Може ли Световната търговска организация да промени Русия?

в. Ню Йорк таймс

Владимир Путин на среща с германския бизнес. Снимка: официален сайт

Ако Владимир Путин се върне на президентския пост през 2012 г., както е планирано, той отново ще се изправи пред предизвикателството за модернизиране на руската икономика. Нито той, нито топлещият стола му Дмитрий Медведев не успяха да постигнат това за три последователни президентски мандата. Вчера работната група по приемането на Русия в Световната търговска организация (СТО) приключи 18-годишните преговори, финализирайки условията за членството на Русия – най-голямата икономика извън търговската организация. Даже Грузия, която през 2008 г. води война с Русия, вече е съгласна. След като бъдат уточнени още няколко въпроса, на 15 декември Русия ще бъде приета за член на министерската среща на СТО.

Членството в СТО ще предложи на Русия някои инструменти за пребалансиране на икономиката й, която разчита основно на продажбите на петрол. Но ще я изправи и пред предизвикателства. Членството обещава повишен пазарен достъп за руския износ, но Москва ще трябва в същото време да отвори Русия за чуждестранния внос. Споразуменията ще трябва да бъдат приложени като средство за привличане на чуждестранни инвестиции, за стимулиране на търговията и засилване на конкуренцията. Досегашните действия на руските власти дават обаче предостатъчно основания за безпокойство.

Настоящият политически елит не показва особена склонност към икономически либерализъм. Това личи от натиска, който се оказва върху чуждестранни инвеститори, за да се облагодетелстват национални икономически гиганти, от протекционизма по време на икономическата криза през 2009 г. и готовността на Русия да влиза в търговски войни със съседни държави. Руснаците отдавна гледат на приемането в СТО като на политически, а не технически процес. Според тях намаляването на тарифите са отстъпки към търговските партньори, а не средство за стимулиране на търговията и конкуренцията.

Освен това руският елит има склонността да гледа на членството като на присъждане на благородническа титла. По време на двустранните преговори с Грузия Путин отбеляза, че приемането на Русия зависи от САЩ и Европейския съюз. По този начин руските власти на най-високо равнище демонстрираха, че не държат много на принципите на СТО.

Притеснения буди и митническият съюз между Русия, Казахстан и Беларус: икономически той не е особено оправдан, а планът от 2009 г. трите страни да влязат анблок в СТО забави процеса на приемане на Русия. С приемането на Русия в СТО бяха предприети стъпки за съгласуване на задълженията по този митнически съюз, но въпреки това проектът показва, че Русия използва търговията за политически цели, за да запази търговските си партньори от съветската ера, до чиито пазари достъпът на СТО вероятно ще бъде затруднен.

Индустриалните и аграрните лобита се противопоставяха на членството, твърдейки, че руските компании се нуждаят от повече време, за да се изправят пред глобалната конкуренция. Но през последните 8 години, дори без да е в условията на свободна конкуренция, не бе направено много руската индустрия да стане по-ефикасна.

Предизвикателствата на членството не се свеждат само до икономическата политика; те подкопават и политическия модел, който е определящ за Русия от 2000 г. насам. Под ръководството на Путин хората получиха ограничена политическа свобода в замяна на стабилността и икономическия растеж. В рамките на СТО Москва ще има по-малко средства да подкрепя неефективни производства, изправени пред конкуренция от чужбина. Това може да представлява проблем за 450 града, които разчитат на една фабрика или една промишленост за работни места и комунални услуги.

Със сигурност Русия няма да е в състояние незабавно да се възползва от преимуществата на членството. Проучванията на Световната банка подчертават, че тъй като всички домакинства ще усетят ползите в далечна перспектива, първоначално някои ще се възпротивят на предизвикателства като преквалифициране или преселване. Правителството ще има проблем с отстояването на легитимността си, ако не осигури достатъчно средства за покриване на тези разходи.

Като водещ износител на петрол над 50 на сто от руската външна търговия вече е освободена от тарифи. Обаче металургичната и химическата промишленост ще се облагодетелстват от увеличения достъп до пазари и от защитата от антидъмпингови механизми. След време други производства ще извлекат ползи от своето преструктуриране и повишената си производителност, стимулирани от повишената конкуренция.

Русия се нуждае от чуждестранен капитал за модернизацията си и осъзнава, че й е необходим по-добър инвестиционен имидж. Анализаторите на Световната банка подчертават също, че най-големите изгоди от членството в СТО ще дойдат с увеличаването на чуждестранните инвестиции в руския пазар на услуги. Ясно е, че само членството в СТО няма да убеди предпазливите инвеститори, но отварянето на руската икономика към света може само да подобри бизнес климата.

Засега, за да стане наистина отворена икономика, Русия ще трябва да използва членството в СТО като трамплин към по-обхватна икономическа промяна. Путин е този, който ще се изправи пред неумолимата реалност – да изпълнява ангажиментите към Световната търговска организация, като поведе елита, който от край време предпочита протекционизма и субсидиите, а не сериозните реформи. Все пак дългосрочните изгоди от членството ще надделеят над първоначалните щети. Русия ще трябва първо да вземе смели решения за това кои производства наистина заслужават подкрепа и да вземе мерки да защити населението от катаклизмите на прехода.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.