Обречени избори в Египет

в. Ню Йорк таймс

Египет, най-голямата и най-важната от страните, свалили управниците си по време на Арабската пролет, върви към катастрофални парламентарни избори, които започват на 28 ноември и които могат да докарат страната до ръба на гражданска война.

Протестиращи отново изпълват площад „Тахрир“, насилието обхваща египетската столица, а военните управници все повече губят легитимност. Съобщението за създаване на „правителство на националното спасение“ може засега да ограничи насилието, но предстоящите избори няма да доведат до стабилна демокрация.

Изборите вероятно ще се провалят – не заради кражба на гласове и насилие, а заради правилата, разработени от египетските военни, които на практика им гарантират, че избраният парламент няма да отразява истинския вот на египетския народ.

Докато работех по-рано тази година като съветник по изборни въпроси за различни обществени организации и политически партии в Кайро, аз разбрах, че гласовете на онези египтяни, които бяха в първите редици на революцията, са били заглушени по време на преминалия в секретност процес на планиране на изборите.

В безброй случаи политическите партии, които протестираха пред Висшия военен съвет заради проекта на изборния закон, бяха залъгвани с маловажни промени. Обществени групи, загрижени за представителството на жените и малцинствата, дори не бяха допуснати до преговори. На ООН, която изигра основна роля, помагайки за организиране на изборите в Тунис, бе отказан достъп до тези, които планираха изборите в Кайро.

В резултат ще се стигне до избори, в които големите партии ще бъдат преекспонирани, а малките ще бъдат на практика изключени от участие, представителите на прогресивните сили и християните копти ще бъдат маргинализирани, а милиони египтяни ще гласуват за губещи кандидати заради прекалено сложния изборен процес, който комбинира пропорционалното представителство с мажоритарен подход и остаряла квотна система.

Една трета от 438-те места в парламента ще се избират от райони, в които победителите трябва да спечелят мнозинство (ако се налага – след балотаж). В тези райони разпознаваемостта на отделни имена дава по-големи шансове на вече утвърдили се играчи – на местни водачи и авторитети, които имаха влияние и преди революцията.

Дори ако повечето от избраните кандидати не са от средите на апаратчиците на бившия режим – или „останките“, както ги наричат в Египет – мнозина все пак ще са бивши служители на корумпирания апарат, който управляваше Египет в продължение на десетилетия.

Две трети от местата ще се оспорват в представителни пропорционални избирателни райони, където избирателите ще избират кандидати от партийни списъци и всяка партия ще спечели брой депутати, пропорционален на подадените за нея гласове.

За разлика от Тунис, който успешно използва проста пропорционална система, за да може колкото може повече гласове да отидат при бъдещите депутати в законодателното събрание, избраната в Египет система с няколко нива вероятно ще маргинализира новите прогресивни, светски и либерални групи, които нямат свои мрежи сред населението.

Изтласкването на малките ислямски и светски партии ще накърни вярата на гражданите в демократичния процес, а лишаването на коптското християнско малцинство от възможност да бъде достатъчно добре представено в парламента може да се окаже с катастрофални последствия.

Малко е вероятно коптите да гласуват за ислямски партии, а след уличните сражения през октомври между военни и демонстранти християни те изгубиха вярата си в старите либерални движения като партията „Ал Уафд“. Вместо това коптите се насочват към малки формации като Партията на справедливостта и партията „Свободни египтяни“.

Но тези групировки, според проучвания на общественото мнение, ще получат под 5 на сто от гласовете, което не е достатъчно за спечелване на повече от няколко парламентарни кресла. А ако коптите бъдат изключени от парламента, те най-вероятно ще отсъстват и от комисията, която ще изготви проекта за нова конституция на Египет.

Военните запазиха и анархроничния квотен принцип, според който повече от половината членове на новия парламент трябва да бъдат „работници и земеделци“ – правило, което винаги е било използвано, за да се манипулират изборните резултати в Египет още от времето на президента Гамал Абдел Насър.

На практика това означава, че новите прогресивни партии, които извадят достатъчно късмет и спечелят някое друго депутатско място, може да не успеят да вкарат на тези места младите лидери, които организираха протестите на площад „Тахрир“ през февруари. Вместо това много от основателите на такива партии ще бъдат „прескочени“ и в парламента ще влязат работници и земеделци, които задължително трябваше да фигурират в партийните листи.

Заплахата от изборен провал дори накара някои либерали да започнат да симпатизират на опитите на военните да доминират в процеса на разработване на конституцията. Освен това те толкова се страхуват от доминиращата роля на „Мюсюлманските братя“, че биха се съгласили на власт да дойдат светски настроени политици, разчитащи на силата, отколкото демократично избрани ислямисти.

Може и да са прави тези, които твърдят, че военните искат да имат на практика един безсилен парламент, но когато либерали прибягват и подкрепят инструментариума на диктаторите, бъдещето започва да изглежда доста мрачно.

Египет се нуждае най-вече от избори и от парламент, които ще бъдат приети като честни и представителни. Според правилата, наложени от военните, шансовете това да се случи са много малки.

Ако на първите следреволюционни избори гласовете на избирателите не бъдат чути, кризата, която ще се развихри след провала на демокрацията в Египет, ще има последици, които ще се усетят далеч извън арабския свят.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.