Гръмкият край на династията Папандреу

Георгиос Папандреу. Снимка: ултранотисиас

На 21 октомври 1981 г. Адреас Папандреу отведе до властта създадената от него социалистическа партия ПАСОК. Тридесет години по-късно синът му Георгиос Папандреу напуска властта след една щура седмица, слагайки може би край на една политическа династия, доминирала гръцкия политически живот от средата на 20 век досега.

Папандреу-син се примири с идеята за напускането на властта, след като предизвика на 31 октомври световна паника със съобщението си за референдум за новия спасителен план за Гърция. След две изтощителни години на власт, през които води какви ли не битки, за да се опита да спаси родината си от фалит под контрола на една все по-настъпателна и взискателна Тройка, сега Папандреу трябва да се откаже от ръководството на една все по-задъхваща се страна и на една все по-разпокъсана ПАСОК.

Само с една дума – референдум – Георгиос Папандреу разруши и малкото му оставаща международна аура. Образът му на храбър и отговорен политик, който заради обстоятелствата не можеше да се покаже като ефикасен лидер, избледня пред европейските му партньори, които току-що се бяха договорили да изплатят 130 милиарда евро нови помощи на Гърция и да отпишат 100 милиарда евро от гръцкия дълг, с надеждата че този план ще спаси еврото. Идеята за референдум, подхвърлена от политик, радващ се на такава непопулярност, беше възприета като самоубийствена както за самия Папандреу, така и за Гърция и за цяла Европа.

Щурата финална седмица на Папандреу започна на 28 октомври, ден след европейското споразумение по новия спасителен план за Гърция. От две години Папандреу гледаше, без да се трогва, как протестиращите в Гърция настояваха за оставката му и за отмяната на мерките за строги икономии на фона на все по-ескалиращото насилие. Две години Папандреу твърдеше, че разбира гнева на сънародниците си, но допълваше, че няма друг избор. Две години протестиращите продължаваха да се гневят, а плановете за бюджетни икономии да бъдат прокарвани.

На 28 октомври, в Деня Охи на гръцки Деня Не , честван в Гърция като един от редките моменти на национално единство, проявено през 1940 г., когато Гърция оказва съпротива на нашествието на италианските военни, президентът на Гърция Каролос Папуляс, бивш боец от съпротивата, беше наречен предател от протестиращите, които прекъснаха военния парад в Солун. Папандреу разбра, че народното недоволство е прехвърлило един важен етап и се е разпростряло отвъд обичайните обиди срещу министрите. Протестиращите вече атакуваха най-висшия държавник, най-уважаваната и най-надпартийната фигура в Гърция.

Тогава Папандреу замисли с шепа министри и съветници идеята за референдума, която му беше присърце от дълго време и която щеше да има фатални последици за самия него. Повечето от министрите му не бяха в течение, като се почне от министъра на финансите Евангелос Венизелос, който участва във всички европейски преговори. Не бяха в течение нито чуждите европейски лидери, нито пък кредиторите на Гърция, въпреки че Папандреу беше намеквал пред тях за евентуален референдум.

Папандреу смяташе, че обявявайки новината за референдума е постигнал успех, че е избегнал опасността от предсрочни избори, които биха дестабилизирали страната. Той си мислеше, че е заложил капан на главния си противник от десницата, лидера на Нова демокрация Андонис Самарас, призовавайки го да се произнесе за или против Европа. Давайки правото на народа на глас чрез референдума, Папандреу се надяваше, че ще си върне общественото доверие.

Онова, което последва показа, че Папандреу всъщност не е голям стратег. Депутатката Елени Панарити, която доскоро го описваше като харизматичен, изобретателен, много спокоен и много мъдър политик, беше потресена от неразбираемото му, по нейни думи, решение за референдума до такава степен, че беше на път да гласува против правителството по време на вота на доверие. А точно тази депутатка се беше върнала след дълги години работа зад граница във водещи институции като Световната банка, за да стане по молба на Папандреу негова икономическа съветничка. След реакцията на Панарити Папандреу, който според политолога Георгиос Сефердзис, е способен да понася напрежението, без да губи самообладанието си, този път както изглежда се остави на паниката да го завладее.

Панадреу влезе в политиката по стъпките на баща си, в чийто кабинет стана министър през 1985 г. Гръцката политика е всъщност малка история на големите политически фамилии, които си предават щафетата от едно поколение на друго. Андреас Папандреу също беше министър в кабинета на баща си Георгиос Папандреу.

Отношенията на Георгиос Папандреу-син с баща му бяха понякога доста комплицирали по време на първото властване на Андреас Папандреу и приключиха със скандал и с повторния брак на 70-годишния Папандреу-баща със стюардеса. След смъртта му Георгиос Папандреу започна да подкрепя правителството на реформатора Костас Симитис, който оглави ПАСОК след битка срещу двама предани на Андреас Папандреу политици.

