Да оцелее или да изчезне еврозоната – решава Германия

в. Телеграф

Европейските капиталови и фондови пазари миналата седмица приключиха търговията с повишение на основните индекси. Акциите в САЩ и останалата част от света също поскъпнаха, но никой не вярва, че отминала заплахата от „евротресение“ – системен срив, който може да направи крахът на Lehman Brothers да бледнее. Края все още е далеч.

Европейските лидери не знаят как да разрешат кризата, защото не знаят какво искат. Дали усилията трябва да бъдат насочени към запазване на единството на еврозоната с Гърция в нея? Или да бъде изпълнена заплахата за изключване на Атина, като се поеме риск от още „дезертьорства“, и валутният съюз да бъде сведен до френско-германски остатък?

Това е въпрос с огромна важност, на който само Германия може да отговори. Докато все още няма отговор, хаосът ще продължава отново и отново. На фона на опасенията, че дълговото фиаско на еврозоната ще повлече световната икономика в нова рецесия, САЩ и Великобритания упражняват огромен натиск върху германския канцлер Ангела Меркел.

Англо-саксонският свят иска Берлин да финансира увеличаването на Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС), спасителния фонд на еврозоната, от 440 милиарда евро до 1 трилион евро. Световните пазари са на ръба на нова катастрофа и времето за дипломатическа деликатност изтече.

Меркел „изглежда има намерение да не върши нищо, докато ние живеем в „Апокалипсис сега““, заяде се говорител на Даунинг стрийт, в доста зле обмислена препратка към епоса на Франсис Форд Копола от края на 70-те години за психологическия кошмар на Виетнамската война. Не само филмовите паралели на британското правителство обаче са погрешни. Великобритания и САЩ непрекъснато притискат Германия да оправомощи Европейската централна банка (ЕЦБ) да купува облигации на страни от еврозоната с лоша кредитна слава, при това не само ценни книжа, издавани от страни членки на еврозоната като Италия.

Лихвите по италианските 10-годишни облигации са около 7 % – равнище, което принуди Гърция, Ирландия и Португалия да поискат международна финансова помощ. Италия обаче е третата по големина европейска икономика, има държавен дълг от 2,2 трилиона долара и не само е „твърде голяма, за да фалира“, но е и „твърде голяма, за да бъде спасена“.

Президентът Обама иска Берлин да действа „решително“. Дейвид Камерън публично заявява, че „е трудно да се разбере, защо ЕЦБ не прави повече“. Йенс Вайдман, президентът на германската централна банка Bundesbank и важна фигура в ЕЦБ, пък отговаря, че всеки опит за ливъридж** на ЕФФС ще бъде „явно нарушение“ на законовите правомощия на институцията, предвид факта, че договорите за ЕС налагат „ясна юридическа забрана за валутно финансиране“.

На фона на словесните престрелки светът извън еврозоната иска Германия да одобри мащабно „количествено облекчаване“ (QE – quantitative easing) във валутния съюз, подобно на това, което вече направиха Bank of England и Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ.
Все пак Вайдман със сигурност говори от името на широко мнозинство от германците, които се опасяват от инфлационен хаос във „Ваймарски стил“ и политическата катастрофа, която той би донесъл.

Германският вицеканцлер Филип Рьослер също подчертава, че, ако ЕЦБ въведе мащабно „количествено облекчаване“, „фактически печатайки пари“ за пълно изчистване на дълговете на Италия, „ще изчезне стимулът за създаване на трайна стабилност и въвеждане на реформи“.
Насърчавани от безразсъдния стремеж на инвеститорите към още една бучка захар под формата на „количествено облекчаване“, Великобритания и САЩ обвиняват Германия, че е „безкомпромисна“ и „лицемерна“. Това твърдение не може да бъде по-далеч от истината. Посланието на Берлин е правилно, въпреки че никой не иска да слуша. Печатането на пари не върши работа.

Заявявайки това, Германия трябва да вземе решение. Или се отказва от предпазливостта си и прави това, което искат англосаксонците, давайки свобода на „количественото облекчаване“, за да намали задълженията на „Средиземноморския клуб“ в името на „европейското единство“. Или, което е далеч по-разумно и реалистично, най-накрая приема, че еврото е объркана безсмислица, която в сегашната си форма носи повече вреда, отколкото полза.

