Марио Монти може да спаси Европа

в. Монд

Марио Монти. Снимка: официален сайт

Френско-германските отношения са толкова необходими, колкото станаха непоносими. Това е парадоксът, който в момента парализира еврозоната. Тежестта на тези две държави и редовните им разногласия би трябвало да накарат другите европейци да оценят усилията на канцлерката Ангела Меркел и президента Никола Саркози да сближат позициите си.

Ако това спасително въже се скъса, ударът ще е фатален. Сътрудничеството им обаче не помогна да се избегне разпространяването на кризата, нито да се успокоят пазарите. Другите европейци се чувстват изключени от вземането на решения, които влияят на съдбата им. Не можем да продължим по този път.

Как обаче да се излезе от задънената улица?

Едно възможно решение може да дойде от Италия, ако номинираният за премиер Марио Монти успее да състави правителство на националното единство.

Поради големината си Италия има конкретна отговорност. Без оздравяване на третата икономика в еврозоната, общата валута няма да е жизнеспособна. Помощи, които са допустими за страни от периферията, не могат да включат и държава, чийто БВП е 17,4 процента от този на еврозоната, което е съвсем малко под този на  Франция (19,4 процента), по данни на Евростат от април. Което и подчертава колко важна е драстичната програма за реформи, която италианците са призовани да приложат.

След годините управление на Силвио Берлускони европейската традиция на Италия е позабравена, но си заслужава да бъде припомнена – от германско-италианския план на министрите Ханс-Дитрих Геншер и Емилио Коломбо до легендарния Европейски съвет в Милано от 1985 г., където не френско-германският тандем, а италианското председателство помогна на Жак Делор да преодолее съпротивата на Маргарет Тачър, което отвори пътя към Единния европейски акт.

Президентът Джорджо Наполитано се вписа в тази традиция, което бе припомнено с речта му в Брюж в края на октомври. До Романо Проди включително Италия винаги е играла картата на общностната Европа, радетелка на солидарността, изградена на институции, работещи в общия интерес и стремяща се към безоблачно съжителство на държави от всякаква големина. Тогава тя бе близка до федерална Германия. Точно към тази Европа Франция винаги е изпитвала подозрителност.

Като стана по-„голистка“ през последните години, канцлерката  лиши френско-германския двигател от една от най-плодотворните му диалектики. Ако се върне към по-федерална визия, както изглежда намекна в Лайпциг на 14 ноември, изолирана ще се окаже Франция. Защото кризата връща обратно махалото. По формулировката на друг голям италиански европеец, Томазо Падоа-Скиопа, тя разкрива немощта на Европейския съвет, който се е превърнал в „картел на национализмите“ и защитава определени национални късогледи интереси. А европейците искат демократични дебати.

Това е криза от политическо естество, на която до момента французите и германците, както и Европейската комисия, дават твърде технически решения. Активното връщане на Италия в европейската игра сигурно няма да сътвори чудеса, но може да ускори промяна в методиката. Европа е преди всичко състояние на духа. Джорджо Наполитано, бивш председател на комисия в Европейския парламент, и Марио Монти, бивш европейски комисар, притежават ценен общностен опит, с какъвто малцина от членовете на Европейския съвет могат да се похвалят.

Накрая, непартийният характер на италианското правителство –  ако партиите не го задушат в зародиш – сигурно би могъл да допринесе за премахване на напрежението в някои сблъсъци. В многобройните си статии в „Кориере дела сера“ или „Файненшъл таймс“ Марио Монти винаги е защитавал балансирани икономически политики без да се капсулира нито вляво, нито вдясно. Той е яростно привързан към конкурентноспособността и пазара и не се поколеба да предложи обединяването на европейския дълг (еврооблигации) или фискална хармонизация.

През май 2010 г. той връчи на председателя на ЕК Жозе Мануел  Барозу доклад за единния пазар, в който се защитават държавните услуги. Трети уважаван глас би могъл да помогне на Европейския съвет да преодолее т.нар. „френско-германски“ разногласия, например за ролята на Европейската централна банка.

Това са в действителност разногласия по същество, които отиват отвъд националните граници. Подходящото равнище за дебати  по тях е цялата еврозона, а не френско-германските срещи на закрити врата, нито дори Европейския съвет, където, за всяка страна, се изразява само настоящото политическо мнозинство. Дошло е време за публични дебати за бъдещето на еврото в Европейския парламент и в националните парламенти.

Трябва да си пожелаем сегашният италиански експеримент да успее. Не само защото провалът му би имал страшни последици за всички нас, а и защото предлага уникална възможност да се обогати необходимото френско-германско сътрудничество с ценен принос, като се върне целият смисъл на изграждането на европейската общност.

БТА

*Силви Гулар е била политически съветник на бившия председател на Европейската комисия Романо Проди (1999 – 2004 г).

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.