Съмнения за ядреното бъдеще на Франция

Франс прес

Пожар във френската АЕЦ Трикастен през юли 2011 г. Снимка: дофин

Бъдещето на ядрената енергетика се налага като една от най-полемичните теми в президентската кампания във Франция (най-зависимата от атомната енергия за производството на електричество държава в света) и поражда конфликт между фаворита социалист Франсоа Оланд и потенциалните му съюзници – еколозите.

Общественото мнение, което дълго се примиряваше с ядрената енергия, смятана за „екологично най-чиста“ и гарантираща енергийна независимост на Франция, днес се отнася много по-благосклонно към раздялата с нея, за което настояват еколозите след японската катастрофа във Фукушима. Шестима от десет французи искат този отрасъл да бъде постепенно закрит за период от 25-30 години, сочи неотдавнашно допитване.

Ядрената енергетика вече не се котира в Европа, където няколко от съседките на Франция, като Германия, Белгия и Швейцария, обявиха намерението си да престанат да разчитат на нея, докато италианците, които никога не са разполагали с такава, се обявиха за референдум против изграждането на АЕЦ.

Особено сериозен е залогът за Франция, която разчита за 75 процента от електричеството си на 58 ядрени реактора в 19 централи и която започна оспорвано строителство на ядрен реактор от трето поколение (ЕПР – европейски реактор с вода под налягане) във Фламанвил, Западна Франция, предназначен да замени остаряващите централи.

Президентът на енергийния концерн Е Де Еф Анри Пролио заяви миналата седмица, че отказът от ядрената енергетика „обрича на гибел един милион работни места пряко (400 000 души се трудят в отрасъла) или непряко и че това ще струва на страната между половин и един процент от брутния й вътрешен продукт. Пролио смята също, че възобновяемата енергия (вятърна, слънчева) „ще остане второстепенна от конкурентна гледна точка“.

Френският профсъюз на работещите в енергийния сектор (UFE) посочва, че Франция, която досега беше „отличник“ по отношение на емисиите на газове с парников ефект, ще стане свидетел на увеличаването им, ако престане да разчита на атомната енергия. Разсъдливият Франсоа Оланд определи за своя цел съкращаването на дела на ядрената енергия в производството на електричество от 75 на 50 процента до 2025 г. Той обяви, че ще продължи строителството на ЕПР само при положение, че са спазени всички изисквания за безопасност.

Това му изявление разгневи еколозите, преговарящи със социалистите за правителство в светлината на президентските избори през април и май догодина, а после и парламентарните, които заплашиха, че ще се оттеглят от разговорите. Ева Жоли, кандидатката на еколозите за президентските избори, би взела 5 процента от гласовете на първия тур, оставайки далеч зад Франсоа Оланд (36 процента), но влиянието на екоидеите сред избирателите от левицата значително надвишава този потенциален резултат.

„Един реактор от трето поколение се строи, за да работи 60 години! До 2076 г.! Не наричаме това раздяла с атомната енергия!“, възкликна ядосано през седмицата депутатът от партия „Европа Екология Зелените“ Ив Коше. Изграждането на реактора от трето поколение във Фламанвил се забави, главно заради технически дефекти и завършването му се очертава през 2016 г. Опитвайки се да успокоят потенциалните си съюзници, социалистите обещаха мораториум над Фламанвил в очакване на доклада за безопасността на проекта.

„Мораториумът означава, че ще запазим старите централи и няма да строим нови, които са по-сигурни – страхотна идея“, отбеляза иронично президентът Никола Саркози, намесвайки се в дебатите при посещение в провинцията. Саркози каза също, че бедствието във Фукушима „не е ядрена катастрофа, а гигантско цунами“. „Като държавен глава няма да се откажа никога от ядрената енергия“, заяви той, подчертавайки, че Франция не може да разчита на изкопаеми горива като петрол и газ, за да си осигури енергийна независимост.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.