В десетката: Да здравствует Плевнелиев
Мнозина ще рекат, че изборът на Росен Плевнелиев за президент е не само чудесен за царуващата мутрокрация, но и за бъдещето на жизненоважната руско-българска дружба. И ще са прави!
Защото ние българите сме практични хора и обичаме да съчетаваме полезното с приятното – хем гласуваме, защото сме съвестни граждани, хем избираме най-удобния за матушка Русь лакей.
Така всички са доволни и вся публика рукоплещет. Но трябва все пак да признаем, че на последните избори малко се попрестарахме… И до втория тур допуснахме такива кандидати, за които и самата Москва трудно би се сетила дори и в най-разгорещените си русофилски сънища.
Това обаче не е особено стряскащо, защото още от Татово време е така – ако Кремъл си позволи да отдели в червените си кюлоти съвсем деликатно мехурче въглеводород, при нас памперсите задължително преливат.
Та от тази гледна точка Плевнелиев е наистина прекрасен избор. Още изборната тупурдия не беше преминала и бременните жени не бяха доизнесли чувалите с 700 000 невалидни бюлетини, когато галеникът на Бойко Борисов реши да изрази вярност и покорство пред Русия.
Истината е толкова по-красива, когато е споделена и засяга чистата и свята любов на номенклатурчиците, апаратчиците, ченгенцата, доносничетата и всички останали твари, изпъплили от недрата на съветската родина и червения площад.
След годежните изявления в „Комерсант“, сега Плевнелиев окончателно сключи граждански брак с мъжа на сърцето си – дядо Иван.
Не, България няма да е Троянски кон на Русия, ами просто… кон. Няма да защитава подмолно интересите на руската империя, ами ще действа съвсем открито. Няма да се крие в гардероби и да притичва по късна доба под прозореца на любимото същество, ами ще консумира брака си на всеослушание, а гадните капиталисти могат само да завиждат за любовната страст.
И понеже развоят на събитията беше очевиден, та си зададох въпроса защо въобще беше нужен този цирк с изборите, мошеничествата и постановките. Та нали ние сме си известни като Задунайската губерния, шестнадесетата республика и т.н.? Защо се занимаваме с глупости, когато демокрацията и европейското ни развитие са осъдени да гинат под ботуша на московския авторитаризъм?
Но Плевнелиев го каза най-добре – ние сме вратата на руските интереси. Слушайте го и все така няма да ви се налага да мислите. Москва ще мисли вместо вас.
От блога на Александър Александров Блогуващият с пилци