Иран тихомълком прониква в Ирак

Асошиейтед прес

Иранското присъствие в Ирак вече е съвсем видимо – от тълпите поклонници към светите за шиитите места до иранските марки кисело мляко и конфитюри по рафтовете в магазините. Но сега иракчаните се готвят за потенциално засилване на персийското влияние с изтеглянето на американските сили до края на тази година.

Повечето наблюдатели са съгласни, че е напълно естествено единствените две страни с шиитски правителства в доминирания от сунитите Близък изток да разширят взаимоотношенията си. Но те се крепят на доста крехка основа, тъй като мнозина в Ирак, дори и сред шиитското мнозинство, внимават суверенитетът на страната да не бъде нарушен и се страхуват да не бъдат погълнати от иранската теокрация.

От политиката и оръжията до поклонниците и потребителските стоки – иракчаните години наред са нащрек, когато иранското влияние се засилва. То е обидно за мнозина пострадали от разрушенията, които Иран причини на домовете им по време на осемгодишната война през 80-те години, довела до смъртта на половин милион души.

„Ние мразехме иранците. И все още има лоши чувства“, каза Фуад Карим, 36-годишен търговец на овце в намиращия се на около 10 километра от границата с Иран североизточен град Мандали. Той е бил почти напълно разрушен през иракско-иранската война, а посетителите, влизащи в града, са посрещани от монумент на млада жена, загинала на сватбата си през 1983 г., по време на ирански обстрел.

„Правителството не трябва да толерира никаква иранска намеса, защото нашият гняв срещу тях само се засилва, когато чуем за техните действия“, каза Карим, който е шиит. Високопоставени ирански представители поддържат становището, че просто засилват дипломатическите и икономически връзки с Ирак – нещо, към което се стремят от свалянето от власт на Саддам Хюсеин през 2003 г.

Американските представители обаче отдавна се опасяват от това, което наричат иранска намеса в Ирак, и възможността тя да внесе смут в целия Близък изток. Тези страхове бяха сред основните причини да се провалят опити в Ирак да останат поне няколко хиляди американски войници и след срока за изтегляне, изтичащ на 31 декември.

Поне три шиитски въоръжени милиции, подкрепяни от Иран, тази година засилиха нападенията си срещу американските войници в Ирак като предупреждение към тях да не остават след изтичането на срока. Американски и иракски представители от разузнавателните служби казаха, че Иран осигурява на членовете на тези милиции оръжие, обучение и финансиране за милиони долари.

Това несъмнено ще засили влиянието им след изтеглянето.“Иран иска да превърне Ирак в слаба държава“, каза генерал-майор Джефри Бюкенън, говорител на американските сили в Ирак. „Иран се чувства все по-изолиран и един от начините да избегне изолацията е да постави Ирак под своя контрол.

„Миналата седмица по време на посещение в Багдад иранският външен министър Али Акбар Салехи описа междусъседските отношения „като два клона от едно и също дърво“ и отхвърли американските обвинения във вмешателство. „Иракчаните знаят по-добре от всеки друг как да управляват страната си.“

Майкъл Найтс от вашингтонския Институт за близкоизточна политика каза, че американските страхове от иранското влияние до голяма степен са „пресилени“. Експерти и дипломати отбелязват, че Ирак се е противопоставял на Иран по много начини, включително и чрез конкуренция в производството на петрол и с репресии срещу милициите, които нападаха американските сили това лято. Ирак също така подкрепи доста от американските и международни санкции срещу Иран. Все пак Найтс признава, че „колкото повече се замисляш, толкова повече примери“ за иранско влияние намираш. „Те са косвени, но такъв е принципът на действие на задкулисното влияние.“

Министър-председателят Нури ал Малики миналата година запази поста си, само защото Иран го принуди да разведри отношенията с един стар враг – антиамерикански настроения шиитски духовник Муктада Садр. Последният, който тогава следваше теология в Иран, осигури на Малики необходимата му политическа подкрепа, за да остане на власт. Оттогава насам Ал Малики почти напълно игнорира иранските военни операции срещу кюрдските земи в Северен Ирак. Правителството забави, а в случая на Садр и отмени, изпълнението на заповедите за арест на членове на милициите, подкрепяни и финансирани от Иран.

Въпреки дългогодишния гняв на Ал Малики срещу Сирия, упреквана, че дава убежище на екстремисти от партията Баас и Ал Каида, сега Ирак подкрепя атакувания президент Башар Асад, който е и съюзник на Техеран. Ирак и Иран освен това подкрепят шиитите в малкото кралство Бахрейн, нападнати от сунитската монархия.

В Мандали, град със смесено кюрдско-арабско население, намиращ се на около 60 км. североизточно от Багдад, местни представители се оплакват, че Иран се възползва от зле обозначената 1458-километрова граница, за да заграбва иракска територия почти без никаква съпротива. В южния пристанищен град Басра, намиращ се на половин час път от границата с Иран, и на 550 км от Багдад, Иран помага на иракчаните в снабдяването им с електричество и евтини стоки, от които иначе трябва да се лишат.

Миналото лято иранският първи вицепрезидент Мохамед Реза Рахими пристигна в Багдад със 170-членна бизнес делегация. Посещението беше прието от Запада като ирански ход за навлизане в намиращия се в икономически застой съсед. Но председателят на Националната комисия по инвестициите Сами ал Араджи омаловажи тези притеснения. „Ние сме открити за бизнес и търговия с всички, които имат желание да дойдат в Ирак“, каза Ал Араджи. „Нека оставим политиката на политиците.“

Ганим Абдул-Амир, член на провинциалната управа в Басра, се надява, че един от аспектите на иранската роля ще изчезне, веднага щом американците си тръгнат. Той каза, че отдавна се е оплаквал на ирански представители заради оръжията, които се вкарват нелегално в Ирак. Иранците му отговорили, че това няма да спре, докато американските войници не си отидат. „Отговорът на иранците гласеше, че те не можели да спират хората да се бият срещу окупатора“, каза Абдул-Амир.

По ирония именно САЩ „отвориха“ на Иран вратата към Ирак, като свалиха от власт доминирания от сунитите режим на Саддам  Хюсеин. Това позволи на шиитските партии, които имат исторически връзки с Техеран, да поемат властта. Иракските сунити изпитват големи страхове от иранска доминация и възможността да бъдат изолирани още повече от политическите процеси.

Сунитската сила Саудитска Арабия също се опита да влияе в Ирак, отчасти като противовес на Иран. Смята се, че Саудитска Арабия е спонсорирала „Иракия“ – доминирания от сунити, но подкрепящ светските устои политически блок, който миналата година спечели най-големия брой гласове на парламентарните избори в Ирак, но не можа да състави правителство.

Председателят на парламента Усама Абдел Азиз ан Наджафи, най-високопоставеният сунитски политик в Ирак, миналия месец предупреди, че „ако съседните страни“ смятат Ирак за слаб, „ще има вмешателство… Това вмешателство сега го има“ – въпреки че избегна да назове пряко Иран.

В Мандали Иран е оставил неизличим отпечатък върху 50-хилядния град. „Иран се отказа от идеята на нахлуе в Ирак с армията си“, каза 45-годишният Басем Мохамед, жител на Мандали и кюрд по етническа принадлежност. Той е загубил единия си крак по време на войната между Иран и Ирак. „Сега те се опитват да окупират Ирак с политиката си.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.