Рецесия надвисва над Европа

Асошиейтед прес

Европа може и да успее да се спаси от финансова катастрофа. Тя обаче може и да не успее да избегне рецесията.

Споразумението, което европейските лидери постигнаха миналата седмица, за да преодолеят дълговата криза на континента, бе поставено под съмнение от изненадващото решение на гръцкия премиер Георгиос Папандреу да свика референдум за най-новия спасителен пакет за страната му. Ако избирателите отхвърлят плана, Европейският съюз може да се изправи пред потенциално унищожително изпадане на Гърция в неплатежоспособност по нейните дългове.

Фондовите пазари се сринаха в цял свят и особено в Европа. Дори споразумението за дълга да доведе до преодоляване на кризата в дългосрочен план, то не прави нищо по въпроса за другите заплахи пред европейската икономика: големите съкращения на разходите на свръхзадлъжнелите държави, високата безработица, затегнатото кредитиране от банките и намаляващия износ.

Много икономисти мислят, че Европа се приближава към рецесия, която ще навреди на Съединените щати, Китай и други страни, чиито икономики зависят от Стария континент. Проблемите са илюстрирани от най-новото тримесечно проучване на Асошиейтед прес на глобалната икономика, което следи данните в 30 държави:

– четири страни – Италия, Испания, Великобритания и Норвегия – отчетоха увеличение на брутния си вътрешен продукт (БВП) с по-малко от 1% на годишна основа през тримесечието април-юни. Икономиките по принцип трябва да нарастват с най-малко 2,5%, за да не се увеличава безработицата.

– Испания има най-високата безработица сред страните, следени от АП – 21,2% през август. Тя е следвана от Полша с 9,4%.

– Гърция и Италия изнемогват под тежестта на държавния си дълг. В Гърция той е 161% от БВП през тримесечието януари-март, което го поставя на второ място след този на Япония, който се е равнявал на 244%. Държавният дълг на Италия е бил на равнище от 113%.

Финансовите пазари бяха обхванати от опасения, че Гърция, а може би и по-големи страни, като Италия, ще изпаднат в неплатежоспособност. Банките ще претърпят огромни загуби от притежаваните от тях държавни облигации. Възможно е да последва паника като трусовете, които почти сринаха финансовата система в САЩ през 2008 година.

Европейските банки се споразумяха миналата седмица да отпишат 50% от дължимите им суми по държаните от тях гръцки държавни облигации. Те трябва и да заделят повече пари, за да се застраховат срещу бъдещи загуби. Освен това лидерите от еврозоната се надяват да укрепят нейния спасителен фонд, за да не допуснат разпространението на кризата в по-големи страни.

Финансовите пазари отначало изразиха гръмогласно своето одобрение. Опасенията, че дълговата сделка ще се провали или няма да успее да реши кризата, обаче предизвикаха рязък спад на курсовете на фондовите борси от края на миналата седмица.

Анализаторите отбелязаха малкото детайли, които съдържа споразумението, като се запитаха колко банки ще се съгласят да отпишат доброволно половината дълг на Гърция по нейните облигации и откъде ще дойдат парите за укрепения спасителен фонд. Европейските лидери подадоха миналата седмица ръка към Китай за финансова помощ.

Якоб Функ Киркегор, изследовател в Peterson Institute for International Economics, очаква Европа да изпадне в рецесия в мека форма в края на тази или началото на идната година, въпреки че най-силната икономика на континента – Германия – може да избегне спада на своя БВП.

Икономическият растеж в 17-те страни от еврозоната ще се забави до 0,3% догодина срещу 1,6% през тази, прогнозира в понеделник Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Някои европейски икономики може изобщо да спрат да растат, предупреди организацията на богатите държави.

Една причина за песимизъм: по-малките страни, по-специално Гърция, Ирландия и Португалия намаляват рязко своите разходи. По-големите повишават данъците и също орязват харчовете си.

Италия – третата икономика в еврозоната – прие пакет със съкращения на разходи и повишаване на данъци на обща стойност 76 милиарда евро, за да се опита да убеди инвеститорите, влагащи своите пари в държавни облигации, че няма да изпадне в неплатежоспособност. Великобритания прилага програма за бюджетни икономии, която спря икономическия растеж.

Дълговата криза разколеба доверието на хората и компаниите, чиито разходи трябва да подхранват растежа. Корпоративните шефове и потребителите изглеждат по-малко склонни да купуват нови заводи или джипове.

А перспективата да понесат огромни загуби по своите портфейли с облигации накара банките да се „затворят в черупките си“. Изследване на Европейската централна банка (ЕЦБ) на кредитирането през октомври показа, че банките са намалили отпускането на заеми на бизнеса с 16% през тримесечието юли-септември. При това 124-те банки, включени в проучването, са изразили очакване кредитирането да се затегне още повече в края на годината.

Компанията за производство на автомобили Daimler заяви миналата седмица, че вижда слаби изгледи за висок растеж в Западна Европа. Нейният френски конкурент Peugeot Citroen обяви планове да съкрати 6000 работни места заради намалялото търсене на континента.

Тази слабост на Европа вече предизвика паника от другата страна на Атлантика.
Главният изпълнителен директор на американската компания за производство на домакински уреди Whirlpool Джеф Фетиг съобщи в петък, че търсенето спада в части от континента. Whirlpool понижи очакваната си печалба и обяви, че ще съкрати 5000 работници в Северна Америка и Европа.

Съединените щати са изнесли миналата година за Европа стоки на обща стойност 240 милиарда долара – над два пъти повече, отколкото за Китай. Американските компании освен това са вложили на континента 2,2 трилиона долара в дългосрочни инвестиции, като заводи и придобити компании. Никой друг регион в света дори не се приближава до Европа по размера на инвестициите.

В Германия има 2200 компании, които са американска собственост. General Motors и Ford имат свои филиали в страната. ExxonMobil, ConocoPhillips, General Electric, IBM, Hewlett-Packard, Procter&Gamble и Dow Chemical – всички те правят продажби за милиарди долари на година в Европа.

На износа се падат 47% от растежа след края на Голямата рецесия в средата на 2009 година. Неговият дял е над два пъти по-висок в сравнение с периодите след предишните три рецесии. „Това е причината, поради която Европа е важна“, казва Стив Блиц, икономист в ITG Investment Research.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.