„Възмутете се!“ или как 93-годишният Стефан Хесел разбуни света

Стефан Хесел. Снимка: преств

Есето на Стефан Хесел „Възмутете се!“ има изумителен успех из цяла Европа, в Канада и Австралия, а от септември насам и в Съединените щати.

Самият Хесел, който на 20 октомври навърши 94 години, пътува по света, за да представя есето си, и навсякъде е посрещан като държавен глава. Особено топло е приет в Испания, където възниква вдъхновеното от него младежко движение на indignados – възмутените.

Манифестът на платформата „Истинска демокрация веднага“, насочена срещу диктатурата на пазарите и политическата корупция, завършва с думите: „Аз съм възмутен!“ Инициаторите на движението признават, че са чели есето на Хесел и че то дълбоко ги е впечатлило.

Самият Хесел споделя: „Много съм учуден от начина, по който тази малка книжка от 30 страници измина своя път във Франция, но и в Германия, Италия, Испания, Португалия, Южна Корея, Канада, Австралия, Бразилия, Аржентина… Това означава, че в нашето световно общество съществува взаимозависимост.“

А един от литературните агенти на брошурата казва: „Няма страна, в която есето да е нямало успех, макар и по различни причини.“ В страните, посетени от Хесел, продажбите веднага скачат. Холандският му издател заявява: „Ако беше дошъл в Амстердам, щях да продам 100 000 екземпляра.“

В Съединените щати протестите на Уолстрийт минават под знака на арабската пролет, но според много наблюдатели имат много повече общо с европейските младежки движения на възмутените.

За разлика от демонстрациите в арабските страни протестиращите в САЩ не се опитват да свалят правителството и не рискуват да бъдат разстреляни на площада. Затова пък исканията им се припокриват с тези на испанските indignados. И в Ню Йорк като в Мадрид протестират срещу банките, безработицата, полицейското насилие…

В Европа протестите също не спират. След Испания, където демонстрациите започват на 15 май, се надигат младите във Франция, Италия, Гърция, Израел… По инициатива на испанските младежи 15 октомври е обявен за Световен ден на възмутените и протестите обхващат 1000 града в 97 страни, като мишените са храмовете на финансите – Уолстрийт в Ню Йорк, Сити в Лондон, Европейската централна банка във Франкфурт.

И в основата на всичко това стои една малка книжка от трийсетина страници.

Причина за всяка съпротива е възмущението

Стефан Хесел

Позволяват си да твърдят, че държавата не е в състояние повече да финансира тези граждански мерки. Но как е възможно да няма средства за поддържането и развитието на завоеванията днес, когато производството на богатства значително се е увеличило от времето на Освобождението – времето на разорена Европа?

Дали обяснението не е в това, че властта на парите, с която Съпротивата така всеотдайно се бореше, никога не е била толкова голяма, безочлива и егоистична, никога не е имала такова влияние, включително и в най-висшите сфери на държавата? Сега приватизираните банки се грижат преди всичко за своите дивиденти и за прекомерно високите заплати на своите ръководители, а не за всеобщия интерес. Пропастта между най-бедните и най-богатите никога не е била така голяма, а ламтежът за пари и конкуренцията – никога така поощрявани.

Основна причина да се организира Съпротивата бе възмущението. Ние, ветераните от съпротивителните движения и от бойните сили на Свободна Франция, призоваваме младите поколения да съживят и предадат нататък наследството на Съпротивата и нейните идеали. Ние им казваме: поемете щафетата, възмутете се! Политическите, икономическите, интелектуалните водачи и цялото общество не трябва да абдикират, нито да се влияят от сегашната международна диктатура на финансовите пазари, която заплашва мира и демокрацията.

Пожелавам на всички, на всеки един от вас да намери своята причина за възмущение. Безценна е подобна нагласа. Когато нещо ви възмущава, както аз бях възмутен от нацизма, тогава ставате борци, силни и отдадени на своята кауза. Включвате се в процеса на историята и той следва течението си благодарение на всеки от вас.

А това течение води към повече справедливост, към повече свобода, но не безконтролната свобода на лисицата в кокошарника. Правата, очертани от Всеобщата декларация през 1948 г., са за всички. Ако срещнете някой, който не може да се възползва от тях, съжалете го, помогнете му да си ги извоюва.

Стефан Хесел и отстояването на истината

Владимир Градев

Няма нищо изненадващо в големия издателски успех на есето „Възмутете се!“, което веднага намери хиляди читатели по цял свят. Та не е ли всекидневното потъпкване на нравствените, обществените, гражданските норми от страна на нашите политици без каквато и да е юридическа, обществена, медийна санкция на безобразното им поведение достатъчно основание за непрестанното ни възмущение?

