„Полският водопроводчик“ се прибира от Лондон

Франс прес

На Запад “полски водопроводчик” е синоним на нископлатен емигрант. Снимка: plumbertrainer.com

Марчин Грудзки заминал за Великобритания през 2002 г., изпълнен с надежди да работи в страната, както и още един милион негови сънародници, пристигнали там за десет години. Посрещнал с известна горчивина икономическия спад, днес той се готви за връщане в Полша.

Трийсетгодишен, Марчин пристига в Лондон две години преди Полша и още 7 държави от бившия източен блок да влязат в ЕС. Това членство дава на хората още по-голяма свобода на движение и мнозина работници от Източна Европа заминават на Запад.

През 2005 г. във Франция се развихрят дискусии за европейския конституционен договор и противниците на проекта предупреждават, че идело нашествие от „полски водопроводчици“, което щяло да застраши Общността със социален „дъмпинг“. Изразът излиза на мода; не без хумор го подхваща и полската служба по туризма, за да възхвалява достойнствата на нацията.

Също като много други поляци Марчин Грудзки започва кариерата си в кралството от най-ниското стъпало. Обикаля като човек-сандвич из търговските улици на Лондон и привлича клиенти за големите фирми от Оксфорд стрийт, а в свободното си време учи английски. Надява се един ден „да има достоен живот“, да следва и да изпраща пари на семейството си, останало в Ломжа (Източна Полша).

Началото е многообещаващо: Марчин започва да работи в строителството – както казва, „естествен избор за един поляк“, и се издига до главен майстор.
Оптимистично настроен, прави собствена строителна фирма. „Шест или осем месеца нещата вървяха добре, после изведнъж всичко се срути“, разказва той.
Става дума за финансовата криза от 2008 г. Негов клиент фалира, оставяйки неплатена сметка за 20 000 лири (23 500 евро). Марчин е принуден да се труди упорито, за да стъпи отново на крака.

Успява да си оправи финансите и живее достатъчно нашироко, за да изпраща пари в Полша и да изучи по-малката си сестра. Днес обаче мисли само как да се завърне. „Тук натрупах жизнения си опит, това е хубава страна, но след девет години нямам пари да си купя жилище в Лондон и явно няма начин да остана повече“, обяснява той. „За жалост, в Полша качеството на живота е далеч по-високо. Имаш ли добра работа, можеш да живееш достойно. Тук можеш да разчиташ най-много на стая под наем в общ апартамент“, добавя Марчин.

Полша е в разгара на строителен бум, отбелязва той и добавя: „Всички поляци, които познавам, са работили яко също като мен, за да си вдигнат собствена къща у нас“. „Построихме пътища и обществени съоръжения, за да бъдем в крак с времето. Цяла Полша е един огромен строеж“, изтъква строителят. Самият той обаче няма собствен дом. Надява се, щом се върне, да получи работа в някое голямо предприятие благодарение на британския си опит, но се страхува, че има твърде ниска квалификация.

„Три четвърти от моите познати са инженери. Аз съм нискоквалифициран работник, тъй че ще тръгна пак да уча – година или две“, споделя той.
Решил да избърза със завръщането в родината, след като се разделил с годеницата си – полякиня, месеци преди да се оженят. „Не оставям нищо след себе си“, заключава Марчин.

И далеч не е единственият, който смята да се върне. По данни на Карлос Варгас-Силва от Обсерваторията за миграциите към Оксфордския университет, през последните три години броят на мигрантите от Полша съществено е намалял. Днес във Великобритания живеят според него близо 530 000 поляци.

Марчин познава поне четирима свои сънародници, също замислили да се върнат. „Смятам да отворя фирма, за да давам добре платена работа на хора като мен, щом си дойдат от Великобритания. Защото в крайна сметка ще се върнем всички“, казва той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.