Армията на Сирия се пропуква

Спойката и силата на режима на президента Башар Асад са армията и нейните съюзници – полицията и разузнавателната служба „Мухабарат“. Общо взето досега те остават лоялни. Но дезертьорите стават все повече и все по-добре организирани.

От началото на бунта през март има дезертьорство главно в редиците на войниците сунити. Някои бягат от страната, а други се крият сред цивилното население. През юли Рияд ал-Асад, полковник на петдесет и няколко години, избяга в Турция и обяви създаването на Свободната сирийска армия. Появи се и друга група, наричаща се Движение на свободните офицери.

В началото двете организации бяха малобройни. Дезертиралите войници действаха в малки разпръснати групи. Но в края на септември двете групировки обявиха, че се обединяват. Сега те изглеждат по-единни. Свободната сирийска армия твърди, че има 22 „батальона“ из страната с командири, приемащи заповеди от централно командване в Турция. Към тях се числи батальонът „Халид бин Уалид“ в Хомс, където сблъсъците с верните на режима сили са най-яростни. В последните няколко седмици избухнаха сражения в Идлиб, на северозапад, и в Ал Букамал, на границата с Ирак.

Ролята на дезертьорите се променя. „Първоначално дезертиралите войници просто бягаха, а след това се връщаха с оръжия, за да подкрепят протестиращите и да им вдъхнат сигурност“, казва мъж, който е получил военна подготовка и участва в действия на Свободната сирийска армия. Той казва, че дезертьорите стават все по-войнствени, атакуват контролно-пропускателни пунктове, въоръжени групи, поддържащи режима, и военна техника. Те често се приписват грандиозни акции, например, че са извели от строя десетки танкове наведнъж. Това вероятно са преувеличения. Но е сигурно, че се устройват засади на конвои на силите за сигурност.

Не е лесно да се дезертира. Войниците често не знаят къде ще бъдат разположени и какви задачи ще им бъдат възложени. В казармите са допускани единствено телевизионните канали, които излъчват държавна пропаганда. Отпуските на войниците често се отменят, а използването на мобилни телефони е ограничено. Военните части имат смесен състав; войниците спят в общи спални с непознати другари, за да се пресича кроенето на планове от отделни групи.

Дезертьорството е и опасно. За войниците бягството е трудно, ако не са близо до границите. Дезертьорите, които остават в страната, са в постоянно движение, крият се сред семействата си или в селските райони. Трудно е да се пресметне броят на дезертьорите. Полковник Асад се хвали, че е привлякъл около 15 000 души от армията с обща численост около 220 000. Но реалният им брой вероятно е много по-малък.

Дезертьорството със сигурност плаши режима. В края на септември той предприе атака срещу Растан – град близо до Хомс – който се превърна в средище на дезертьори и се изплъзна от правителствения контрол. Освен това активисти твърдят, че Хюсеин Хармуш, изявен дезертьор, който избяга в Турция, е бил отвлечен. По-късно той се появи в Дамаск, където бе в ръцете на режима, и в изявление по телевизията се отрече от предишните си бунтовни декларации.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.