Германия има дълг към Гърция между 70 и 95 млрд. евро

Христос Мурутис. Снимка: Личен сайт

Може да се говори много за дълговете на Гърция и оплакванията на германците, но има една непозната за мнозина история, припомнена на страниците на последния брой на списание „Тайм“ (бел. ред. – септември 2011 г.) и отразена от някои немски медии.

Става дума за един „заем”, предоставен от бедна Гърция по един принудителен начин на Германия, по време на военната окупация на страната между 1941 г. и 1945 г. Заем, който не попада в репарациите за щетите, предизвикани от Германия на страните, окупирани по време на Втората световна война. Според немския печат, стойността на въпросния заем днес се равнява на 70 млрд евро, а според изчисленията на сп. Time дори на 95 млрд евро.

При присъединяването на Гърция към споразумението с „Тройката” (ЕС, МВФ и ЕЦБ) Германия постави условието Гърция да няма правото да приспада други немски задължения към нея. Факт – ясно разкриващ една от причините за подписването му. При всички положения, повече от ясно е, че Германия е принудила навремето разрушена и окупирана Гърция да й плаща, давайки й заеми, отнемайки по този начин златото й, съхранявано в централната банка на страната.  Подобни „заеми”, които на практика са си чиста проба пладнешки грабеж, са били върнати на други страни след обединението на Германия през 1990 г., но не и на Гърция. В настоящия си текст ще се опитам да разкажа накратко за тази история, която ще е интересна за обсъждане и дебат затова доколко икономически силният уважава правото или налага правото на основата на собствената си воля и разбирания.

На 14.3.1942 г. между Гърция, Италия и Германия се подписва един принудителен заем. Тогава вече Гърция е под пълната военна окупация на другите две страни или по-точно от май 1941 г. Договорът е подписан от пълномощниците на Италия и Германия в Гърция, съответно Гидзи и Алтенбург. На пряко заинтересуваните, т.е. на самите гърци, подписването на договора е съобщено с девет дни закъснение.

Според договора:

• Гръцкото правителство се задължава да заплаща за разходи около собствената си окупация сумата от 1.5 милиарда драхми, които ще се разпределят по равно между двете окупационни сили (член 2), т.е. Германия и Италия.

• Тегленията от Банката на Гърция над тази сума ще се начисляват като заем към правителствата на Германия и Италия в драхми без лихва (член 3) или в равностойността им в злато от резервите.

• Погасяването на кредитните взимания ще стане по-късно (член 4), но без да се указва точен срок и дата, т.е. „друг път”.

• Договорът влиза в сила със задна дата от 1.1.1942 г. (член 5).

Първата поправка

Да повторим, става дума за договор между Германия и Италия, наложен на Гърция, да им отпусне принудително заем. Задължена страна по договора е гръцкото правителство, а не банката на Гърция, която е Централната банкова институция на страната. Следователно, гръцкото правителство е законният претендент за тези пари.

Общата сума на всички заемни вземания и срокът за тяхното погасяване не се определят предварително. Плащанията се извършват всеки месец и не се конкретизира с колко тези вземания ще надвишат основната сума от 1.5 милиарда евро, както и за колко месеца те ще бъдат получавани от окупационните власти. „Задължението ще бъде в драхми. Драхмите обаче съответстват на точно определена сума от райхсмарки, която вече германците са били поискали от Гръцката банка, която се задължава да обезпечава наличността на банкнотите в драхми, за да бъде осигурявана за нуждите на немската армия сумата от 25 милиона марки”. Следователно, вземането е в марки и сумата от 1.5 милиарда драхми, според клаузите на известния като „Договора от Рим”, не е  нищо друго освен 25 милиона марки.

Инфлацията по време на окупацията обаче „изяжда” тези 1.5 милиарда драхми и в крайна сметка договорът се променя на 2 декември 1942 г. по „взаимно съгласие”. Така сумата от 1.5 милиарда става 8 милиарда драхми, които ще се индексират на основата на „гъвкава ценова таблица”, според упоменатите в нея стоки и блага. И така, в крайна сметка въпросните 8 милиарда драхми, вследствие на посочената поправка на договора, се оформят като заем. Заемните суми, които вече са получени, както и онези, които ще се получат до 31.3.1943 г. ще започнат да се погасяват от април 1943г. на вноски.

