Години затягане на коланите очакват Европа

Ройтерс

Дори еврозоната да успее да смекчи непосредствения финансов натиск, който я заплашва, то изглежда по-слабите членове на клуба са предопределени да продължат да плащат висока икономическа цена, за да преодолеят дисбалансите, които стоят в основата на дълговата криза в блока.

Преобладаващата в 17-членната група икономическа праволинейност, към която се придържат още Европейската комисия и упражняващите контрол върху пазарите на облигации, повелява, че тежестта на корекцията трябва да падне именно върху страните с голям външен дефицит, включително Италия, а не върху държавите с профицит, като Германия.

Това сочи, че се задава още по-силно затягане на коланите, макар че Гърция вече четвърта година е в рецесия, а други страни са на ръба. Испания съобщи в петък, че през третото тримесечие на годината е регистрирала нулев растеж на своя брутен вътрешен продукт (БВП).

Европейската комисия, изпълнителният орган на ЕС, предупреди ден по-рано, че е много вероятно еврозоната да изпадне в икономическа стагнация. Тя прогнозира растеж на БВП от едва 0,5% догодина, но подчерта, че не може да изключи една дълбока и продължителна рецесия.

„Ключът за възобновяване на растежа и създаване на работни места е възстановяването на доверието във фискалната устойчивост и финансовата система, както и ускоряването на реформите с цел увеличаване на потенциала на Европа за растеж“, заяви европейският комисар по икономическите и валутните въпроси Оли Рен.

С други думи това означава още по-големи усилия от силно задлъжнелите страни, за да намалят своя бюджетен дефицит до равнища, на които инвеститорите биха пожелали отново да купуват техните облигации при „ненаказващи“ лихви.

За мнозина икономисти, при това не само кейнсианци, затягането на фискалната политика в период на слабо търсене е рецепта за рецесия, която може да обрече на гибел общата валута на фона на неумолимото нарастване на дълговете. В такива условия избирателите, изтощените от мерки за икономии, могат накрая да „вдигнат ръце“.

„При сегашните политически тенденции една вълна от обявяване на неплатежоспособност на държави и фалиране на банки е неизбежна. Голяма част от валутния съюз е изправена пред депресия и дефлация“, пишат Саймън Тилфърд и Филип Уайт в нова книга за британския изследователски институт Centre for European Reform.

Франция, например, уплашена да не загуби своя максимален кредитен рейтинг, побърза да обяви в понеделник, 7 ноември, планове за съкращаване на разходите и повишаване на данъците на обща стойност 65 милиарда евро за период от пет години, за да направи възможно изпълнението на своите цели за бюджетния й дефицит.

„Франция ще бъде застрашена да не стане една от страните, които ще бъдат „нарочени“ от пазарите в близките месеци“, предупреди в четвъртък на банков форум в четвъртък в Москва бившият британски премиер Гордън Браун. „Опасявам се, че Европа може да затъне в нисък растеж не само за година или две, а за цяло десетилетие.“

Дълъг път

Получаването на съгласие за структурни реформи и за отваряне на защитените пазари на труда и на стоките са жизненоважни задачи пред новия гръцки премиер Лукас Пападимос, бивш вицепрезидент на Европейската централна банка (ЕЦБ), и пред Марио Монти, също технократ, който е фаворит да наследи Силвио Берлускони като министър-председател на Италия (б. пр.: Берлускони подаде оставка в събота и Монти бе номиниран за премиер в неделя).

Така необходимата промяна в пенсионната система обаче изисква години, преди да даде плодове. Онова, което е нужно, твърдят Тилфърд и Уайт, е по-малко строга политика от страна на ЕЦБ, включително повишаване на целевия таван на инфлацията до 3%, която би позволила на държавите с дефицит да възстановят своята конкурентоспособност чрез подтискане на повишаването на заплатите, без това да доведе до дефлация.

От критично важно значение освен това е бремето на коригирането на дисбалансите по текущата сметка да бъде разпределено по-равномерно. Ако всяка страна спестява повече, каквото е сегашното предписание, търсенето в цялата еврозона ще спадне още повече, което ще удари по и без това вече слабите държавни финанси. Затова координирането на данъчната политика и разходите е задължително.

„Необходимо е един нов фискален режим да бъде придружен от съразмерни мерки за коригиране на дисбалансите. Страните с дисбаланси ще трябва да покажат как възнамеряват да ги „запълнят“, като бремето бъде поделено по равно между държавите с търговски профицит и дефицит“, е изводът, до който достигат Тилфърд и Уайт.

Това е анатема за Германия и други северни членове на еврозоната с профицит, които винят за бедите на еврото разточителността и бюджетната недисциплинираност на своите южни съседи.

Джордж Магнъс, старши икономически съветник в UBS в Лондон, се съгласява, че кредиторите също трябва да действат – нещо, което американските политици отбелязаха пред своите германски колеги на неотдавнашните срещи на високо равнище, без обаче да стигнат прекалено далеч в своите съвети.

Едновременно с това не е нужно всички страни да пестят повече. Ако бремето на корекцията падне изцяло върху държавите длъжници, световното производство и пазар на труда отново ще отслабнат, което ще увеличи социалната и финансовата нестабилност, аргументира се Магнъс.

Уроци от историята

Опитът за помиряване на интересите на кредиторите и длъжниците е постигал през годините лоши резултати. „Това в крайна сметка е същият проблем с дисбалансите, който сложи край на златния стандарт през 30-те години на 20-и век и на системата от Бретън-Удс четири десетилетия по-късно“, пише Магнъс в доклад.

„При първия пример, САЩ – един току-що придобил могъщество кредитор – и длъжниците от „старата Европа“ са били неспособни да се споразумеят как да преодолеят своите дисбаланси. При втория, ролите на практика са били разменени“, казва Магнъс.

В глобален план днешните икономически дисбаланси могат да бъдат преодолени, само ако Съединените щати и Китай – съответно най-големият длъжник и кредитор сред страните в света – проявят готовност да координират промени в своята вътрешна политика, които да балансират отново тяхното поведение, когато става дума за спестяванията и инвестициите.

В еврозоната един дневен ред за растеж и конкурентоспособност, включващ структурните фондове на ЕС и държавите кредитори, трябва да е част от вътрешното връщане към баланса в клуба.

В този контекст, плановете на германските християндемократи на Ангела Меркел за въвеждане на задължителна минимална заплата в страната може да се окажат от помощ за засилване на потреблението, макар канцлерът да не е мотивиран от необходимостта от преодоляване на дисбалансите в еврозоната.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.