Русия – поне 12 години до истинската демокрация

в. Независимая газета

В Русия масово наричат партията на Путин „Партия на мошеници и крадци“. Пародия на емблемата на „Единая Россия“

Сегашната изборна кампания е обявена за парламентарна. Обаче не забравяме, че иде президентска. Всъщност последната вече е започнала. И главен си остава въпросът за нашия нов стар президент.

Както знаем, ограничението, забраняващо трети президентски мандат след два успешно осъществени, е дошло в Русия от САЩ. Произходът на този принцип го прави донякъде уязвим при днешната „суверенна“ демокрация у нас. Трябва да признаем, че като принцип ограничител той винаги е създавал доста главоболия на авторитарните управници. Принуждавал ги е да хитруват – било за да се откажат от него, било за да открият заобиколен начин.

За да се отърват от забраната за две поредни участия в президентската надпревара, вождовете на Беларус и Азербайджан примерно трябваше да организират референдуми – съвсем наскоро впрочем, през 2008 и 2009 г. Управниците на Казахстан, Таджикистан и Узбекистан, сметнали за нужно по някакви причини да запазят ограничението, се наложи да приемат нови конституции. И същевременно да си удължат мандатите – да речем, от пет на седем години.

В Русия пък бе осъществена технология, явно твърде напредничава в сравнение с изброените. С комбинацията, чрез която властта се връща на президент номер две, Руската федерация наглед се откроява положително сред бившите братски републики. Наглед обаче… Каква е всъщност основната прилика между родния опит и опита на братските средноазиатски режими? Та нали човекът си има право да се бори за трети мандат, щом пропусне един? Защо изобщо буди съмнения този опит?

Отговорът е доста прост. Защото в основата му лежи един вид преструвка – осъзнаван от всички фалш. Да го кажем и малко по-точно: личният интерес на определена особа се маскира с различни политически декорации. Фалшът в политиката, за разлика от музиката, трудно се определя по слух. Той често е комбинация от истини и лъжи, правди и неправди – сложна или не дотам, тя обаче винаги цели да прикрие някаква основна истина.

Преструвката впрочем не е само морална, но и правна категория. Има едно такова понятие – „привидна сделка“, сиреч сделка, сключена с цел да се прикрие друга сделка. Трудно ли е да открием такава в нашия случай?

Смисълът на горния принцип – „до два поредни мандата“, е да изключи възможността всички властови ресурси да останат твърде дълго време в едни и същи ръце. Историята показва, че лидерите са склонни да злоупотребяват с подобни ситуации. И ето че го показа отново.

Подчинил се формално на конституционната норма, президент номер две стори всичко възможно, за да я обезсмисли на практика. Тоест запази контрола върху повечето властови ресурси – на първо място силовите и информационните. Едва ли ще го отрекат дори и ревностните му привърженици. Също като всички граждани на Русия те имаха възможността през четирите последни години непрекъснато да наблюдават Лидера, показван всеки ден (!) по няколко пъти от всички основни телевизии. Също както преди, Лидерът остана извън контрол и извън обсега на публичната критика.

Каква е основната опасност, идеща от политическия фалш? За начало да споменем поне това, че държавните институции и цялата политическа система в страната се натъкмяват според желанието и интересите на един човек (или тясна група). Да, наистина, член 81 от конституцията – за двата мандата, не бе променен. Лидерът не настоя за това – макар и да можеше.

Президентският мандат обаче бе удължен на шест години. И тук вече конституцията бе понагласена без никакви колебания, колкото и да се твърдеше преди, че е непоклатима. Някой да се съмнява в чий интерес са поправките? Фалшът в тези манипулации – макар те да ни различават от Узбекистан, е очевиден според мен не само за критиците, но и за мнозина адепти.

У нас бе лишена от съдържание цялата система за разделение между властите. За целта бе избрано същото средство, както и в средноазиатските републики – „главната партия в страната“. Тя трябваше да поеме – и го пое – контрола върху 60 до 99 на сто от местата във всички законодателни органи. След което изгубиха смисъл всякакви спънки и противовеси, цялото взаимно възпиране между двете камари, всички съгласувания на назначения…

Аз съм преподавател по конституционно право. Когато разглеждаме разделението на властите или примерно избирателната система, чувам обикновено ехидни въпроси. Например следния: „Защо у нас законът забранява да критикуваш другите кандидати, щом говориш по телевизията?“. Та нали това всъщност е в разрез със смисъла на предизборната кампания?! Може и така да е.

Но главната партия в страната, връхлитана с нападки главно в интернет, иска чрез тази норма да изключи или поне да сведе до минимум критиката, отправяна срещу нея от екрана – сиреч критиката, достъпна за масовата телевизионна аудитория. Нормата има и друга цел – да удари едно рамо на лидера по време на предизборната агитация. А след кампанията вече не се очакват проблеми с критика в телевизионния ефир.

Не искам да кажа, че се връщаме в 70-те. Няма да е точно. Ясно е, че сме навлезли вече в друг етап от развитието. Руските партии, нарекли се опозиционни, все още понякога имат възможност да действат самостоятелно, макар и в твърде тесен спектър. Има още и някаква свобода на словото в печатните издания у нас. Сериозни съмнения обаче буди динамиката в развитието на държавата ни през последните 5 до 7 години.

Какво напомня днес руският властов модел? Най-вече Индонезия от 70-те години или Бразилия и Парагвай от 60-те. Страни, в които „главната партия“, представлявала целия държавен апарат или защитавана от него, държеше под контрол парламента, а на власт бе малка група офицери начело с националния лидер. В общи линии, нищо оригинално. В резултат на подобни управления (приключили по различен начин) горепосочените групи и лидери безспорно успяха да си подобрят положението, което не можем да кажем със сигурност за посочените страни.

Тук виждаме още един аспект на фалша в политиката: обикновено той подпомага не развитието, а застоя – и най-вече застояването на страната в нейната изостаналост. Нека посочим, че преди 15-20 години всички изброени страни се отказаха от фалшивите, неистинските демокрации и ги замениха с реални. А ние в Русия май ще се наложи да изчакаме. Има да чакаме поне още 12 години.

БТА

* Авторът е доктор на юридическите науки, професор в катедрата по конституционно и общинско право в руския Национален изследователски университет „Висше училище по икономика”

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.