Испанската „Обединена левица“ – пробивът на недоволните

Франс прес

Пробивът на малката малката екологично-комунистическа партия „Обединена левица“ на парламентарните избори е отзвук от движението на „възмутените“, възникнало преди шест месеца в Испания, и отеква като предупреждение за големите партии, доверието към които ерозира под въздействие на кризата.

„Ние няма да се превръщаме в институция. Ще продължим да действаме на улицата“, заяви онзи ден водачът на тази малка формация Кайо Лара. „Не можете да си представите какво удоволствие носи това, че радостта влиза от време на време и в дома на бедните“, добави той.

Дясната Народна партия (НП), разбира се, постигна небивала победа, спечелвайки 186 от общо 350 депутатски места. Само че НП получи само 550 000 гласа повече, отколкото на парламентарните избори през 2008 г. Тя се възползва най-вече от срива на социалистическия вот и разпиляването на гласовете на избирателите, гласували за по-малките партии – Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) понесе най-тежкото поражение в историята си, оставайки със 110 депутатски места.

„Обединената левица“, която досега беше представена от двама депутати, успя да отбележи напредък и сега ще разполага с единадесет места в Конгреса – влиятелната долна камара на парламента, в която ще състави своя парламентарна група. И то въпреки сложната избирателна система, произтичаща от силната децентрализация на испанската държава, и облагодетелстваща регионалните националистически партии, а не малките национални формации.

По брой гласове „Обединена левица“ е трета след социалистите. Напредъкът й отразява недоверието към големите партии, намерило израз в движението на „възмутените“, ползващо се с подкрепата на общественото мнение, което не храни илюзии за способността и на десницата, и на левицата, да се справят с кризата.

Под въздействието на очертаващите се нови мерки за строги икономии, обществената мобилизация може да се засили, защото безработицата остава рекордно висока (21,52 процента). „В основата на посланията в кампанията на „Обединена левица“ бе прякото противопоставяне на политиката на правителството и на предстоящите бюджетни съкращения“, подчертава политологът Антон Лосада. „В започващия сега период профсъюзите и левите политически партии ще играят много активна роля“, допълва той.

„След 20 ноември борбата продължава на улицата“ – това се четеше в неделя вечерта на голям плакат на площад „Пуерта дел сол“ в центъра на Мадрид, където пред пролетта се роди движението на „възмутените“. На няколко метра оттам демонстранти горяха чучело на бъдещия водач на правителството на десницата Мариано Рахой и разнасяха друго – на противника му социалист Алфредо Перес Рубалкаба – обесен.

„Можем да очакваме голямо обществено раздвижване“, твърди 64-годишният Маноло Ноя – един от най-изявените представители на икономическата комисия на мадридските „възмутени“. Остава да разберем каква форма ще придобие движението.
„Смятам, че ще станем свидетели на завръщане към по-традиционни модели на мобилизация“, казва Антон Лосада.

Антонио Аламинос, преподавател по социология в университета в Аликанте, също предсказва гореща зима. При бъдещата политика на Народната партия можем да прогнозираме зачестяване на демонстрациите, било то от страна на „възмутените“, на синдикатите или в корпорациите“, казва той.

Критикувани за плахата си реакция на мерките за строги икономии, налагани от социалистическото правителство от май 2010 г. насам, досега профсъюзите не бяха добре дошли в редиците на „възмутените“. Предприетото в последните месеци орязване на бюджета в деликатни сфери като здравеопазването и образованието от консервативни регионални правителства – главно Каталония и Мадрид – изглежда в крайна сметка сближава „възмутените“, профсъюзите и малките партии.

„Синдикатите бяха в първите редици на борбата срещу бюджетните съкращения“, отбелязва Маноло Ноя, изразявайки надежда за „сливане“ между „възмутените“, „профсъюзите и всички сродни образувания“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.