Да се поеме по втория път означава да се приеме вероятността за изхвърляне на Гърция и Португалия, а може би и на други страни членки. Това решение може също така да означава стабилизиране на Италия, така че на световните пазари да бъде дадена глътка въздух и да се позволи на света да си отдъхне, но при условие, че Рим в крайна сметка също поеме по собствения си път. Това наистина е единственият устойчив изход.

Вместо да настояват Берлин да започне изключително спорната и в крайна сметка непродуктивна политика за бърза стабилизация чрез „количествено облекчаване“ САЩ, Великобритания и всички други мърморещи зрители трябва да насърчават и да съдействат за вземане на историческото, травмиращо, но все пак необходимо решение на Германия да приеме неизбежното и да свие еврозоната.

Накратко, вместо да обвинява Меркел и нейните министри в лицемерие, светът трябва да приеме като основа позицията, която Германия ще заеме, и да помогне на Европа да извърши болезнения и труден преход към по-стабилно положение. Положение, което включва по-малка, но в крайна сметка по-реалистична еврозона.

Ужасната бомба със закъснител в еврозоната трябва да бъде обезвредена. Германия трябва да реши да го направи, но не може сама да изпълни това решение. Една от причините за високите лихви по италианските облигации леко да се понижат, бе интервенцията на ЕЦБ на вторичния пазар на облигации. Италианският парламент също така прие нов пакет от мерки за икономии, а Силвио Берлускони се оттегли в името на съставяне на експертно правителство. Това засили облекчението от назначаването на Лукас Пападимос за нов премиер на Гърция.

Въпреки еуфорията обаче сега се засилват опасенията за Испания. Суверенният дълг на четвъртата по големина европейска икономика изглежда е на разумно равнище от 65 % от брутния вътрешен продукт (БВП). Банковият сектор на страната крие някои рискове, свързани с пазара на недвижими имоти, но все пак по-голямата част от кредитирането на испанските банки е насочено към дейности в Южна Америка, където нещата вървят доста добре. Модерна Испания е сравнително добре работеща икономика, която в голяма степен избегна бюджетните изстъпления на Италия и финансовата лъжливост на Гърция.

Все пак обаче нови данни сочат, че между юли и септември испанската икономика се е забавила. Това развитие не е изненадващо предвид събитията в другите части на Европа. Това обаче бе достатъчно, за да се разпространи паника за способността на страната да постигне целите си за намаляване на бюджетния дефицит. В резултат лихвите по испанските облигации се повишиха, което дава представа не толкова за състоянието на Испания, колкото за сегашните настроения на пазарите. Подобни настроения не са изненадващи, имайки предвид хаоса и объркването, които сега са завладели европейските лидери. Платежоспособните икономики ще останат затънали в калта, освен ако (и докато) Германия не вземе голямото решение.

Лихвите по френските облигации също скочиха тревожно миналата седмица, когато агенция Standard & Poor’s разпространи съобщение за понижаване на кредитния рейтинг на Париж, а след това оттегли решението си. Беше ли това обаче наистина една нелепа „грешка“, както бе обявено по-късно? Или френското правителство упражни максимален натиск върху рейтинговата агенция, принуждавайки я да се откаже от позицията си?

На фона на сегашната дипломатическа ситуация на взаимни обвинения и общата липса на посока за развитието на еврозоната подобни въпроси, които преди бяха немислими, сега вече могат да бъдат задавани. Дали политическите лидери на еврозоната не се стовариха върху Standard & Poor’s като един тон тухли? Ако да, то сега наред е единството на цялата финансова система на Запада, каквато е сега. „Ей, войнико, знаеш ли кой командва тук?“, пита капитан Бенджамин Л. Уилард. „А ти знаеш ли?“, отговаря войникът в един от най-запомнящите се диалози от „Апокалипсис сега“.

Неизбежната истина е, че Германия, която на практика е единствената голяма западна икономика с действителна финансова сила, командва в еврозоната. Берлин трябва да реши какво иска и да направи своя ход. И трябва да го направи сега.

БТА

* Лиъм Халиган е главен икономист на Prosperity Capital Management
** Възможност за инвеститорите да използват заемен капитал като допълнително финансиране към вече инвестирани средства. Идеята е да заемете пари при ниска лихва. Предполага се, че ще имате по-голяма възращаемост спрямо лихвата, на която ви се отпускат тези пари. Сумата се отпуска само за инвестиция в дадения фонд и обикновено е до 50% от вече инвестираната от вас сума. Допълнителното финансиране е удобно, когато нямате цялата сума в наличност и имате възможност да изплащате заема за инвестиция месечно – бел. пр.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.