Арабската лига изолира Асад, интервенция на Запада е малко вероятна

Ройтерс

Решението на Арабската лига да замрази членството на Сирия и да наложи санкции след почти осем месеца на вълнения ще насърчи международната общност да вземе по-твърди мерки срещу Дамаск, но е малко вероятно да доведе до западна военна интервенция. За разлика от мартенския призив на организацията за създаване над Либия на зона, забранена за полети, след който НАТО се намеси и помогна за свалянето от власт на Муамар Кадафи, изненадващо твърдите мерки, приети в събота, не включваха искане за използване на сила.

Тези мерки обаче ще укрепят позициите на западните сили, които искат приемане на строга резолюция на ООН, която да разкритикува смазването на протестите срещу президента Башар Асад. Според ООН досега в тях са били убити 3500 души. Становището на Арабската лига ще вдъхне кураж на демонстрантите, които, вдъхновени от въстанията, свалили от власт лидерите на Тунис, Египет и Либия, от март се противопоставят на репресиите на военните, и излязоха на улиците, за да призоват за сваляне на Асад.

„Ние не искаме чужда намеса“, заяви катарският министър-председател шейх Хамад бин Ясим, след като обяви взетото на заседанието в Кайро решение на Арабската лига. „Не говорим за въоръжаване (на опозицията) или за зона, забранена за полети. Никой в лигата не обсъжда този въпрос.“ Но мерките, които той обяви – включително замразяването на членството на Сирия, политическите и икономически санкции, и апелът към армията да спре да стреля по цивилни – бележат драматично засилване на натиска върху Сирия от страна на държави, които традиционно не са склонни да се месят в проблемите на други арабски страни.

Асад вече е изправен пред санкциите на САЩ и Европа, засягащи сирийския износ на нефт и няколко държавни компании. Охладняха и отношенията му с мощния северен съсед – Турция. Решението на Арабската лига да изтегли арабските посланици от Дамаск изолира Асад и го прави още по-зависим от Иран. Това ще засили връзките, създадени от бащата на Башар, Хафез, и укрепнали през 11-те години, откакто Башар е президент.

Дамаск реагира гневно на замразяването на членството му, което беше подкрепено от 18 външни министри от 22-членния съвещателен орган, заявявайки, че подобни решения могат да се взимат само при пълен консенсус, и обвини организацията в прокарване на западни и антисирийски интереси. „Въпреки цялото перчене и цялата тази реториката на Сирия, това е най-големият удар, който тя понесе. По-голям дори и от санкциите на ЕС и САЩ“, каза Райм Алаф, анализатор от лондонския аналитичен център „Чатъм Хаус“.

Катарският министър-председател не обяви какви точно ще са икономическите санкции срещу Сирия, която вече се очаква тази година в страната да настъпи рязък икономически спад, тъй като приходите от туризъм привършват, търговията спада, производството е разстроено, петролният добив намалява и властите се опитват да намерят купувачи за сирийския суров петрол.

Всеобхватни санкции биха имали унищожителен ефект, но може да се окажат трудно приложими. Но анализаторите казват, че може да има санкции, насочени конкретно към продажбите на сирийски петролни продукти. „Пълно търговско ембарго ще е твърде сериозна ескалация и би било изненадващо. То ще изпрати много ясно послание, че те Арабската лига – бел. пр. искат да свалят режима, а не просто да го принудят да направи отстъпки“, каза Крис Филипс, специалист по Близкия изток от аналитичната компания „Икономист Интелиджънс Юнит“. „Мисля, че това е малко вероятно. Дори и да има политическа воля,, чисто логистично ще е трудно да се направи“, каза той и допълни, че вносът и износът на съседните Турция и Ирак са силно зависими от транзитната търговия през Сирия.

Адел Солиман, който оглавява Международния център за бъдещи и стратегически проучвания в Кайро, каза, че икономическите санкции няма да принудят Асад да промени по какъвто и да е начин политиката си, но ще подпомогнат действията на международната общност срещу Дамаск. Пакетът от мерки на Арабската лига, които включваха предложения за разговори с правозащитнически организации за начините, по които да се предпази цивилното население в Сирия, ще „даде шанс за действие на цялата международна общност“, каза Солиман.

Китай и Русия, които имат право на вето в Съвета за сигурност на ООН, блокираха европейските и американски опити за приемане на резолюция, която щеше да осъди сирийските репресии, и щеше да открие пътя за санкции на ООН. Филипс от „Икономист Интелиджънс Груп“ каза, че приетото в събота замразяване на членството на Сирия в Арабската лига донякъде ще смекчи и съпротивата на Китай срещу резолюция на ООН, основаваща се главно на загрижеността на Пекин да не изглежда, че действа против волята на арабските си търговски партньори. „Това е ясно послание към Китай – няма нужда да държите на Асад, за да запазите отношенията си с арабските страни“, каза той. „Ако Китай бъде разколебан, това ще постави и Русия под голям натиск по отношение на ветото.“

Въпреки засилващия се натиск на международната общност, почти никой не очаква, че Асад ще спре репресиите. Той твърди, че те са насочени срещу въоръжени групировки, които са виновни за насилието в Сирия. Според властите повече от 1100 членове на силите за сигурност са били убити от началото на въстанието досега. „Ако той продължи да не пренебрегва сигналите от арабските страни и международната общност, за него ще става все по-лошо“, каза Рами Хури, директор на института за изследвания на външната политика „Исам Фарес“ в Бейрут. „Самият режим не дава никакви сериозни признаци, че предприема необходимите трудни стъпки.“

Хури каза, че при липсата на пробив Арабската лига може да засили контактите си с опозицията като прелюдия към „разговори само с опозицията като единствен легитимен представител на сирийския народ“. Той смята, че това може и да накара някои арабски организации да осигурят „някаква защита“ на сирийското цивилно население, но отхвърли възможностите за интервенция на НАТО, подобна на тази в Либия.

Преди две седмици генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен заяви по време на посещение в Либия, че НАТО няма никакво намерение да се намесва в Сирия. Хури и други анализатори заявиха, че съботните ходове е малко вероятно да променят тази позиция. Централната роля на Сирия в близкоизточната политика накара Запада да не прибързва с интервенция.

Страната е със сложен етнически и религиозен състав на населението, съюзник е на Техеран и на въоръжените групировки Хамас и Хизбула, и продължава формално да се намира в състояние на война с Израел, който окупира Голанските възвишения през 1967 г. „Трябва да сме много внимателни и да не бързаме с международна интервенция“, каза Алаф. „Много сме далеч от ситуация като тази в Либия.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.