Защо идва Буш?

Посещението на американския президент в България е знак за край на руското присъствие в региона

Американският президент Джордж Буш говори пред чешкия си колега Вацлав Клаус в Прага на 4 юни. Проектите за тръбопроводите са от особено значение за Вашингтон и темата ще доминира при обиколката на Буш в Европа. Снимка: Ройтерс

eleytherotypia-logo.gifОбиколката на американския президент Джордж Буш в Европа, която емблематично започна от Чехия и ще завърши в Албания и България, с междинна спирка в Германия за срещата на върха на осемте най-развити индустриални страни в света Г-8, беше засенчена от изблици, породени от американско-руския конфликт за противоракетния щит. Зад този конфликт, който в последните дни се изостри на европейска територия между американския държавен секретар Кондълиза Райс и руския външен министър Сергей Лавров, както и между външнополитическите ведомства на двете страни заради намерението на САЩ да инсталират противоракетен щит в Чехия и Полша, стои и надпреварата между Вашингтон и Москва в енергийния сектор. Тя засяга и Атина, особено след подписаното споразумение между Гърция, Русия и България за петролопровода Бургас-Александруполис.

При обиколката си в Югоизточна Европа американският президент ще получи възможност да види с очите си накъде върви „любимата“ Албания. Той ще съчетае визитата си и с пътуване до София, като мисията му ще бъде знак за отхвърляне на засилващото се руско присъствие в района.

В Тирана Буш ще даде простор на желанието на трите страни от Адриатика – Албания, Хърватия и Македония, да се присъединят към НАТО. Както изглежда обаче, американският президент за момента няма да може да предложи нищо конкретно, освен да насърчи трите страни да продължат реформите.

Показателно за това беше изказването на Буш преди няколко дни пред албанската телевизия, в което постави акцент върху изпълнението на задълженията на страната преди влизането й в Алианса. Освен това американският президент не се ангажира с конкретни срокове за албанското членство поради явно закъсняващите реформи там.

Доколко е реалистично Албания да очаква покана за членство на сесията на върха през 2008 година? Буш отговори на въпроса така: „Благодаря, но…“

„Посланието ми към албанското правителство и към албанския народ е преди всичко едно “благодаря” за проявения интерес страната им да получи членство в НАТО“, допълни президентът. „Но както казах, и други страни се намират на този етап от присъединителния процес. Има конкретна пътна карта, която трябва да се следва, за да се върви напред, има конкретни ангажименти, които трябва да бъдат изпълнени и единственият ми съвет е Албания да работи усърдно, за да се вмести в конкретните срокове и за да може приемането й в НАТО да бъде мотивирано пред членовете на Алианса“, поясни Буш.

Заслужава внимание забележката му, в която той визира и „други страни“ и по-специално Хърватия и Македония, чиито реформи в тази насока също изостават. Интересно е и друго негово виждане, че членството на страните в НАТО трябва да става и със съгласието на другите страни-членки на Алианса.

Очевидно Вашингтон се стреми да се разграничи от натовската перспектива на тези три държави. Възможно е това да е и първа индикация от американска страна за забавяне на членството на Албания, Хърватия и Македония в Алианса, с което в една или друга степен изказват съгласие големите европейски държави, отстояващи тезата за бавно, но едновременно разширяване на НАТО и Европейския съюз.

В същото време във Вашингтон цари неяснота за позицията, която Гърция ще заеме във връзка с приемането на „Бившата югорепублика Македония“ в НАТО, а също така и по въпроса за точната дата на очертаващите се предсрочни избори в Гърция и за тръбопроводите в региона.

Проектите за тръбите са от геополитическо значение за Вашингтон и те ще доминират в дневния ред на обиколката на Буш в района, като очакванията са акцентът да бъде поставен върху предпочитания от американците петролопровод АМВО, който ще минава през Албания, България и Македония.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.