Бъдещето на Турция в ислямската цивилизация

През изминалото десетилетие много коментатори изразиха загриженост за това „накъде се е запътила Турция“. Очевидната причина бе по-независимата външна политика, която Анкара започна начертава и следва. Паралелна причина бе естеството на новия турски политически елит – тези по-мюсюлманско ориентирани кадри бяха по-различни от светската гарнитура, която бе свикнала да управлява страната.

Някои загрижени коментатори, както в Турция, така и на Запад, видяха в това процес, който ще превърне Турция в още един Иран. С други думи, за тях няма друга политическа категория освен угодници на Запада и заклети врагове на Запада. Онези коментатори, които излизат от черно-бялата цветова гама (но все пак са загрижени), смятат, че Турция прави грешка като надскача ръста си.

Възможно е обаче една по-уверена, по-независима и по-мюсюлманска Турция – „Нова Турция“, да бъде видяна и като позитивна сила в мюсюлманския свят, която най-накая ще помогне на Запада. И може би никой не е казал това по-ясно от Робърт Мери, главен редактор на „Нешънъл интерест“ – базирано във Вашингтон политическо списание, в скорошна статия, озаглавена „Тезата Хънтингтън и новата роля на Турция“. Мери започва статията си, като коригира често срещана заблуда за покойния професор Самюъл Хънтингтън и неговата много дискутирана теза за сблъсъка на цивилизациите.

Хънтингтън, обяснява Мери, не е искал цивилизациите да се сблъскат, той само предвиди тяхното изникване и обсъди начини за избягване на сблъсък между тях. Например, той призовава за американска политика, базирана на зачитането на страни с други цивилизации и приемане на техните специфични културни чувствителности. По същата логика Хънтингтън се противопостави на войната в Ирак през 2003 г.

Но, както напомня Мери, Хънтингтън съзря голям проблем в ислямската цивилизация. За разлика от това, което Америка е за Запада, или Русия за православната цивилизация, ислямът няма „основна страна“. Основните държави са много важни, защото са източник на ред в цивилизациите и чрез преговори с други основни държави – между цивилизациите.

Всъщност, ислямът имаше основна държава до началото на 20 век и това не бе никой друг, а Османската империя. Но след това Турция се превърна в това, което Хънтингтън нарича „разкъсана страна“. Страна с една доминираща култура, която я поставя в една цивилизация, докато нейните лидери искат да я насочат към друга цивилизация, отбелязва Мери.

Студената война запази западната ориентация на Турция, защото съветската заплаха бе обща тревога, както за Турция, така и за Запада. Но промяната бе неизбежна в епохата след Студената война и по време когато демократизацията направи турските обществени настроения по-решаващи по въпросите на външната политика.

„Турция трябва да бъде окуражена да развие своята роля на ислямски събеседник, може би дори на нещо като основна държава за исляма. Тя може да насочи Близкия изток през сегашните му премеждия много по-добре от САЩ. Това е така, защото ние живеем в ера на сблъсък на цивилизациите“, пише Мери.

Аз съм съгласен. Само бих допълнил, че това, че е разположена в ислямската цивилизация, не трябва да лишава Турция от двете големи открития на западната цивилизация – либералната демокрация и пазарната икономика. Точно обратното. Турция би трябвало да може да развие своя собствена либерална демокрация и пазарна икономика, и двете с ислямски „цвят“, и по този начин да помогне на други мюсюлмански страни да възприемат по-лесно този модел.

Пазарната икономика тук се осъществява по-лесно от либералната демокрация. По втория въпрос правителството на Партията на справедливостта и развитието, което заслужава похвала за това, че направи Турция кандидат за „основна страна“ в мюсюлманския свят, все още има много да прави и дори да поправя някои грешки. Дали те имат тази визия и воля е вторият голям въпрос.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.