Секс и пици за чернокожия кандидат-президент

Приказката за политическия чудак върви към неприятен край

Хърман Кейн на корицата на сп. Нюзуик

Хърман Кейн обича да разказва историята за баща си Лутър, който през 50-те години си изкарвал прехраната в Атланта, щата Джорджия, като работел на три места, включително като личен шофьор на шефа на Кока Кола, Робърт Уудръф.

Последният така се привързал към своя шофьор, че когато Лутър поискал акции на компанията вместо обичайните подаръци под формата на парични възнаграждения, възрастният мъж с радост се съгласил.

Ако Лутър Кейн, шофьор, е имал само половината от обаянието на Хърман, кандидат за президент на САЩ, историята изглежда доста смислена. От всички водещи кандидати за номинацията на републиканците най-лесно е да харесаш Кейн.

Обаянието и интелектът на Кейн в началото на миналата седмица изстреляха постигналия всичко сам плутократ, бивш управител на верига пицарии, до челните места сред кандидатите за републиканската номинация. Неслучайно в заглавието на последната му книга „Това е Хърман!“, чието популяризиране понякога изглеждаше, че взема връх над същинската кампания, има удивителен знак.

Почти всичко около Кейн причинява някакво удивление. Той е работил като ракетен инженер във флота! Излекувал се е от раково заболяване в четвърти стадий! Кейн е баптистки проповедник и мотивиращ оратор: той може да възпламени аудиторията, да я постави на колене и после да я накара да заскандира.

Избирателите, които са се срещали с него лично, са примамвани от неговата голяма усмивка и южняшкия пламък в очите му. Възможно ли е той наистина да е човекът? Дори и преди да избухне скандалът с твърденията за сексуален тормоз, популярността му започваше да озадачава професионалните политически анализатори.

Наистина, той набираше популярност според социологическите проучвания, но трябва ли те да вземат насериозно неговите шансове да стане президент? Той сериозно ли гледа на собствените си шансове или просто се опитва да накара повече хора да си закупят книгата му и прави шоу от брътвежи?

Сред признаците, че той действително може да не очаква да спечели номинацията се включват провалът в организирането на силна кампания за първичния вот в щата Айова и изграждането на организация или паричен фонд, които да са достатъчно солидни, за да го преведат и през надпреварата в другите щати, ако спечели в този.

Експертите са единодушни, че той не се надява на нищо, въпреки че Нейт Силвър, корифеят в статистиката, предизвика ожесточени спорове, като размишлява в интернет страницата на в. „Ню Йорк таймс“ относно това дали Кейн няма никакъв шанс да спечели номинацията или да кажем шансът му е едно на 50.

За съжаление миналата седмица всички подобни сметки загубиха стойността си. Периодът от живота на Кейн между 1996 и 1999 г. като президент на Националната ресторантьорска асоциация във Вашингтон, окръг Колумбия се оказа една от най-мрачните спирки в иначе завладяващия житейски път на този кандидат.

Миналата седмица той се завърна във Вашингтон, за да обясни колко прекрасни са идеите му за опростяване на данъчната политика, известни като „план 9-9-9“: премахване на подоходния данък и заменянето му с плосък данък и данък върху продажбата. При пристигането му обаче се разпространи новината, че когато е бил президент на асоциацията поне две негови сътруднички са го обвинили в сексуален тормоз.

До този момент кампанията на Кейн по един прекрасен начин се различаваше от общоприетото. В една реклама мениджърът му тихо се взира в камерата, пушейки цигара, и казва, че някои хора са смахнати, а други са брилянтни. „Оставете Хърман да бъде себе си“ се превърна в негов лозунг, като кандидатът съзря в спокойна си личност своето най-опустошително оръжие.

Може ли Хърман да продължи да бъде Хърман с оглед на обвиненията в сексуален тормоз? Може би, особено, ако обвиненията срещу него се окажат неверни, недоказани или преувеличени. Но част от оригиналността в повествованието на Кейн започна да се изчерпва.

Въпреки цялата неортодоксалност на неговата кампания дотук сюжетът, който се завихри миналата седмица следваше сценарий, в който имаше доста от онези сюжетни завръзки, които са ни до болка познати от предишните политически секс скандали в Америка.

Първо, г-н Кейн, подобно на мнозина преди него, пренебрегна златното правило първи да разкаже всичко на публиката, преди медиите така или иначе да го разкрият. На следващия ден, след като в.“Политико“ разтръби историята, той отрече и продължава да отрича някога да е упражнявал тормоз над някого, твърдейки, че след като бъде направено разследване, той ще бъде оневинен.

Той също така каза, че не знае да е плащано след постигнато разбирателство. По-късно през деня обаче той започна да си спомня повече подробности. Да, имало е някакво споразумение, според което на една от жените може и да й е била изплатена сума в размер на три месечни заплати, но не можел да си спомни дали самият той е подписал споразумението. На следващия ден в. „Ню Йорк таймс“ съобщи, че една от жените всъщност е получила сума в размер на годишната й заплата от 35 000 долара.

След това Кейн се оплака, като някои от приятелите му се съгласиха с него, че по този начин вестниците не си вършат работата, а провеждат расистки „лов на вещици“.

Брент Бозел, председател на Центъра за медийни изследвания, който претендира, че разобличава „либералните пристрастия“, заяви, че Кейн бил предрекъл още преди месеци, че може да се изправи срещу „високотехнологично линчуване“, подобно на обвиненията в сексуален тормоз срещу Кларънс Томас, по време на изслушванията за избирането му за съдия във Върховния съд.

„В очите на либералните медии“, каза Бозел, „Хърман Кейн е просто поредният надут афроамериканец, който има куража да напусне либералната плантация. Затова те трябва да го унищожат, както се опитаха да унищожат Кларънс Томас.“ До 2 ноември Кейн обвиняваше своя съперник сред републиканците Рик Пери, че е оркестрирал клеветническа кампания срещу него.

В параноичната, наситена с емоции американска политика тези неща се случват постоянно. Прекрасният балон с историята на Кейн се спука, като това ще направи по-трудно за запленените от неговото красноречие и простонародно обаяние да затварят очи за честите му гафове и слабости.

Сред тях са непостоянството в позицията по отношение на абортите и пълно непознаване на света отвъд бреговете на Америка. Миналата седмица той отправи „сериозно предупреждение“ по телевизията: Китай се опитва да разработва ядрено оръжие! А Китай разполага с тях от половин век насам. За кратко време Кейн и историята му напомниха на американците за нещо прекрасно за тяхната страна. Сега, може би, магията беше облята от твърде много светлина.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.