Еврозоната, планът Меркел и надеждите на Пападимос

Дни на исторически събития предстоят за Гърция и Европа. Премиерът Лукас Пападимос ще представлява Гърция в решителни консултации, на които е изложено бъдещето на еврозоната и участието на Гърция в нея.

Събитията от последните дни показват, че разширяването на дълговата криза застрашава стабилността и кохезията в еврозоната, като формира условия, които могат да доведат до провал на споразумението от 26 октомври. В такъв случай се обмисля сериозно прилагането на едно „голямо решение“, което ще възвърне стабилността на еврозоната и едновременно с това ще гарантира участието на Гърция в нея.

Рязко променящите се условия товарят лидерите на Европа и „архитектите на еврозоната“ с историческата отговорност да очертаят и реализират „голямото решение“, наричано от видни икономисти „големия компромис“ между Германия и Франция, което се очаква да бъде предмет на срещата на върха на 8 и 9 декември.

Фактът, че Гърция има за премиер един от „архитектите на еврозоната“ в известен смисъл отслабва аргументите на онези партньори, които настояват за излизане на страната от общата европейска валута, като по този начин й дават възможност за участие в оформянето на решенията за бъдещето на еврозоната.

Достоверни източници твърдят, че премиерът Пападимос осигурил подкрепа на Европейската централна банка и по-специално на нейния шеф Марио Драги, с когото поддържат приятелски връзки от 40 години насам, от времето, когато и двамата са били състуденти в САЩ.

Пападимос смята, че интересите на Гърция съвпадат с тези на Европейската централна банка, която не желае сътресения на пазарите, още повече пък на отделни страни от еврозоната. Със сигурност гръцкият премиер ще работи за изграждане на общи позиции с останалите страни от европейския юг и най-вече с Италия на Марио Монти, така че да бъде подкрепено така нереченото „голямо решение“, определяно като компромис за еврозоната.

А то съчетава динамичното активиране на Европейската централна банка на пазарите на облигации в еврозоната (нещо, което се желае все по-настойчиво от Франция) с единното и „строго“ ръководене на бюджетната, данъчната и развойна политика на държавите-членки от един „свръх директорски съвет“, настанен в Брюксел (към който се стреми Германия).

Правителствени представители и водещи икономисти предупреждават, че ако това „голямо решение“ не бъде приложено и се провали, сиреч този компромис не стане, няма да има връщане назад за еврозоната. Възможно е този компромис да включи и пускането на пазара на еврооблигации и хармонизирането на отбранителните политики на страните от еврозоната, нещо, което се желае горещо от Гърция.

Към него може да се прибави още бързото активиране на постоянния механизъм за подкрепа който ще представлява европейска версия на Международен валутен фонд , а също и възможността Брюксел да има „пълната власт“ върху очертаването и упражняването на финансовата политика на държавите членки с опция „недисциплинираните“ да бъдат изправяни пред Европейския съд.

В същото време чисто теоретично споразумението от 26 октомври, постигнато на срещата на лидерите от еврозоната, финансово осигурява Гърция и позволява на МВФ да отпусне своя дял от шестия транш. На практика обаче решенията, взети на 26 октомври, са само на „хартия“, тъй като те не са съпроводени от наличието на доверие, че ще бъдат приложени. Никой не е сигурен, че парламентарните на страните от еврозоната ще одобрят новата икономическа помощ за Гърция, а също, че финансовите институции доброволно ще приемат да понесат загуби в размер на 50 на сто от инвестициите си по гръцкия дълг.

Тези два източника на несигурност поставят под съмнение „уверенията“ за шестия транш от заема за Гърция, дори и правителството в Атина да е изпълнило бюджетните цели. С други думи шестият транш от заема „се опира“ на споразумението от 26 октомври, което не съществува!
Точно по тази причина се изисква (като минимална Гаранция) абсолютен политически ангажимент от страна на трите партии, участващи в гръцкото коалиционно правителство, че ще реализират политиката, свързана с оставането на Гърция в еврозоната.

„Пътят до „голямото решение“ е като ходене по опънато въже“, казва висш представител на международна инвестиционна банка. „Несигурността на пазарите обаче налага то да бъде постигнато“, смята той. Ако срещата на върха на 9 декември се окаже определяща за участието на Гърция в еврозоната, тогава шестият транш от заема може и да не бъде деблокиран преди тази дата или преди евентуална извънредна среща, която може да се наложи да бъде свикана по-рано от тази дата заради рязко влошаващите се условия.

От тази гледна точка в Брюксел и Люксембург гръцкият премиер Лукас Пападимос ще има тежки и сложи преговори, които ще се водят чак до срещата на върха през декември, а тя ще бъде най-критичната и решителна за Гърция в последните десетилетия.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.