Един французин за приключенията си с дъновизма и Тибет

Журналистът Себастиен Борго опознал Дънов от негов ученик във Франция, бил при будистки монаси, казва, че Китай е бъдещето

Себастиен се вози из Тибет на мотора на свой местен приятел. Снимка: личен архив

Френският журналист Себастиен Борго се е интересувал от различни духовни течения, сред които и от учение, разпространявано във Франция от Михаил Иванов, ученик на Петър Дънов. Оказва се, че въздействие от учението на последователя на Дънов и до днес е останало във Франция.
Михаил Иванов все още е популярен сред отделни хора във Франция, е роден през 1900 г. в македонското селище Сербци, по-късно семейството му се премества във Варна. На 17 години той се среща с Петър Дънов и става ревностен негов последовател. След като завършва висше образование в София започва преподавателска дейност, след което става директор на колеж. През 1937 г. Дънов го избира, за да разпространява дъновизма във Франция. Започват да наричат Иванов „Брат Микаел” и още Микаел Айванхов. Същата година той пристига във Франция и основава т. нар. Френско братство – по модел на Братството на Дънов. Изнася безплатни лекции във Франция и други страни. Основава дъновистки центрове в Севр (югозападните покрайнини на Париж) и Бонфен (югоизточната част на Франция), които и досега са малки средища на дъновизма във Франция. Но според Себастиан Борго там става въпрос за малки общности от няколкостотин души. Любопитно е, че през 1981 г. Иванов пристига в България по покана от официалната атеистична комунистическа власт – по случай 1300 години от създаването на българската държава. Поканата най-вероятно е отправена от дъщерята на Тодор Живков Людмила, издигната до член на Политбюро на БКП, но същевременно известна със наклонностите си към източните учения и Дънов.

Ученикът на Дънов Михаил Иванов, който създал свое учение във Франция. Снимка: от архива на Себастиен

Иванов умира през 1986 г. във Франция, 42 години по-късно от Дънов. При посещение в Индия получава вид духовно звание – Омраам. Интересното е, че наименованието на учението във Франция, се различава от името на оригиналното учение. По беседите личи, че Иванов се възприема, освен като последовател на Дънов, и като учител, с известна самостоятелност.
32-годишният Себастиен Борго, който се интересува от разклонението на дъновизма във Франция, е роден в Париж. Следвал е право, политически науки и икономика – много и различни специалности заради многостранните си интереси. Завършва и журналистика в Лил. Работил е за различни френски телевизии, сред които France 3, TFI, LCI. Сега работи във френско ежедневно предаване, наречено „Малкия вестник”.

Себастиен Борго. Снимка: Личен архив

През юни тази година Себастиен беше за месец в Тибет, за да заснеме документален филм и да изучи будизма отблизо.
Ето какво разказва той за Михаил Иванов, за приключенията си с дъновизма, будизма, религиите и Тибет:

За дъновизма

“Доколкото знам, учението на Иванов е много близо до това на Дънов. Иванов е изучавал паневритмия (б. а. – съществена част от дъновизма, вид свещен танц според последователите му), християнство, медитация. Всички тези неща са вдъхновени от наученото от Дънов, който го е изпратил във Франция през 30-те години на миналия век. Там Иванов е обяснявал, че дъновизмът е свързан с богомилите, които са съществували в България преди векове. Тази генеалогия усилва интереса на французите последователи на Иванов.
Открих го благодарение на приятел, който ми даде една от книгите му. Той не е много популярен във Франция, само отделни хора го познават. И за да бъда честен, някои членове на парламента обвиняват църквата му, че е сектантска. Четох много от тези книги между 18 и 20-годишна възраст. Не всичко запазих. Например изоставих всички размишления за Бог, ритуалите и молитвите. Фокусирах се върху въпросите за морала и космологията. Станах силно синкретичен. Спрях да чета гореспоменатата литература понеже се запознах с доста напразни спекулации. Имах нужда от техники, за да действам, например чрез медитацията. През цялото време храних идеята, че истинските ритуали не се провеждат в църква, а в ежедневния живот.

