Разликата между телета и ветерани от войната или бюрократът като идиот
Един следовател разказва следната история от близкото минало, която добре илюстрира какви екземпляри виреят в съдебната система.
Той водил следствено дело за откраднато теле. На малка уличка накрая на едно градче или по-скоро село недалеч от София се заблудило едно теле. Спрял един малък пикап, отвътре излезли трима, свалили някаква дървена плоскост отзад и изтикали по нея в каросерията заблуденото теле. И после изчезнали яко дим.
Един-двама съседи нещо видели, но никой не разбрал какво става. Започва дело, намерили пикапа, привикали двама, случката започнала да се разплита. Да, ама спънки процедури, проточило се три години и половина.
И един ден следователят получава делото, върнато от наблюдаващ прокурор. Върху него е сложена резолюция: „Да се намери телето и да се направи следствен експеримент как го качват на същия пикап”. Следователят се облещил. Телето, най-вероятно било отдавна изядено или е станало грамаден вол.
Съдебната система е пълна с такива провлачени преписки с безумни резолюции, закъснели с по 3-4 години.
Разбира се, не само съдебната.
Ето каква случка с Комисията за защита на личните данни описва в блога си Григор Гачев:
На разговори в Държавна агенция „Архиви”, една от историите, които разказа единият от събеседниците ни от агенцията, ме остави без дар слово. И без понятие да се смея ли, или да плача.
По случай наближаващата 100-годишнина от Балканската война агенцията подема инициативата да се направи и оповести списък на всички български войници, загинали във войната. Юристите обаче казват: “Това е вид оповестяване на лична информация – нужно е разрешение от Комисията за защита на личната информация. Глупаво е, но законът го изисква.”
И тъй като законът е глупав, но е закон, от агенцията изпращат до Комисията за защита на информацията искане да им бъде разрешено да публикуват такъв списък. След неизбежното бюрократично забавяне, получават от Комисията следния отговор (цитирам по памет): “Моля да ни изпратите списък на всички от въпросните лица, които са все още живи.”
В случката на Гачев най-идиотското не е, че някакъв тъп бюрократ иска списък на хора, които би трябвало да са на 120 години. И той не знае за какво го иска – да върви там кореспонденция.
По-важно е, че самата идея да искаш разрешение от Комисията за защита на информацията да публикуваш списък на загинали в Балканската война е идиотска. Няма такъв закон. Да не би ЕГН-тата им да публикуват или номерата на паспортите и домашния адрес?
Да не обобщаваме съвсем, но чиновничеството в България е богато на идиоти. Че образованието им куца, е очевидно. Но може би е крайно време да им се прави поне по един тест за интелигентност.
Заслужава си такава идея да се разисква за следващите избори. Дали някоя партия ще се застъпи за нея?