Членството на Палестина заплашва програмите на ЮНЕСКО

Асошиейтед прес

Палестинците могат да издигнат знамето си до флаговете на 194-те пълноправни нации в ЮНЕСКО, след подписването на документ, който най-накрая ще им даде право на глас в широката система на Обединените нации и на гордост в арабския свят, но членството им заплашва продемократични проекти по целия свят.

Решението, взето миналия месец от базираната в Париж Организация за образование, наука и култура на ООН да признае палестинците предизвика незабавно прекъсване на финансирането от САЩ, което ще принуди ЮНЕСКО да ограничи програмите си за ограмотяване и развитие в страни като Ирак, Афганистан или новата нация Южен Судан.

Палестинският външен министър Рияд Малки ще подпише така наречения присъединителен инструмент в сряда в Лондон, където след Втората световна война е създадена ЮНЕСКО. След това палестинският флаг може да бъде вдигнат пред централата на ЮНЕСКО, но датата за това не бе обявена.

Според някои прекъсването на американското финансиране е контрапродуктивно и рискува да обърка посланието, което Америка се опитва да изпрати на света. ЮНЕСКО работи, за да превърне децата войници в невъоръжени ученици, да образова мюсюлманите за Холокоста и да осигури чиста питейна вода в критични региони – далеч от Израел и териториите, които палестинците искат да нарекат своя държава.

След като потропаха на вратата на ООН в Ню Йорк за пълно признаване, палестинците потърсиха желаното присъединяване към ООН през задната врата, като поискаха членство в ЮНЕСКО. Кризата с финансирането започна непосредствено след гласуването на 31 октомври, което направи Палестина член на ЮНЕСКО, като два американски закона се намесиха, спирайки потока на американски средства към организацията.

САЩ дават 80 милиона долара годишно като вноски – 22 процента от общия бюджет на ЮНЕСКО – и вноската от 2011 година още не беше платена, когато законите влязоха в сила и незабавно хвърлиха ЮНЕСКО в кризисен режим. Допълнителното американско финансиране за специални проекти също е спряно.

Организацията за образование, наука и култура на ООН се опитва да запълни паричната празнина, като дори прибягва до новосъздадения сайт „кликни онлайн и дари“, разработен за хора, които биха искали да дадат своя принос. ЮНЕСКО изпрати и апели до държавите членки.

Заради вота за приемане на Палестина, „някои смятат ЮНЕСКО за герой, а други за злодей“, каза заместник-генералният директор на ЮНЕСКО Гетачу Енгида. „За съжаление всички сме подложени на кръстосан огън и това е много лошо. Аз съм африканец и чувствам болката“, каза Енгида, който е етиопец.
ЮНЕСКО е може би най-добре позната в обществото с програмата си за защита на световните култури чрез обектите на световното си наследство. Но централната й мисия включва също животоподдържащи мисии като помощ за изкореняване на бедността или осигуряване на чиста вода, както и учене на момичета да четат и подкрепа за свободата на изразяване и човешките права.
Всички те са съществени елементи от изграждането на нациите и насаждане на атмосфера на мир и са в центъра на общественото внимание в момент, когато Арабската пролет преминава в болезнени пристъпи на насилие и надежда в Северна Африка и Средния изток.

За много нации вече се очертава една мрачна реалност, дори и за тези, които гласуваха за палестинското членство – особено по проекти, в които САЩ са въвлечени пряко. Един такъв пример е Ирак, където няколко проекта са изложени на риск, а един може и да не види дневна светлина, и то точно когато САЩ приключват изтеглянето на войските си до края на годината.

Инженерният корпус на американската армия беше обещал да отпусне 900 хиляди долара за първата фаза на проект за укрепване на иракския Национален съвет по водите, които да се добавят към 500 хиляди долара в иракски фондове за създаване на база данни за водните запаси в страната. Без американско финансиране проектът е изложен на риск, казват служители.

Още един милион долара американска финансова помощ са замразени по проект за насърчаване на общественото доверие в съдебната система на Ирак чрез обучение, за да стане Висшият съдебен съвет на страната по-прозрачен и по-лесно достъпен. Тъй като договорът беше подписан на 23 септември, преди гласуването за приемане на Палестина в ЮНЕСКО, крайният изход още не е ясен.

Южен Судан, който стана независима нация през юли след десетилетия на гражданска война със Судан, получава сладко-горчиво посрещане в организацията, към която се присъедини миналия месец. Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова беше обещала, че „организацията ще застане до хората от Южен Судан, за да заздрави тяхната образователна система и да подкрепи обучението на учители и образователни работници.“

Но помощта за създаване на първото министерство на образованието на страната, 10-годишен проект на Международния институт за планиране на образованието на ЮНЕСКО, е сред плановете, които могат да пострадат без американско финансиране. „Това е една страна, която започва от нулата и има нужда от цялата помощ, която може да получи“, каза Енгида, заместник-ръководителят на ЮНЕСКО.

В нация от осем милиона, повече от един милион деца на възраст да започнат начално образование остават извън училище, а сред тях има и завръщащи се бежанци. ЮНЕСКО има за цел също така да подкрепи разоръжаването на децата войници и реинтеграцията им в обществото. Официални лица предупредиха, че американските действия заплашват програми, свързани със съществени интереси на Америка.

„Лично аз не мисля, че спирането на финансирането е в интерес на САЩ“, каза Енгида. „ЮНЕСКО работи в тясно сътрудничество с американската администрация…за напредъка по общи споделени ценности, като демокрация, добро управление, свобода на печата, образование за всички.“ Дори и без щедростта си, САЩ остават добре приет член. Американците влязоха след гласуване в изпълнителния съвет на ЮНЕСКО 48 часа след като изтеглиха парите си.

Докато според някои програмата „кликни, за да дариш“ носи незначителни суми, някои нации бъркат в джобовете си, особено Индонезия, която обеща 10 милиона долара, и Габон, който пое по-ранен ангажимент за 2 милиона долара, каза говорителката на ЮНЕСКО Сю Уилиамс. Енгида твърди, че остава оптимист. „Аз все още вярвам в смисъла на човечността,“ подчертава той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.