Дъновизмът и религиите – „един размер не става за всички”

Чувствам Бог извън църквите: с хората и природата. Това може да ме накара да се почувствам поклонник. Не мога да бъда поклонник на подобна абстракция като Бог. Аз не го познавам. Но това не значи, че не вярвам в него. Не мога да го позная с човешките си сетива. Може би има. Искам да има. Ако науча нещо от религиите, трябва да бъде истина и полезно, дори Бог да не съществува. Според концепцията не мога да направя нещо, защото пише, че ако обичаш Бог, трябва да го покажеш по определен начин. Това е истинското значение на ритуалите. Аз съм решил да открия собствените си ритуали, духовен език.

Себастиен (с очилата) с китайци в Тибет. Снимка: личен архив

Изоставих разсъждаването за Бог, поради тази причина спрях и да чета за дъновизма. Иначе всеки има нужда да открие нещо, с което да е. Дъновизмът се струва подходящ на много хора, в миналото – и на мен. Той може да изглежда много суеверно вярване от гледна точка на други вярвания, както и мистицизма. Но пасва на някои хора. „Един размер става на всички” никога няма да работи като истина за всички религии.
Живеем в индивидуалистични общества, където на никого не му е дадено да критикува и да мисли вместо някой шеф или някоя власт. Хората искат да проверят дали това, на което са били научени, е истина, дали е смислено. Те няма да повярват на някой ръководител или на власт, само защото това е водач или власт.
Християнството страда от някои институционални недостатъци, защото моделът му, наследен от Древен Рим, е много централистки. Протестантството взима повече предвид присъединяването на отделния човек. И ако хората все повече се интересуват от източните религии, мисля, че това е защото имат много малко ритуали или пък прекалено сложни ритуали.

Себастиен Борго снима репортаж с камерата си. Снимка: Личен архив

Дъновизмът взема и същевременно отхвърля неща от източните религии и от християнството. Резултатът е синкретичен и може да изглежда еретичен за определени религии. Например дъновизмът приема прераждането, което е типична будистка догма. Не знам достатъчно, за да отговаря цялостно на въпроса. Бих казал, че дъновизмът заема много от будистката концепция за човешката душа, която концепция пък заема много от хиндуизма. Подобно на будизма и медитацията има много важна роля за дъновизма.
Когато бях в България, останах с впечатление, че българите са много топли хора. Бих искал да отида до Рила, за да видя известните езера, които и Дънов е познавал много добре. Видях малко от планината около София и това ме накара да искам да видя повече от страната.
Иначе бих искал да живея в Азия. Това, което се случва там е много интересно и важно за бъдещето. Мисля, че бъдещето на Китай е и нашето бъдеще.

Тибет и манастирът Ларунг Гар

През 2006 година пътувах за пръв път в продължение на три месеца в източната част на Тибет. Млад мъж, с когото се сприятелихме, ме заведе до голям манастир на име Ларунг Гар. Открих това изумително място, което е вероятно най-големият манастир в света, с осем хиляди монахини и монаси, които дори са били повече в миналото.

Манастирът Ларунг Гар. Снимка: Себастиен Борго

Някои биха казали, че това не е истински манастир, понеже основателят му го кръщава „Будистки институт”. Но това е с цел да не попадне под удара на китайския закон за манастирите, който е много рестриктивен спрямо будизма. Самото място заслужаваше да бъде направен филм за него. Но и друго беше интересно. Много от будистките монаси са китайци. И много от тях идват всяка година на това място и други манастири, за да се молят и изучават будизма. Китайците могат да станат много високопоставени учители, без да научат и дума тибетски. Стори ми се, че това е напълно различно от всичко, което сме чували за отношенията между тибетците и китайците. Помислих, че това може да е много добра причина за филм… Затова, заедно с френската журналистка Леа Зилбер, миналата година останахме около месец.

