Борисов ругае, журналистиката срамно мълчи. Доброволно се е лишила от свободата си

Гневни закани от премиера Борисов към журналистите бяха оставени без отговор и реплики в нощта на изборите.
Какво значи един премиер да каже с глас като старшина към новобранци в казармата – „Повече такива въпроси, нагли, към този човек, един добър човек, не искам да чувам.”

Тоя премиер много си е повярвал, че е бащица на нацията – „повече не искам да чувам”. И никой не го контрира, че негово задължение е да чува и да отговаря. Затова е избран.

При това въпросът дали Плевнелиев ще му топли мястото 5 години, го постави самият Борисов, още когато издигна кандидатурата му – той самият обяви, че ще се кандидатира за президент след 5 години. Това означава едно – праща Плевнелиев за президент само за този мандат, после той трябва да му освободи мястото. Някакви рокади като на Путин в Русия.

Но, ядосан в нощта на изборите, Борисов заяви, че няма да се кандидатира за президент. По същия начин е заявявал по-рано, че няма да става кмет, че няма да става премиер. Изобщо, няма изявление на премиера, което после той сам да не е опровергал.

Всичко е ясно. Само защо българската журналистика си мълчи? Защо не му задава въпроси? Как може да се кара като фатмак и никой да не реагира?

Свободата е това, което сам си извоюваш. Както казваше Радой Ралин в един свой стих – „Свободата е като хляба, всеки ден се изпича, всеки ден се изяжда”. Щом в медиите работят шушумиги и овце, няма свобода на медиите.

Неотдавна полицията взе отпечатъци и снима в профил и анфас като автокрадец или наркодилър главната редакторка на единствения остро опозиционен вестник (независимо от споровете около него). Ако това се беше случило например в Париж, медиите щяха да вдигнат невъобразим шум. У нас никой не реагира. Утре ще поведат на заколение една след друга медийните овце и те даже няма да изблеят.

Има авторитарен премиер, който концентрира цялата власт, а медиите мълчат. Той ги превзема задкулисно, непрекъснато ги мачка и подчинява, едно по едно. Притиснал е собствениците им с тоягата и моркова.

И поне на живо на тази пресконференция нито един журналист не се осмели да реагира. Впрочем, осмели се една – Илиана Беновска. Малко от малко изми очите на колегията, с директна атака за властта върху медиите. Но пак насочена към Борисов като към Господ, който трябва да разреши въпроса. Журналистиката чака властта да й даде. Да й разреши. Да я подсети с някоя закачка, за да й бутне кокал.

Свободата трябва да се извоюва, не да ти я даде премиерът. Ако някой наивник чака от него, лъже се. Борисов е ясен, та чак прозрачен – авторитарен, злопаметен, честолюбив, отмъстителен, способен на всякакви задкулисни сделки и натиск. Показвал го е неведнъж.

И вместо съпротива срещу това, го ограждат все повече слагачи от типа на Бареков (който при случайно включен микрофон беше записан да се обажда по телефона на Борисов и да се хвали как нарушил закона за изборите, за да извести победата му).

Да не се чудят журналистите защо нямат авторитет, защо на вестниците поголовно им падат тиражите. Това е защото са безгръбначни. Никой не уважава такива.

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.