Пускаш паричка, започва да пее. Що е то? Български медии

Пускаш новините по телевизията – НДСВ, Милен Велчев – пространни репортажи. Овчаров и Кадиев – купища приказки. Добре че има и наводнения, за да се види и нещо друго в новините.
Вестниците от сергията те стряскат с грамадни заглавия за бунта в НДСВ. Сякаш пада правителството или изключват България от ООН.
Кого го интересува това? 6-те процента избиратели на жълтите?
Политическата интрига е в центъра на медийния интерес. Съвсем нездрав интерес. Някакви вътрешнопартийни взаимоотношения се преекспонират и оплитат в измислици.
Трудно може да се скрие защо се прави това. То не е професионален подход, а интрига, в която медиите съзнателно участват. В България се създаде прослойка журналисти и шефове на медии, които живеят само от политическата интрига. С грозен фалш претендират, че говорят от граждански позиции, а всъщност са част от партийните мръсотии. Рекетират едни политици и партии, ухажват други. Покриват с плътно мълчание важни проблеми в интерес на този, който плаща (например приетия тия дни закон за Черноморското крайбрежие, скандално окастрен и отложен да влезе в сила 2010 г., за да могат големите пари да достроят каквото могат).
Не е тайна, че в медиите най-много се печели от политика. В брой, без данъци. Политици плащат добре, за да имат медиен комфорт или медийно присъствие. За да наклепат опонента. Да раздухат изкуствен скандал.
Политическият фалш на вестниците е толкова зловреден, че се отрази на техните продажби.
В развитите страни тиражите на основните всекидневници падат с 2-3 процента годишно от края на 90-те години насам, поради Интернет, растящ брой на безплатни издания и др.
В България, страна с най-малко потребление на Интернет в ЕС, и без безплатни вестници, тиражите са паднали 2–3 пъти от края на 90-те години. “Труд” от 350 хил. дневен тираж тогава, днес е 80-100 хил. “24 часа” от 150-170 хил. тогава, днес е 60-70 хил. С подобни проценти са паднали продажбите и на повечето други вестници.
В телевизиите зрителският интерес расте само към шоупрограми, политическите предавания го закъсват – фалшът и лицемерието най-добре личат на екрана на живо. А което шоу се опитва да се занимава с политика, като това на Слави, губи рейтинг.
Това не е антипазарно поведение на медиите, както изглежда на пръв поглед. От това се печели. Една група медийни шефове и редактори така печелят дори повече, отколкото ако постигат успех на пазара.
Не продажбите, а парите в брой имат значение.
Затова в България има толкова много всекидневници и телевизии, които живеят неизвестно как. Основните им приходи са от политически рекет, Пи Ар, финансиране от черни каси.
Най-жалкото в цялата кал е, когато продажниците започнат да говорят за морал, от името на обществото.

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.