Няколко стотици монаси, които присъстват на учение. Снимка: Себастиен Борго

Мислехме, че това е прекалено много, но изобщо не беше! Разстоянията в Тибет са големи. Например ти трябват два дни, за да стигнеш от централния китайски град Чънду до Ларунг Гар, в някои случаи – три. Бяхме с камера, за да изберем хора и да намерим местата, останахме осем дни в чаваднила Ларунг Гар. А открихме основните герои на седмия ден. Установихме няколко контакта, но не се беше получил филм непосредствено преди тръгването оттам. Никой продуцент нямаше да ни даде пари за дълъг филм без герои. И оттам нататък се фокусирахме върху това да направим филма, оставайки в евтини хотели с тибетски семейства, в манастири и къщи на монаси. Подобно на повечето номадски култури има традиция в Тибет пътешествениците да се посрещат гостоприемно, особено в манастирите.

Китай и Тибет

Срещнахме се с много хора по време на снимките. Един от тях се превърна в главния ни герой. Той е живял и учил в манастира три години.

Монах от манастира – будистите не се отказват от джиесемите. Снимка: Себастиен Борго

Поначало живее в Шанхай и познава тибетския будизъм много добре. Остана първоначалната идея да се проследи явлението как китайци идват да се молят в Тибет. Искахме да видим дали така се прокарва мост между два народа или това е друг начин за колонизация от страна на Китай. Мнението ни беше по-скоро песимистично. Добре е обаче, че богати китайци отиват в Тибет, за да опознаят културата и религията. Тибетците не могат да се самоуправляват. Повечето китайци са с напълно промити мозъци от пропагандата. Никой не знае например, че Тибет е бил независима държава в началото на XX век.
Основна трудност беше, че повечето китайци, които срещахме, говореха за едни и същи конвенционални неща и избягваха да говорят за политика, като повечето хора в Китай. Проблемът е, че всичко опира до политиката, особено по отношение на религията. Започвахме да говорим за религия и питахме как ще коментират това, че китайци отиват в Тибет въпреки ограниченията на режима, питахме религиозен лидер ли е Далай Лама? Последица от табуто е, че самите китайци не разсъждават.

Китайка медитира на покрива на манастира. Снимка: Себастиен Борго

Много от тях изговарят стереотипите, че всичко е чудесно и всеки обича всички.
Тибетците много държат на религията си. Могат да стигнат много близо и до суеверие понякога. За западните хора като нас може да е трудно да приемеш, че обикалянето на свещени сгради или на простирането по лице за молитва хиляда, десет хиляди, или сто хиляди пъти може да е добро нещо в духовно отношение. Сега мога да го разбера по-добре. Но е трудно да се съгласиш с някои хора, че докосването на специален камък или получаването на благословия от някого ще ти осигури по-добро прераждане или ще стигнеш до Нирвана. Присъствахме на много впечатляващ ритуал. Наричат го небесно погребение. В Тибет има много малко дърва, за да се изгарят телата на починалите, и е много трудно те да бъдат погребани сред камъните и замръзналата почва. Затова телата се дават на

Край манастира се строи луксозен хотел, за да се настаняват там състоятелните китайци. Снимка: Себастиен Борго

лешоядите. На това се гледа като на последен дар на природата. Хората идват да го гледат, понеже според схващането така можеш да видиш, че нищо не продължава вечно. Че всеки трябва да умре…”.

Ето какво каза накрая френският журналист за професията и работата си:

„Повечето журналисти казват, че нямат време да се задълбочат в работата си. Всичко става прекалено бързо. Все по-голяма част от тях се чувстват, като че ли правят вид „журналистика по навик”, питайки хората „Нещо да заявите?”. Издателите у нас същевременно губят пари, конкуренцията се увеличава, а журналистиката се приближава все повече до забавлението и анекдотичността. Става все по-трудно да убедиш някого да направиш филм или да си купиш вестник с трудни, но важни теми.”

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.