Неонацисти събудиха призрака на „германския позор“

сп. Шпигел

След разкритията, че неонацистка терористична клетка очевидно е убила 10 души за няколко години, германският парламент във вторник единодушно осъди десния екстремизъм. Но някои германски коментатори казват, че този ход е твърде недостатъчен и твърде закъснял.

Във вторник миналата седмица германският парламент направи необичайната стъпка – прие съвместна декларация, осъждаща поредицата убийства, за които се твърди, че са извършени в течение на седем години от трима неонацисти, живеещи в Източна Германия. В сряда германските вестници бяха пълни със снимки, показващи как канцлерката Ангела Меркел и членовете на нейното правителство стоят прави със сведени глави в Бундестага. Декларацията гласеше: „Ние сме дълбоко засрамени.“

В сряда в Бундестага Меркел отново се изказа по въпроса, като заяви: „Тези деяния не са нищо друго освен нападение срещу демократичната ни общност.“ Тя каза, че решението за приемане на съвместна декларация във връзка с убийствата показва, „че ние сме решени да защитаваме нашето отворено, толерантно и хуманно общество от злонамерени престъпници и основаващи се на омраза идеологии“. Германският президент Кристиан Вулф се срещна в сряда с членове на семействата на жертвите.

Меркел и правителството й са критикувани в печата, че са реагирали прекалено късно и не са направили подходящите изявления и жестове веднага след разкритията, че поредицата убийства са били, както се твърди, дело на група неонацистки терористи.

Когато в началото на ноември двама членове на триото бяха открити мъртви в каравана в източногерманския град Айзенах, медиите съобщиха, че десни екстремисти са свързани с убийствата. Властите предполагат, че двайсетина души може да са помагали на клетката, която е подозирана за убийството на полицайка и на най-малко деветима имигранти в Германия. Много от жертвите са били дребни търговци от турски произход.

Разкритията отново разпалват дебатите в Германия за това какъв е най-добрият начин за борба с десния ектремизъм и какво да се направи по въпроса с крайнодесните политически партии. Бившият германски вътрешен министър Ото Шили (социалдемократ) каза в интервю за германското списание „Щерн“, че подкрепя нов опит за забрана на крайнодясната Националдемократическа партия (НДП). Федералният Конституционен съд спря опит за забрана на партията през 2003 г., защото в ръководството на НДП имало информатори на заплата към службата за вътрешно разузнаване.

Има информация, че сегашният вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих търси начин да забрани НДП, без да спира използването на информатори, което би означавало властите да загубят ценен източник на информация за партията. Приключващият мандата си израелски посланик в Берлин Йорам Бен-Зеев също призовава за забрана на партията. Той каза пред високотиражния ежедневник „Билд“: „Демокрациите трябва да се борят с подобни неща. Не искам да правя паралели, но нацистите също бяха законна партия. Те дойдоха на власт по законен начин.“

Германски коментатори се изказаха по въпроса в сряда, като някои разкритикуваха правителството, че по-рано не е заело по-твърда позиция. Левоцентристкият „Зюддойче цайтунг“ пише: „Не е случайно, че крайнодясната банда убийци е дошла от Йена (в бившата Източна Германия), а не от Детмолд (в Западна Германия)… Никъде десните настроения не процъфтяват така, както в бившата Източна Германия. Никъде толкова много полицаи не си затварят очите, понякога от симпатия към неонацистите, понякога от страх за собствените си семейства. На изток демокрацията е омаловажавана от много години, включително от ужасно безполезните съдилища.“

„А сега, когато кървавата следа става явна и минава от Тюрингия през цялата страна, на Бундестага му трябваше доста време, за да покаже съчувствие. Президентът трябваше да поеме инициативата и в сряда се срещна с членове на семействата на жертвите, които някога бяха подозирани, че са замесени в организираната престъпност“, отбелязва вестникът.

„Реакцията на правителството дойде прекалено късно и е съмнително колко решително ще действа то в стремежа си да достигне до корените на злото. Това е неблагодарна задача за политиците, които най-много се страхуват да не изплашат избирателите… особено на изток. Как става така, че изненадващо често децата на бивши антифашисти (т.е. хора, живели в комунистическа Източна Германия) се присъединяват към неонацистите? Дали поколението си отмъщава на родителите социалисти, точно както крайнолявата „Фракция Червена армия“ направи едно време със своите бащи нацисти?“, коментира изданието.

Десноцентристкият „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ пише: „Група нацистки терористи нанесе тежък удар на Германия. Десет убийства на имигранти и на полицейски служител, 14 грабежа и най-малкото едно бомбено нападение – това е предполагаемата равносметка от безпрецедентна терористична активност в следвоенната история на германския десен радикализъм.“

„Случаят скова в ужас политиците. Повече от две седмици минаха от смъртта на двамата терористи Уве Бьонхард и Уве Мундлос, загинали в караваната си. Но висши правителствени служители още не са намерили верните думи, нито са направили утешителни жестове. Не беше направено нищо, което да помогне за обединяването на жертвите, членовете на семействата на загиналите или смаяната общественост чрез печалното, но демократично чувство за общност“, отбелязва вестникът.

„Минаха дни, докато се разбра, че германските служби за сигурност години наред са тормозели жертвите и техните семейства, основавайки се на унизителни подозрения, вместо да се съсредоточат върху истинските виновници. После федералният комисар по имиграцията покани на среща организации, представляващи чужденците, вместо засегнатите семейства. Министърът на правосъдието обеща някои обезщетения от някакъв неизвестен „фонд за жертви“, а вътрешният министър предложи празни извинения за всички грешки на правоприлагащите органи“, посочва изданието.

„Канцлерката намери подходящи думи, когато говореше за „позора за Германия“. Но канцеларията й, федералният президент и председателят на Бундестага в продължения на седмица и половина търсеха правилната форма, място и съдържание за подходящо възпоменание. Те се опитваха да се преборят с фаталното впечатление, че в Германия не е важно какво се случва с жертвите на тероризма и техните семейства“, коментира вестникът.

Левоцентристкият ежедневник „Тагесшпигел“ пише: „Това е символ, който ще остане в паметта дълго време: членовете на Бундестага и на германското правителство сведоха глави и с минута мълчание проявиха съчувствие, отправиха извинение към жертвите на насилието на десни екстремисти. Жестът закъсня, но все пак бе направен.

Председателят на Бундестага също намери правилните думи за приятелите и роднините на жертвите, някои от които са били заподозрени за убийствата по време на разследванията. Съпричастието може да бъде балсам за наранените им души. Ако се предостави обезщетение на оцелелите жертви, роднини и хора на тяхна издръжка, това ще е малък знак, който може да има силно въздействие“, отбелязва изданието.

„Обществото трябва да настоява да се определи как, къде и защо се развива десният екстремизъм в Германия. Все пак никой не знае докъде се простира организираната дейност. Добре е, че всички в парламента искат да видят всеотдайни действия срещу десния екстремизъм, които могат да помогнат той да бъде спрян. Би било по-добре, ако имаше достатъчно пари за борба с екстремизма… Демократичните ни принципи трябва да бъдат защитавани всеки божи ден“, изтъква изданието.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.