Либия – кланета и война на племената

Правда.ру

Свалянето на Кадафи рязко изостри отношенията между либийските племена. След масовото клане в Сирт, чиито мащаби привлякоха дори вниманието на западни правозащитници, представители на редица племена в Либия обещаха да отмъстят на участниците в тази разправа.
Може ли да се предотврати по-нататъшна ескалация на либийската „война на всички срещу всички“? „Правда“ зададе въпроса на Сергей Демиденко от Института за стратегически оценки и анализ. Ето мнението на арабиста:

„Враждата между различните кланове и племена е стигнала такова равнище, че днес просто няма шансове някой да ги помири. Ислямистите например вече с пълна пара колят туарегите. На първо място, твърде много кръв бе пролята през последните месеци и твърде са много желаещите да отмъстят. Например племето кадафа, от което бе самият Полковник.

Няма да навлизам в подробности по редица проблеми на днешна Либия, във връзка с гибелта на Кадафи и негови роднини – те явно няма да останат без последици за всички, замесени в това. Ще посоча обаче специално как хора от мисратския клан оскверниха гроба на майка му. Те го разкопаха, извадиха костите й и ги отнесоха, а за да ги върнат обратно, поискаха да им бъде предаден Сейф ал Ислам. А това е вече невероятно оскърбление за цялото племе кадафа и то ще пролива кръв, за да си отмъсти.

Причина за тази реакция са не на последно място предишните отношения между племената мисрата и кадафа. Първите са бербери, до голяма степен изгубили идентичност при управлението на Полковника. Племето кадафа е арабско. И етническият момент нажежава още повече взаимните кланета. Засега в ролята на угнетения е племето кадафа. То обаче със сигурност ще отвърне на удара.

Второ, проблемът се изостря не само от отношенията между кадафа и клана от Мисрата. Въпросът е там, че цяла Либия се дели на близо 140 кланове и племена, ако броим само големите, и те враждуват помежду си от много векове насам. А днес тази вражда се подклажда и от въпроси около подялбата на различни ресурси: хуманитарните и паричните помощи, петролногазовите резерви, контрола върху оръжейните потоци.

Всичко това допринася Либия да бъде програмирана за дългогодишни кървави конфликти. Фундаменталистите се опитват да установят власт в страната, но срещат яростна съпротива от много племена. Такова е положението по-специално в Киренайка. Знаем, че в някои местности като Дерна вече са формирани емирства, които живеят според законите на шериата. Далеч не всички обаче са склонни да спазват тези правила.
Затова се очаква повторение на иракските събития. Защо там се провали Аз Заркауи, посрещнат в началото като освободител? Защото караше хората в Ирак да живеят според правилата на фундаменталистите. В крайна сметка иракчаните фактически ги избиха.

Положението в Либия обаче е малко по-различно, позициите на ислямистите са по-здрави. На страната им са много от берберските кланове, включително този от Мисрата. Защото по времето на Кадафи берберите като етнос бяха подложени на натиск и отчасти се обърнаха към ислямизма – интернационална идеология, която изглажда острите етнически моменти. И онова, което виждаме сега в Либия, е само едно начало. С оглед на традиционната антипатия между западните и източните либийски племена се очертава продължителна и кръвопролитна война. Кадафи падна и вече никой и нищо не им пречи да се сдърпат яко“.

* * *

Режимът на Кадафи наистина успяваше някак да изглажда историческите противоречия между различните кланове и племена, да не допуска масови кланета помежду им. Днес обаче единната власт се разпада и се установява „демокрация“ – онази същата, за която Западът толкова мечтаеше. И в тези условия всички започват да си бистрят отношенията.

При все това някои западни експерти са склонни да хвърлят вината върху Кадафи, който според тях не съдействал за изглаждане на племенните противоречия в Либия, само насърчавал взаимните вражди. Навсякъде и винаги закрилял родното си племе кадафа и още много други съюзнически кланове и племена, а всички останали не пускал да припарят до властта.

Ще припомним как се развиваха отношенията му с неговия най-добър приятел Абдел Салам Джалуд, който дълго време бе вторият човек в Либия след Кадафи. Свързваха ги твърде много неща: приятели от детинство, двамата с общи усилия свалиха крал Идрис Първи и години наред управляваха страната, докато си развалиха отношенията в началото на 90-те.

Кадафи бе принуден да се намеси в конфликта между племената варфала и магариха. Джалуд принадлежеше към последното и по разбираеми причини закриляше своите съплеменници. Кадафи пък бе в сложни отношения с варфала. По различни причини, включително заради роднинството с жена от това племе, Полковникът не можеше да вземе страната на своя пръв приятел Джалуд, опитал се да действа срещу интересите на варфала и предизвикал хора от това племе да вдигнат бунт през 1993 г.

По съвсем ясни причини обаче не би могъл и да вземе страната на варфала. В крайна сметка и двете племена се чувстваха обидени от него; това повлия и развитието на сегашната гражданска война. Например в критичен момент – в разгара на битките за Триполи, на 19 август 2011 г., Джалуд се присъедини към въстаниците.

Колкото до варфала, в сраженията за Мисрата племето зае изчаквателна позиция и участва доста ограничено в операцията срещу този град. Независимо че имаше стари сметки за уреждане с мисратския клан. Както впрочем и със самия Полковник. По-късно, при събитията около Сирт, представители на варфала все пак влязоха в бой с бунтовниците. Те обаче отбраняваха Бани Уалид само като „трета сила“, фактически независима от Кадафи. При това излязоха срещу бунтовниците – техни исторически врагове, едва когато последните решиха да наложат свой „ред“ в лагера на враждебното племе.

Ще отбележим, че едва поел властта, Кадафи вече осъзнаваше колко е опасен племенният проблем в Либия и виждаше съответните рискове за мира в държавата. Как обаче да се справи с историческата племенна вражда, неугасвала стотици години? Едва ли би могъл да осъществи идеите си от последно време – да образува единна либийска нация чрез кръстосване на араби, бербери и негроидни племена.

Кадафи управляваше страна, „съшита“ от различни племена и етноси, тъй че просто нямаше начин да задоволи всички интереси. Да пусне във властта странични хора и да обиди своето племе би означавало да постави под заплаха собствения си живот. Без да говорим, че това е утопия в либийските условия. А щом поемеше ролята на съдник, за да потуши поредната междуплеменна свада, той явно не можеше да вземе соломоново решение и да угоди на всички.

Оттук нататък цялата отговорност за клането в страната ляга върху онези, които организираха свалянето на Кадафи. Западът естествено ще положи усилия да прехвърли установяването на мир на ООН. Тази организация обаче неведнъж е показвала, че не се справя дори с хуманитарни операции – ще може ли да реши един тъй сложен въпрос като помиряването в Либия?

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.