Риболовът напълни Черно море с вносни медузи

Чужди медузи процъфтяват заради липсата на хищни риби

Традиционните животински видове в Черно море може да загинат заради неконтролирания риболов и водата да се напълни с медузи. Снимка: kapba.de

Намаляването на рибните запаси променя хранителната верига в Черно море и е предизвикало “смяна на режима” – т. е. развили са се прекомерни чужди за морето медузи. Ограничаването на риболова обаче няма да е достатъчно, за да се върне водната среда в стабилно положение, ако не се вземат мерки за контрол на замърсяването и за възстановяване на биооразнообразието.

Дългосрочно изследване, проведено от Георги Даскалов от Центъра за околна среда, риболов и аквакултурни науки във Великобритания, показва, че усиленият риболов е довел до редица промени в морската екосистема на Черно море през последните 50 години. “Екосистемите съществуват в динамичен баланс между хищници и плячка,” обяснява д-р Даскалов. “Когато се променят отношенията в хранителната верига, като например се отстраняват основните хищници чрез риболов, везните се накланят и се стига до големи промени в екосистемата, приемани от науката като смяна на режима.”

Чужда инвазия

Екипът на д-р Даскалов е наблюдавал морските риби и планктона в продължение на 50 години и е констатирал две големи промени в морската популация. Прекомерният риболов преди 70-те години на миналия век е унищожил най-големите хищници, включително делфините, скумрията и рибата тон от вида bluefin tuna. Когато няма хищници малките риби, които се хранят с планктон, като например аншоа или цаца, увеличават драстично популацията си. Резултатът е, че рибната индустрия променя своята насоченост.

“Модерният риболов се развива, а през 70-те и 80-те години на миналия век тези видове също бяха ловени прекалено много,” каза д-р Даскалов. “В началото на 90-те години имаше колапс и сред тях.”

Това е предизвикало втората “смяна на режима” в екосистемата на Черно море. Чужди организми, наподобяващи медузи, като например гребеновидната медуза (Mnemiopsis leidyi), успяха да се заселят и да започнат да се размножава във водите, бедни на риба.

Най-опасният “чужд нашественик” в Черно море е гребеновидната медуза Mnemiopsis leidyi, която изяжда планктона и се размножава невероятно бързо. Снимка: blacksea.orlyonok.ru

През 2005 година Европейската агенция за околна среда представи доклад, че гребеновидната медуза, дошла в Черно море чрез отпадната вода на корабите, представлява на места 90 процента от цялата биомаса.

“Първоначално медузите бяха обвинявани за срива в популацията на рибите,” казва д-р Даскалов. “Нашата хипотеза е, че прекаленият риболов и намаляването на хранещата се с планктон риба са допринесли за това Mnemiopsis leidyi да се размножи толкова много.” Бумът на медузите е резултат от изобилието на зоопланктон (микроскопичните животински организми), чиито брой се увеличава, защото рибата не го яде.

Как да се постигне баланс

Прекаленият риболов на най-големите хищници и на по-малките риби, които се хранят с планктон, промени отношенията между морските организми. Приспособяването на различните нива на хранителната верига, известно като trophic cascades, може да обясни защо се случи смяната на режима. Връзката между хранещите се с планктон риби и гребеновидната медуза е най-важна за стабилизиране на морската екосистема.

“Контролът може да се осъществи въз основа на това, че рибите са по-приспособени да се възползват от по-малкото изобилие от зоопланктон, но на медузите им трябва по-високи нива, за да се размножават толкова бързо.” След като рибите намаляха, риболовът също западна. Това позволи на популацията от риби, хранещи се със планктон, да започнат да се възстановяват и да се конкурират с медузите за зоопланктона.

През 60-те и 70-те години рибарите усилено ловяха делфини и сега те са на път да изчезнат от Черно море. Снимка: Ройтерс

Д-р Даскалов предупреждава, че стратегията за ограничаване на улова не е достатъчна. “За да се справим с проблема е съществено да разберем, че риболовът влияе не само на рибите, но и на екосистемата. Тъй като риба се лови прекомерно на много места по света, мерките трябва да са свързани с възстановяване на екосистемите и на баланса.” Според учения трябва да се намали човешкото влияние, да се увеличи биоразнообразието и да се подобри качеството на околната среда. “Частичното възстановяване не е достатъчна цел, защото по-нататъшни промени като неблагоприятен климат или чужди видове могат да доведат системата до нова катастрофа.”
(по Би Би Си)

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.