Казано на по-прост език, първоначалният принудителен заем се преоформя в редовен обичаен заем и сумите са в твърда валута. Кредитните вземания спират на 1.4.1943 г., когато започва безлихвеното им погасяване. Кредитните ангажименти обаче не спират, а са извършени само деветнадесет (19) погасявания, след което спира изплащането на останалите суми. Оттогава заемът става лихвен, поради просрочието за времето, от което нацистките окупатори на Гърция са погасявали от една страна на вноски дълга си, но са взимали от друга принудително все повече и повече.

Втора поправка: 386,4 млрд. драхми са били заграбени от тогавашните окупатори

Последвало е второ изменение на договора от 18-5-1943 г. Окупационните немски и италиански власти се върнали отново към неограниченото предварително теглене на пари и тогавашният министър-председател на Гърция протестирал и поискал спирането на печатането на книжни пари. Шест дни по-късно окупационните власти пристъпват към втора корекция, според която се премахва ограничаването на пределния таван на предварителните плащания, т.е. на 8 милиарда драхми всеки месец.

С премахването на горната граница окупационните власти са могли по своя воля да определят по-голямата част като раходи по окупацията на страната и по-малката като заем. Второто, както и третото изменение, което ще последва, продължават преоформянето на заема от принудителен в редовен, което вече е станало с първата поправка. През това време окупаторите ще вземат от Банката на Гърция 386,4 милиарда драхми и след капитулацията на Италия през септември месец 1943г. германците ще увеличат тегленията на заемните суми с процента от дела на Италия, които пари, разбира се, били заграбени в тяхна полза.

Претенцията

Гърция още от самото начало поискала връщането на тези пари, които били нещо отделно от репарациите във връзка с предизвиканите щети от войната и загубата на човешки животи. Такава е била твърдата позиция на Гърция от 1945 г., както на международни конференции, така и директно пред Западна Германия и след 1990г. пред обединена Федерална Германия. Общо е предявила претенциите си 12 пъти или средно веднъж на пет години.

Германия след войната никога не е оспорвала това и както става видно от дипломатически документи, канцлерът Ерхард се е бил ангажирал за предоговарянето на въпроса след обединението на Германия. Систематично обаче тази държава е избягвала и избягва това нещо със съучастието на гръцките правителства да го постави за обсъждане.

Какви са германските аргументи?

• Заемът е част от Лондонското споразумение от 1953 г. (което спира изплащането на репарационните обезщетения до подписването на мирния договор от Германия).

• От заема се е отказал през 1957 г. Караманлис, тогавашният премиер на Гърция. Последният  опроверга тези твърдения и немското посолство със съобщение от март 1967 г. се отказа от този аргумент. Въпреки това, Германия след 1990 г. отново го възобнови.

• След 50 години не могат да бъдат издигани подобни претенции. Но след 1990 г. Германия изплати обезщетения на Русия, Полша и през 1997 г. на Чехословакия..

Единственото, което показват тези аргументи е липсата на аргументация. Оше повече, когато Германия е върнала на Югославия и Полша през 1956 г. и 1971 г. сумите, получени от нацистките нашественици по съшия начин като в случая с Гърция.

Съгласно първата поправка, кредитните вземания на окупационните сили е трябвало да започнат да се погасяват от април 1943 г. Действително, Германия от август 1943 г. до септември 1944 г. е направила деветнадесет (19) погасявания на общата сума от 85.09 милиарда драхми.

Не трябва да забравяме, че заемът от безлихвен се е превърнал в такъв с лихва, поради просрочие и следователно имаме обичайното олихвяване. Не трябва да забравяме също така, че за възстановяването на щетите от окупацията, която по същество унищожи напълно Гърция, са били необходими 33 брутни вътрешни продукта на страната от нивото му за 1946г. След окупацията тази сума Гърция е била принудена да вземе като заем от чужбина, за да затвори раните от войната.

Въпросът следователно е:

Германия като силен партньор вече има правото да вика и да се оплаква от своето участие в спасяването на Гърция. Но дали с тази обструктивна тактика и с усилията си да не се обсъжда конкретният въпрос, не се опитва да наложи собственото си мнение и разбиране за правото в европейските дела?

–––––––––––––––
* Авторът Христос Мурутис е роден в Атина. Завършил е право в Гърция и живее в България от 1999 г. Занимава се с управление на инвестиционни фондове в сферата на недвижимите имоти и енергетиката чрез своето дружество Arceland Management. Той е единственият чужденец, пишещ и публикуващ текстове на български език в собствения си блог „Гласувам за България“ (bgnow.eu). Текстовете му се публикуват също така и в личния му сайт mouroutis.com.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.