Предизборна борба за младите и старите в Нова Зеландия

Предизборната борба на общите избори в Нова Зеландия се води за спечелване на младите и старите едновременно. След като 230 хиляди деца живеят в бедност и се засилват дебатите за растящите пенсионни разходи, кампанията е доминирана от интересите на тези две групи от населението. Проучванията на общественото мнение показват, че консервативната Национална партия, водена от министър-председателя Джон Кий, е ясен фаворит за спечелване на втори тригодишен мандат.

Главната опозиционна Лейбъристка партия не успя да спечели подкрепа под ръководството на новия си лидер Фил Гоф, заел мястото на желязната лейди на Нова Зеландия Хелън Кларк, когато тя се пенсионира, след като беше победена от Кий на изборите през 2008 година след девет години на власт. Кампанията се превърна в традиционен консервативно-социалистически сблъсък между Кий, бивш валутен дилър и най-богатият човек в парламента, и Гоф – някогашен профсъюзен активист.

Кий обещава да затегне контрола върху държавните харчове, хазната, да продаде част от държавните фирми, за да съкрати националния дълг, и да намали растящия брой на хората, които разчитат на социални помощи. Гоф казва, че лейбъристите ще увеличат подоходния данък на богатите, ще го намалят за всички останали и ще въведат данък върху капиталовите печалби за спекулантите с имоти, за да платят за подобряване на обществените услуги и социалното осигуряване на бедните.

Тъй като няма какво да губи, защото според проучванията партията му изостава, Гоф също дръзко навлезе дотам, докъдето преди не се е осмелявал да стигне нито един новозеландски политик по време на кампания, като пое ангажимента лейбъристко правителство постепенно да вдигне възрастта за получаване на държавна пенсия от 65 на 67 години и да накара всички работници да правят вноски в национален пенсионен фонд.

Икономистите са единодушни, че пенсионната възраст (след чието навършване пенсия получава всеки, независимо от собствеността и доходите си, а пенсионните разходи поглъщат вече 60 процента от общия бюджет за социално осигуряване) трябва да се вдигне, защото населението застарява.

Но при 570 хиляди гласуващи пенсионери и още 670 хиляди работници, които трябва да се пенсионират на 65-годишна възраст през следващите 20 години, промяната на възрастта за пенсиониране е политически деликатен проблем. Кий се зарече, че по-скоро ще подаде оставка, отколкото да я промени, с което подтикна Гоф да го обвини, че няма куража да направи това, което е правилно за страната.

Винаги приветливият Кий, който е най-популярният министър-председател в съвременната история, се фокусира върху бляскава кампания със силно присъствие в медиите. Лейбъристката партия не включи образа на лидера си в публичната си кампания, а вместо това се концентрира върху политиката, приемайки че Гоф – способен външен министър при управлението на Хелън Кларк, но лишен от харизма – не може да се мери със съперника си по личностна привлекателност.

Но противопоставянето на Гоф на предложението на Кей да „продаде семейното сребро“ не вдигна рейтинга му, въпреки че проучванията показват, че планът да се продадат до 49 процента от четирите държавни енергийни компании и да се намали правителственият дял от 75 процента в авиопревозвача Ер Ню Зийланд е много непопулярен.

Броят на хората, получаващи социални помощи, се е повишил от под 270 хиляди при идването на власт на Националната партия преди три години до 328 хиляди днес, като 32 хиляди деца повече живеят в приемни семейства. Кий признава загрижеността си за засегнатата от бедността „низша класа“ и настоява, че укрепването на икономиката и връщането на самотните майки на работа, вместо те да разчитат на социални грижи, е най-доброто решение.

Лейбъристката партия предлага данъчни промени, вдигане на минималната заплата, премахване на 15-процентния данък върху пресните плодове и зеленчуци и безплатно начално образование в амбициозна програма за изваждане на 150 хиляди деца от бедността за шест години. Проучванията предполагат, че Кий може да стане първият министър-председател, който управлява без нужда от подкрепа от други партии, откакто през 1996 година беше въведена пропорционалната избирателна система.

Въпреки всичко, непредвидимият Уинстън Питърс и неговата националистическа партия „Нова Зеландия над всичко“ (New Zealand First) са във възход. По-рано Питърс се закле, че няма да участва в нито една коалиция, а ще остане в опозиция, за да държи под око правителството да си спазва обещанията.

Но той каза така и през 1996 година, само и само за да влезе в коалиция с Националната партия, когато изборите го направиха балансьор на властта. Каза същото и през 2005 година, а след това стана външен министър в лейбъристкото правителство. Кий се зарича, че няма да работи с него. Гоф заема изчаквателна позиция.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.