Действително, не ни е нужно да прочетем памфлета на Хесел, за да започнем да се възмущаваме. Достатъчно е да пуснем новините и вече ни обхваща пълно омерзение от гледката на безотговорното и неспособно за нищо значимо политиканство, което, невъзмутимо и без свян, излага на показ само безогледен опортюнизъм и вкопченост с всички средства във властта.

Стефан Хесел просто ни помага да осъзнаем с още по-болезнена яснота, че границата отдавна е премината и няма какво друго да очакваме освен анти-политика от тези политици с все по-ниски чела и все по-голямо самолюбие, анти-политика на празните обещания и безпринципните алианси, на наглите лъжи и непрозрачните кроежи, които налагат нечий частен интерес като обективна необходимост и единствена възможност, като винаги експертно и никога политическо решение.

Това е само едната, най-очевидната страна. Стефан Хесел всъщност е възмутен не толкова от безобразията на властта, чиято движеща сила е самосъхранението, колкото от кризата на мисленето и ценностите, която води до безразличие и отлив на цели поколения от политиката, най-значим израз на вътрешния разпад на нашите общества.

Несломимият демократ е възмутен от спада на политическата енергия в публичната сфера, от изчезването на граматиката на отговорността и въображението от обществения живот, удавен от медийния миш-маш на infotainment-а, за който ефектната фраза и напомпаната персона на политика и водещия имат безмерно повече стойност от сериозното и задълбочено разсъждаване.

Възмущението идва най-вече от ниската морална и политическа чувствителност, от отсъствието на граждански дух и добродетели, от циничното нагаждане или умореното приемане на неприемливото. Последвайте Хесел, възмутете се, не се бойте да скъсате с примирението, с удобното мнение, че нищо не зависи от вас.

Кой е Стефан Хесел

Стефан Хесел е роден в Берлин през 1917 г. от баща евреин, писател и преводач, Франц Хесел, и от майка художничка и меломан, Елен Грунд, също писателка. Родителите му се установяват в Париж през 1924 г. През 1939 г. Стефан е приет в Екол  нормал сюперийор, но войната прекъсва следването му.

Като натурализиран французин от 1937 г., той е мобилизиран и преживява „странната война“. През май 1941 г. се присъединява към Свободна Франция на генерал Дьо Гол в Лондон. Работи в Бюрото за контрашпионаж, за разузнаване и действие (БКРД).

Една нощ в края на март 1944 г. тайно е прехвърлен във Франция под кодовото име „Греко“, като задачата му е да влезе във връзка с различните парижки групировки, да подсигури нови места за радиоизлъчвания и да предава в Лондон събраните сведения в очакване на съюзническия десант.

На 10 юли 1944 г. е арестуван в Париж от Гестапо и е изпратен в лагера Бухенвалд. Успява да избяга, но е заловен и изпратен в лагера Дора. Отново избягва, този път успешно, и се завръща в Париж, при жена си Вития, майка на трите им деца – две момчета и едно момиче.

След войната Стефан Хесел става дипломат, като първото му назначение е в Обединените нации, където е включен в комисията, натоварена да изработи бъдещата Всеобща декларация за правата на човека. Декларацията е приета от Обединените нации на 10 декември 1948 г. в „Пале дьо Шайо“, Париж.

Когато настъпва наплив от нови служители, мнозина от които се стремят към добре заплатена служба, „изолирайки идеалистите“, както коментира Хесел в мемоарите си, той напуска Обединените нации. Назначен е от Външно министерство във френското представителство при международните институции – повод временно да се завърне в Ню Йорк и Обединените нации. През 1997 издава първата си автобиография „Танц с века“. През 2010 публикува есето „Възмутете се!“, през 2011 втората си автобиография „Равносметка… или почти“.

Веднага след напечатването си „Възмутете се!“ се превръща в издателски феномен и абсолютен хит – за по-малко от година във Франция излизат двайсетина издания, продават се над 2 000 000 екземпляра и над милион по света: в Германия близо 500 000, в Италия 100 000, в Испания 450 000, в Южна Корея 20 000, в Съединените щати 50 000 само за няколко седмици.

На 7 ноември и у нас излиза есето „Възмутете се!“ (ИК „Колибри“, превод Георги Ангелов) – мощен призив към гражданска активност, отправен от доайена на световната дипломация Стефан Хесел. Премиерата на книгата ще се състои на 15 ноември от 18 ч. във Френския институт в София с участието на проф. Владимир Градев, Георги Ангелов и Иво Христов.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.