Кризата прогони реформатора Сапатеро, води скучния Рахой

Сапатеро – реформатор, победен от кризата

Габриел Рубио

Рахой срещу Сапатеро. Колаж: спаня

Непознат в чужбина, допреди да бъде избран през 2004 г., лансирал сетне смели закони за абортите и гей браковете, Хосе Луис Родригес Сапатеро напуска властта след седемгодишно твърде нестандартно управление, скъсено в резултат на печалните последици от икономическата криза. Сапатеро „щеше да е чудесен министър-председател, ако не беше се сблъскал с кризата“, казва за него Конрадо Алонсо, „дясна ръка“ на днешния премиер по време на първите му стъпки в политиката като лидер на социалистите в Леон (Северна Испания).

Сапатеро обяви още през април, че е решил да не се бори за трети мандат и оставя вътрешния си министър Алфредо Перес Рубалкаба да управлява страната до изборите. Решен да приключи втория си мандат, през юли той бе принуден да изтегли за 20 ноември изборите, предвидени за март 2012 г. Това стана „в момент, когато рейтингът му бе спаднал тъкмо заради ненаситната криза“, забелязва Луис Аиспеолеа, журналист от „Паис“.

Изненадващо дошъл на власт през март 2004 г., на вълната на ислямистките атентати в Мадрид, взели 191 жертви, седем години по-късно той напуска кабинета, изтласкан от кризата, оставила без работа вече пет милиона души. „Според мен, той направи грешка, отричайки тъй упорито, че има криза“, смята Конрадо Алонсо. Защото Сапатеро – бивш преподавател по право, роден във Валядолид на 4 август 1960 г., от чиято усмивка и искрящи сини очи струи непоклатим оптимизъм – дълго време не се осмеляваше да изрече думата „криза“ и предпочиташе да говори за „забавяне“ в икономиката. Грешка, която Испания не му е простила и до днес.

Влязъл в редиците на социалистите още 18-годишен, малко след завръщането на демокрацията, през 1986 г. той бе избран за депутат от Леон и дълго време бе най-младият испански парламентарист. През 2000 г. Сапатеро застана начело на своята партия. Четири години по-късно оглави правителството след изборна победа над консерватора Мариано Рахой, когото надви отново през 2008 г.

Веднага щом пое поста, този страстен фен на футболния клуб „Барселона“ се прочу в цял свят, като изтегли от Ирак испанските войски, изпратени там от неговия предшественик, десния премиер Хосе Мария Аснар. После остави траен отпечатък в умовете, като накара католическа Испания да стане третата страна в света, узаконила еднополовите бракове. Последва цяла серия реформи, модернизирали издълбоко испанското общество.

През 2010 г. той прокара закон за легализиране на абортите, охулен от Ватикана. Въведе помощи за родилките – популярните „бебешки чекове“, обезщетения за трайна безработица, намали данъците. Тези мерки обаче се обърнаха срещу него през 2008 г., когато избухна кризата, и Сапатеро бе принуден да отмени някои от тях.

Внук на републиканец, разстрелян от франкистите през 1936 г., той се осмели да вдигне табуто над темата за гражданската война със закона за историческата памет, гласуван през 2007 г., който цели да се отдаде дължимото на жертвите. Заради тази инициатива бе разкритикуван от хората, според които е опасно „да се отварят стари рани“, и приветстван от други, които и след 70 години все още издирват телата на свои разстреляни близки, заровени в общи гробове.

Кризата наистина засенчи всички тези постижения, но „годините от ерата на Сапатеро не бяха само едно отклонение, те промениха неговата партия и страната“, твърди Сусо де Торо, автор на биографична книга за министър-председателя. След трудни месеци, втвърдили чертите му, 51-годишният Сапатеро се готви да се оттегли и да заживее спокойно със съпругата си Сонсолес и двете си дъщери – Лаура и Алба. „Мисля, че е доста затворен човек, който няма да даде повод да се говори за него“, отбелязва един от бившите му съратници.

Мариано Рахой – при липса на харизма, постоянството е важно оръжие в политиката

Ингрид Базине

Малко харизматичен, но упорит, консерваторът Мариано Рахой, вероятен бъдещ премиер на Испания след две изборни загуби от социалиста Хосе Луис Родригес Сапатеро, с постоянство създаде политическа армия, възползвайки се от вдъхващия си доверие имидж във време на икономическа буря.

„Аз съм Мариано Рахой, испанец и галисиец, роден преди 56 години в Сан Хуан де Компостела.“ Така започва публикуваната преди изборите автобиография на Рахой, син и внук на юрист, възпитан в католическата традиция, създавайки си имидж на скромен, дори скучен човек.

Малко известен в чужбина (той говори френски, но признава, че ходи на курсове и по английски), критикуван за нерешителността си, този висок тъмнокос мъж с побеляла брада и с очила с правоъгълни рамки успя да обедини около себе си Народната партия и да забрави за двете си съкрушителните поражения на изборите през 2004 г. и 2008 г. „Рахой, това е победата на постоянството“, отбелязва Антон Лосада, професор по политология в университета на Сан Хуан де Компостела.

Учи в йезуитско училище, а след това право. Влиза „плахо“ в политиката, като се присъединява към Народния съюз, дясна партия, основана от бившия франкистки министър Мануел Фрага, след което се трансформира в Народна партия.

Дискретен, но смел, на 26 години той е избран за местен депутат, преди да се изкачи в йерархията и да стане един от приближените на Хосе Мария Аснар, премиер между 1996 г. и 2004 г., който го прави свой наследник. Министър за няколко месеца, Рахой си създава репутация на много добър посредник и на непоклатима опора пред пороя от критики за катастрофалното справяне с кризата с разлива на петрол от танкера „Престиж“ през 2002 г. и включването на Испания във войната в Ирак през 2003 г.

Смекчавайки имиджа си на твърд консерватор, той се представя като „предвидим, патриотичен, независим и умерен“ ръководител, в сравнение със смятания от някои за непостоянен и фриволен Сапатеро. „Наследих от баща си убеждението да се спазват правилата, чувството за справедливост и борбеността“, изтъква той в книгата си, озаглавена „Поверително“.

Роден на 27 март 1955 г., голям любител на спорта, фен на „Реал Мадрид“ и колоезденето, той е смятан за добър баща, способен да вдъхне увереност на избирателите и да поеме управлението, докато „испанското чудо“ потъва. „Най-силните му моменти са кризата и безработицата. Това, което се смяташе за огромна слабост, имиджът му на предвидим и досаден човек се превръща в крайна сметка в голямата му сила“, коментира Антон Лосада. Като държавник той се споразумя със социалистите за намаляване на дефицита и приветства обявения от ЕТА край на въоръжената борба.

Той не одобряваше либерализирането на аборта и хомосексуалните бракове и още не изяснил намеренията си по тези въпрос. „Това е въпрос на разделение на труда. Рахой не си налага мнението, а лидерите на Народната партия сами си разпределят позициите, за да отговорят на хетерогенния електорат. Това е стратегия, но проблемът е, че създава впечатление на човек, който не знае как да се ангажира и това може да се обърне срещу него“, отбелязва журналистът Хосе Мария Ридао.

„Взимам решения, когато трябва“, възразява Рахой в интервю от дома си редом със съпругата си „Вири“, Елвира Фернандес. Интервюто, придружено от снимки на двамата му синове, го представя като грижовен съпруг и баща, винаги с чувство за хумор. Но подобно на съперника си, социалиста Алфредо Перес Рубалкаба, страстта му към спорта не му пречи да признае слабостта си към скъпите пури.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.