Израел получава арабска подкрепа срещу Иран

Асошиейтед прес

От многото съюзи по интереси в Близкия изток един е толкова необичаен, че партньорите едва ли могат да намекнат за него публично: Израел и арабските държави от Залива, свързани от общияе страх от ядрената програма на Иран. Техните по-дълбоки спорове за палестинците на практика възпрепятстват каквито и да било стратегически пробиви в отношенията, но отправените напоследък предупреждения от Израел и Запада за военни варианти срещу Иран неотклонно сближават страните от Залива с Ерусалим в рядко срещано единомислие.

Държавите от Залива, които са крайъгълен камък за дипломатическия и военния натиск на САЩ върху Иран, са задължителни части от каквито и да е усилия за противопоставяне на ядрените амбиции на Техеран. А дори Израел, който няма преки дипломатически контакти със страните от Залива, вероятно е въвлечен в съсредоточена върху Залива политика, в която пратениците на САЩ действат като посредници, казват експерти.

„Бих се изненадал, ако (израелците) не са наясно с позициите на саудитците или ако саудитците не са наясно с позициите на израелците“, заяви директорът на Центъра за ирански изследвания в Телавивския университет Давид Менашри.

Това е част от сложна смес от взаимни тревоги и разнопосочни рискове, която поставя Вашингтон в средата като общ съюзник и главен западен архитект на тактиките за натиск върху Иран. За разлика от Израел страните от Залива имат важни търговски и дипломатически връзки с Иран.

Следващите ходове се очакват, след като Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) представи доклад с разузнавателни данни пред 35-членния си управителен съвет.

Предварително изтекли информации от дипломати предполагат, че документът ще покаже, че Иран прави компютърни модели на ядрена бойна глава и извършва друга свързана с оръжия дейност, което значително би засилило подозренията, че Иран разработва атомни оръжия. Иран отрича да се стреми към създаване на ядрени оръжия и твърди, че програмата му, включително лабораториите за обогатяване на уран, е единствено за енергийни и изследователски цели.

В отговор на тези информации миналата седмица външният министър Али Акбар Салехи обвини МААЕ, че се поддава на натиска на САЩ и отправя обвинения, които по думите му се основават на измислени разузнавателни данни. „Иран вече отговори на тези предполагаеми проучвания на 117 страници. Ние многократно сме казвали, че това са фалшификации, подобни на подправени банкноти“, заяви Салехи пред репортери в Техеран.

За момента спекулациите за нараснала заплаха от военни удари се основават на по-остри коментари от Израел и Запада преди доклада на МААЕ. В последното изявление израелският президент Шимон Перес каза, че „възможността за военен удар срещу Иран е по-вероятна от дипломатическия вариант“.

Перес каза пред в. „Израел хайом“, че Израел трябва внимателно да прецени всички алтернативи. „Не мисля, че вече има решение по въпроса, но изглежда, че Иран се доближава до сдобиване с ядрени оръжия“, заяви той в коментар, публикуван в неделя.

Няма признаци за струпване на войски или за оперативни промени в бази в региона, където САЩ имат военновъздушни сили, пръснати из страните в Залива, и поддържат пети флот в Бахрейн. Американски военни плановици казват, че САЩ могат да прехвърлят най-малко 4000 войници в Кувейт след изтеглянето от Ирак следващия месец като част от усилията за увеличаване на и без това значителното присъствие на Пентагона в Залива.

Предстоящият доклад на МААЕ също трябва да се развие по реда си. САЩ и други се надяват, че той ще убеди управителния съвет на МААЕ да отнесе установените факти до Съвета за сигурност на ООН за евентуално налагане на по-строги санкции на Иран или – като алтернатива – за определяне на краен срок за по-голямо сътрудничество със следователите на ядрената агенция.

Всеки от възможните сценарии обаче вероятно ще хвърли светлина върху общата основа между Израел и държавите от Залива за това как да бъде още повече изолиран и стреснат Иран. „Бих се изразил така: държавите от Залива, някои от тях, биха искали Израел да бъде по-активен към Иран, макар че те никога не биха го заявили публично“, каза регионалният експерт в изследователския център „Даян“ към Телавивския университет Мейр Литвак.

За мнозина в Израел възможността за разполагащ с ядрено оръжие Иран е формулирана по най-крайния начин. Широко разпространено е предположението, че Израел има единствения арсенал от ядрени оръжия в Близкия изток, въпреки че той отказва да потвърди или отрече това, и евентуална иранска бомба рязко би променила баланса на силата и би изглеждала като пряка заплаха за оцеляването на Израел.

Израелският министър на отбраната Ехуд Барак каза в излъчено в неделя интервю за Би Би Си, че действията на Иран биха могли да предизвикат „голяма надпревара за ядрени оръжия“ в региона и да дадат на Техеран по-силни лостове за влияние върху делата в Близкия изток. Барак заяви, че „парализиращи“ санкции биха били достатъчни, за да се притисне Иран, но че „не бива да се изключва нито една възможност“. „Ние живеем в суров регион. Няма милост за слабите“, каза той.

Възгледите на страните от Залива за Иран като цяло са оформени от съществуващото от десетилетия усещане, че ръководената от шиити Ислямска република се стреми да отслаби сунитските монарси и шейхове, които управляват от Кувейт до Оман. Но степента на тревогата е доста различна във всяка от страните.

Оман поддържа близки връзки с Иран, като двете държави съвместно контролират Ормузкия проток в устието на Залива, откъдето преминава около 40 процента от движението на петролни танкери в света. Междувременно богатият на енергийни ресурси Катар се стреми да изгради по-големи търговски връзки с Иран, включително като сключи миналата седмица сделка, която би могла да позволи на катарската държавна авиокомпания да извършва полети в Иран заедно с подложения на санкции ирански пътнически флот.

Саудитска Арабия, главният силов център в Залива, изглежда по-нетърпелива да се засили натиска върху Иран. Нейните лидери многократно обвиняват Иран, че се опитва да дестабилизира арабските държави в Залива, включително, като твърдят, че той насърчава предвожданите от шиити протести за повече права в имащия стратегическо значение Бахрейн. Също така саудитски служители не се опитаха публично да оспорят твърденията на САЩ, че ирански агенти са били свързани с осуетения заговор за покушение срещу саудитския посланик във Вашингтон.

Според едни от най-често повтаряните откъси от изтекли американски дипломатически телеграми саудитският крал Абдула е призовал през 2008 г. САЩ да поведат атака срещу Иран, за да се „отреже главата на змията“ и да бъде спряна ядрената програма на Техеран. Политиките на Саудитска Арабия и Израел също на моменти се пресичаха по време на Арабската пролет, след като двете държави бяха разтърсени от падането на Хосни Мубарак в Египет и се надяват протестите в Сирия срещу режима на Башар Асад да отслабят иранското влияние в страната.

Все пак някои анализатори остават крайно скептични към това дали Саудитска Арабия и нейните съюзници биха подкрепили израелска атака, която би могла да доведе до по-широк конфликт в Залива и евентуално да задуши решаващия петролен износ.

„Да, взаимната антипатия между араби и перси е легендарна. Но въпросът е дали някоя държава от Залива би поела краен курс, подкрепяйки израелска атака срещу Иран. Шейхствата в Залива трябва здраво да помислят по този въпрос“, каза политическият анализатор във Вирджиния Ехсан Ахрари, преподавал изследвания по сигурността в Университета за национална отбрана.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.