 % от работната заплата и осигуровките на работещите в академията. Този бюджет няма възможност да осигури условията за работа на учените, функционирането на инфраструктурата, ток, вода, отопление. Това е невъзможно да се заплати. Как ще работят лабораториите, как хората в тях ще изпълняват европейските проекти, по които имаме задължения. Как ще изпълняваме дейностите, свързани с обслужване на българската държава. Там също са нужни много пари.

Само Националният институт по метеорология и хидрология покрива цялата страна с наблюдателни станции, които са стотици на брой, с работещи хора в тях. Как ще вършат тези функции? Същото е и със сеизмичната наблюдателна дейност, която извършват 18 лаборатории в цялата страна. Как ще правим това без пари – невъзможно ли е? Затова ние се обърнахме към министър-председателя да направи необходимото, защото БАН е създадена, за да служи на обществото – именно затова е създадена. Няма смисъл да поддържаме БАН в никакво състояние – или ще се вземе решение дали да функционира както трябва и както е нужна на хората, или да я ликвидират, да търсят други начини да се обслужва българската държава.

Така че въпросът е сериозен и не случайно днес нашите учени в Общото събрание дори приеха протестна декларация по повод на тежкото положение на академията. Хората решиха, че трябва да демонстрират своето недоволство, защото нямат заплати. Очертава се, последните два месеца от годината – ноември и декември, много от институтите да нямат възможност да платят заплатите на служителите си.

– Тоест имате пари за заплати не за 12, а за 10 месеца?

– Ако говорим за бюджета, който се планира за следващата година, само 60 % от заплатите ще бъдат осигурени.

– Ще искате ли среща с премиера?

– Аз вече съм поискал среща с премиера и чакам неговия отговор. Търся и министър Сергей Игнатов, но не мога да се свържа с него. Надявам се разговорите да продължат. В същото време информирахме за нашето положение председателя на Народното събрание Цецка Цачева, председателя на Комисията по образование и наука към Народното събрание. Изпратих моя доклад и лично становище до премиера, с копие до финансовия министър Симеон Дянков, до министъра на образованието, до Цецка Цачева, до Огнян Стоичков.

Това, което искаме, не е някаква приумица, а е в резултат на задълбочени финансови анализи за състоянието на академията, за нуждите на академията. Това е потвърдено от съвета на настоятелите, който съгласно новия закон работи по отношение на финансовите проблеми на академията – тематика, политика. Всички резултати от тези дискусии на последното трето заседание на съвета на настоятелите са изпратени до министър-председателя и той е информиран. Така, че това, което искаме, не е нещо съвсем случайно. Аргументите на министър Дянков да не дава пари са, че академията не се е реформирала.

На това категорично възразяваме, защото ние сме една от малкото институции, които действително направиха реални реформи и те се случиха през миналата 2010 г. Ние съкратихме 27 изследователски института. Променихме тематиката на академията. Насочихме дейностите си към обслужване на българската държава. Това са много важни моменти – десет тематични направления, които са свързани с приоритетите на България, а също така и европейските научни приоритети. Така че съкратихме академията. Бяха съкратени около 1400 души.

– В момента колко души работят в БАН?

– В момента работят около 6338 души общо в БАН, от които 2900 са учени. Другите са научно-технически и помощен персонал, който е необходим за извършването на редица дейности в академията. В Националния институт по метеорология и хидрология работят около 740 души.

– Учените в него ще си вземат ли ноемврийската и декемврийската заплата? Има ли пари?

– Имам писмо от директора на института, че те не могат да платят заплатите на хората и се притесняват, че ще се стигне до състояние да спрат прогнозите, но се надявам да закърпим някак си положението.

– Откога има опасност да спрат прогнозите?

– От института са ми изпратили писмо, че има голяма вероятност от 1 ноември да спрат прогнозите за времето поради липса на средства за заплащане на труда на хората, които работят там. Аз съм провел необходимите разговори. Стремим се да намерим някакви допълнителни средства от някои договори да прехвърлим, за да платим на хората, но все още не може да намерим ефективно решение на въпроса. За това съм информирал министър-председателя, той знае, изпратил съм му писмо. Информирал съм и министъра на финансите. Какво можем повече да направим? Средната работна заплата на синоптиците е около 580 лв. за тази година. Но заплатите са различни по категории. В изследователския институт, където работят 80 души, средната работа заплата е 550 лв.

– Не ви ли омръзна да се занимавате с проблема с финансирането на академията?

– Откакто съм заел поста председател на БАН се занимават все с един и същи тежък проблем – финансирането на академията, който за съжаление непрекъснато финансовият министър ни налага. Това е – писна ми, до гуша ми е дошло. Не мога и вече да се оправям, защото ние искаме да работим спокойно, още повече, че ние сме една организация с един творчески характер на дейности, особено в областта на новите технологии, иновациите, където искаме да има известно спокойствие, за да бъдем полезни на хората със своите научни постижения.

Академик Никола Съботинов, председател на БАН. Снимка: e-vestnik

Това е много сериозен момент. Нашето призвание е парите и средствата, които получаваме, да превръщаме в нови знания за хората. Това е един сериозен процес и ако извършваме това в една напрегната обстановка качеството се отразява върху цялата наша дейност. Въпреки всичко тази година Народното събрание прие единодушно отчета на академията, от което става ясно, че ние добре сме си свърши ли работата, що се касае до научната дейност. През 2010 г. направихме тежките реформи. Така че ние продължаваме да функционираме. Проблемът е, че ограничените средства влошиха условията за работа и това доведе до намаляване в значителна степен на собствените ни приходи.

Ние не разчитаме само на държавния бюджет. Държавната субсидия я ползваме да заплащаме труда на хората и за функциониране на инфраструктурата. Иначе средствата за провеждането на научни изследвания идват по линия на проектите. Това са всъщност нашите собствени приходи на академията. През последните години общият бюджет на БАН, който включва и собствените й приходи, и субсидия, е разпределен така: държавна субсидия около 60 % и собствени приходи около 40 %, което за една такава институция като нашата е много добре.

– Какви конкретни стъпки ще предприемете оттук-нататък в БАН?

– Общото събрание на академията прие декларация, която ще бъде разпространена по медиите. В нея се изразява категорично несъгласие с бюджета, който е определен за академията. Второ ще има протестни действия – шествия или друго. Тепърва ще видим как ще бъде, защото трябва да има разрешение, но ще е за 1 ноември – Деня на будителите. Може да е някакво мощно бдение на свещи. Може би ще сложим черни знамена на сградата на централното управление на БАН, което показва, че академията се намира в едно много тежко състояние. След това ще се обсъждат допълнително и други мерки за следващите действия, след като стане ясно какъв ще е бюджетът на академията за догодина. Дано да се смилият над нас. Защото няма резон. Приет бе нов закон за академията. Това беше добро решение. Прие се съставяне на съвет на настоятелите, който работи. Преминахме под прекия отчет на парламента, т.е. след като академията беше запазена като научна институция, след като се запази нейната автономия, сега няма резон да се режи бюджетът й.

– На милост от държавата ли разчитате?

– Каква милост – това е дълг на държавата. Все едно армията да разчита на милост от държавата. Ние сме нещо подобно на армията. Както всяка държава се грижи за своята армия, за своята полиция, така трябва да се грижи и за своята наука.

– Какво прави министърът на образованието и науката за БАН?

– Той е първостепенен разпоредител с бюджета на академията. Той трябва да се бори за съществуването на българската наука.

– Той бори ли се?

– Според мен недостатъчно.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.