Георгиос Папандреу е възпитаник на Харвардския университет и на Лондонското училище по икономика. Той въплъщава умерения социализъм, но дължи голяма част на властта си на приближените на баща си. През 2007 г. след като той загуби за втори път парламентарните избори, един депутат от Солун, някой си Евангелос Венизелос, се опита да извърши партиен преврат, за да поеме юздите на ПАСОК. Превратът се провали, защото Георгиос Папандреу успя да спечели подкрепата на старата гвардия в ПАСОК и на влиятелните синдикати.

И точно в това се корени екзистенциалното противоречие на Папандреу. Той е един много модерен и много либерален политик, но управлявайки политическото наследство, оставено от баща му, той беше принуден да се съюзи с крилото на традиционалистите в ПАСОК и със синдикатите, казва Георгиос Сефердзис. Като министър на външните работи на Костас Симитис, а после и като премиер, Георгиос Папандреу загърби националистичните изявления на баща си и заработи за сближаване с Турция.

Но когато най-накрая стигна до премиерския пост през 2009 г. след две изгубени изборни битки, Георгиос Папандреу се оказа в позицията на онзи, който трябва да ликвидира част от наследството, оставено от баща му, създал тази изобилстваща с административни кадри и неефикасна държава, в която най-безсрамно се прибягва до политическия клиентелизъм, практикуван и от двете главни политически сили и свеждащ се до следното: Аз намирам работа на сина ти или на братовчед ти в администрацията или държавните предприятия, а ти в замяна гласуваш за мен.

Под натиска на Тройката, но и воден от личните убеждения, Георгиос Папандреу започна да разрушава това наследство, което струваше много скъпо на страната му. Тази чистка обаче беше брутална – намаляване на заплатите и на пенсиите, реформи на държавните органи и прочие. Папандреу се сблъска със силната съпротива на сънародниците си. Той прокарваше закони, но те не се прилагаха. Когато видя как се бавят нещата в Гърция, Тройката я напусна в началото на септември, като породи психодрамата, която все още не е приключила, а изолацията на Папандреу нарасна.

Под силен вътрешен натиск, както от страна на недоволните по улиците, така и в редиците на ПАСОК, Папандреу трябваше да се сблъсква вече и с враждебността, примесена къде с повече, къде с по-малко съчувствие на неговите европейски колеги. И така до унизителния момент на срещата на върха на Г-20 в Кан, където на 2 ноември, Папандреу беше посрещнат от германската канцлерка Ангела Меркел и от френския президент Никола Саркози като слабак, когото те трябваше да смъмрят. Двамата лидери образно казано коригираха домашната работа на този слаб ученик и му издиктуваха въпроса, който той трябваше да зададе на сънародниците си на референдума.

На следващия ден Евангелос Венизелос застана начело на маневрите на министрите и на депутатите, решени да се противопоставят на референдума. Това беше едновременно нож, забит в гърба на Папандреу, но и начин за него да излезе от неловката ситуация, без да бъде напълно унизен. След множество колебания и увъртания Папандреу се отказа от референдума и казва, че не е вързан за премиерското кресло, приемайки идеята за коалиционно правителство.

Той постигна последна отсрочка, като призовава депутатите да му гласуват доверие още веднъж, преди да склони да се оттегли. Тук трябва да се припомни, че по ирония на съдбата именно Евангелос Венизелос едно време, когато беше млад юрист, помогна на Андреас Папандреу да се измъкне от юридическите мрежи, в които се беше оплел в края на 80-те години.

Не бива да се забравя и още една ирония на съдбата, когато говорим за Папандреу-баща и Папандреу-син. Андреас Папандреу спечели властта през 1981 г., след като води кампания срещу Европейската икономическа общност. Но когато пое властта, той прие вярата в единната Европа. Георгиос Папандреу сега напуска властта в момент, когато ЕС открито споменава за изваждане на Гърция от еврозоната.

Дали е настъпил краят на династията Папандреу? Георгиос Папандреу има две деца, братя и сестри, които са все още млади. Самият той е едва на 59 години. Но днес обществото е настроено силно против големите политически кланове, смятани за отговорни за гръцката криза. В ляво това е кланът Папандреу.

В дясно това е кланът Караманлис на Константинос Караманлис, първия гръцки премиер след завръщането на демокрацията, и на неговия племеник Костас Караманлис, предшественика на Георгиос Папандреу, който потули истината за големия гръцки дефицит. Не бива да забравяме и клана Мицотакис на Константинос Мицотакис, премиер на Гърция от 1990 до 1993 г. и на дъщеря му Дора Бакояни, бившата министърка на външните работи.

Георгиос Папандреу обаче е сред онези гръцки политики, които са способни да оцеляват, предупреждава неназован бивш гръцки министър. Не бива да забравяме, че той е син на политик, който през 1989 г. се оттегли, охулен от всички, за да се върне на власт през 1993 г. на 74-годишна възраст.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.