www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
вторник, 24 октомври 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Бедуините в пустинята Негев - още един проблем за Израел

18 Ноември 2011

 

Асошиейтед прес

Бедуин пуши наргиле пред палатката си в пустинята Негев. Снимка: травъл

Десетилетията на напрегнати отношения между израелското правителство и арабите бедуини, живеещи в изостаналите райони на пустинята Негев, достигнаха връхната си точка заради държавен план, който предвижда изгонването на 30 000 номади от нелегално устроените от тях лагери и бедняшки квартали, и настаняването им в някои от най-изостаналите градове в страната.

Израелският кабинет наскоро одобри плана, отговаряйки на нарастващите страхове, че бедуините завземат още територии в Негев - район във формата на обърнат триъгълник в южната част на страната, обхващащ повече от половината от територията на Израел и пресичан от скалисти планини и пресъхнали речни корита.

Бедуините твърдят, че незаконните им села са били построени върху земи, които са били техни поколения наред. Като израелски граждани те твърдят, че са жертви на десетилетия на пренебрежение и дискриминация, и гледат с недоверие на обявената цел на плана да промени съдбата на най-бедния етнос, живеещ в тази страна. Мнозина от тях живеят в палатки или в паянтови постройки и нямат достъп дори до най-елементарни комунални услуги.

“Планът на израелското правителство предвижда да съсредоточи бедуините върху възможно най-малко земя, след като им конфискува земите и ги изпрати в градове с огромни нива на безработица и бедност”, каза Нури ел Окби, председател на Асоциацията за защита на правата на бедуините. “Никога няма да се съгласим да ни отнемат земите.”

В програмата “е предвидено да бъдат положени максимални усилия, така че да не се налага хората да бъдат откъсвани насила от земите си”, каза Израел Скоп от Израелската поземлена администрация - държавната агенция, натоварена с изпълнението на плана.

Скоп каза, че дори тези, които се преместят, ще “могат да живеят според своите културни норми” върху обработваема земя и парцели, които са достатъчно големи за настаняване на семействата и дават възможност на бедуините да продължат своя земеделски начин на живот.

Около 2000 бедуини се събраха миналата седмица, за да протестират срещу правителствената агенция по въпросите на бедуините в Беершеба, най-големия град в пустинята Негев.

“Бедуинът ще си седи в палатката на дъжда - и ще страда, но няма да изостави земята си”, каза бедуинският активист Али Абу Шчета, чието село Ал Грен ще бъде разрушено според плана. “Те не разбират бедуинския начин на мислене.”

Арабите бедуини, известни със своя номадски начин на живот и сложна мрежа от племенни и кланови родове, са проблем за държавните власти из целия Близък изток, но отношенията с Израел са особено проблематични.

След създаването на държавата Израел през 1948 г. повечето от наброяващите тогава 65 000 бедуини бягат или са принудени да напуснат земите си заради бойните действия, които започват след създаването на държавата.

Около 15 000 от тях обаче остават изолирани в пустинята Негев, където живеят под управлението на военните до 60-те години. Оттогава правителството прави опити да ги урбанизира в седем общини в Негев.

Бедуините от пустинята, наброяващи днес 180 000 души, са почти по равно разпределени между тези градове с огромни нива на бедност и престъпност - и между незаконните села. Последните заемат около 3 процента от възлизащата на 13 000 квадратни километра площ на пустинята Негев. Те варират от малки струпвания на палатки до села от паянтови къщи.

Понеже селата не са законни, те нямат достъп до училища, пътища, сметосъбиране, здравни заведения, питейна вода и електричество. Повечето хора, които живеят там са зле образовани и живеят в бедност. Тъй като строителството не е позволено, домовете и другите сгради подлежат на разрушаване. Няколко села са били разрушавани от държавата многократно.

Жилищата в тези села в най-добрия случай са построени от сгуробетонни блокове и гофриран метал. Мнозина живеят в палатки. И в бараките, и в палатките през лятото става нетърпимо горещо, а през зимата са разрушавани от пустинните ветрове. Подовете са или от бетон или гола земя. Няма детски градини или площадки за игра, а училищата се броят на пръсти. Водата се съхранява в резервоари, а светлина се осигурява с помощта на генератори и свещи. До там не стигат линии на обществения транспорт.

Бедуините признават, че не могат да докажат собствеността си върху земята с документи. Те твърдят, че не са регистрирали собствеността си при управлението на османските турци и британците поради множество причини, включително и страх да не им бъдат наложени данъци или да бъдат привикани на служба в армията на Османската империя. Бедуините имат и собствена традиционна система за придобиване на имущество.

Традиционно бедуините са пустинни номади, потомци на мигранти от Саудитска Арабия или египетски селяни, които са отглеждали кози и овце. Но през последните десетилетия в Близкия изток те са станали доста по-уседнали заради програмите за урбанизация и обществените промени.

Основните им съюзи са с родове и племена, а повечето от тях не споделят националистките цели на палестинците и другите арабски народи. Военните твърдят, че няколкостотин от тях служат като доброволци в израелската армия. Мнозина смятат, че макар и да са израелски граждани, те се чувстват дискриминирани и недопускани до онези услуги, на които еврейските общности се радват.

Позицията на израелското правителство е, че не може да осигурява скъпи държавни услуги за всяко отдалечено кътче, което бедуините обитават. Бедуините и техните поддръжници отвръщат, че държавата прави именно това за еврейското население, включително за жителите на малките селища на Западния бряг.

Израелски представители казват още, че усилията на правителството да подобри живота на бедуините са подкопавани от понякога съпроводени с насилие вътрешноплеменни борби за земя. Някои от селата, отбелязват те, се намират в райони, които са негодни за обитаване, защото са близо до газопроводи, военни бази, електроцентрали и депа за отровни отпадъци.

Мерките на правителството спрямо претенциите на бедуините, одобрени на съвещание на кабинета през септември, ще узаконят около половината от незаконните села и ще направят възможно да им се осигури достъп до комунални услуги. През следващите пет години останалите незаконни села ще бъдат разрушени, а техните 30 000 жители ще бъдат принудително изселени в съществуващите бедуински градове в пустинята Негев.

Около 330 милиона долара ще бъдат заделени за компенсиране на преместилите се бедуини с алтернативни земи и фондове, за да си построят домове и да развият услуги като промишлени зони, центрове по заетостта и професионално обучение. Планът се нуждае от одобрение от парламента, където може да престои година, преди да бъде гласуван.

БТА





Етикет: ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) Вова
    били 15 000 след 1948 г., а сега са 180 000 . Очевидно липсата на електричество / телевизори в платките спомага за увеличаване на популацията






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com