Потресаващата истина за движението “Окупирай”

Полицай пръска с лютив спрей от упор в устата протестираща в Портланд, Орегон. Снимка: АП/БТА

Движението „Окупирай Уолстрийт” се разрасна в САЩ до неподозирани размери. Десни политици (покрай тях и български симпатизанти на дясното), разглеждат това движение като левичарско и анархистично, свързано с лумпени или пък параноици от типа на режисьора Майкъл Мур. Но, в действителност, движението е провокирано от конкретни деформации в американската политическа система и законодателство, които са нанесли поражения на най-големият идеал на САЩ – т. нар. американската мечта, равните възможности на всеки за успех. В САЩ вече говорят за нова Гражданска война, макар и с други средства. Срещу движението се прилагат медийни манипулации и информационно затъмнение. Въпреки това то се разраства.
За какво всъщност се бори движението „Окупирай Уолстрийт” и какво го провокира? В следващите редове една американска авторка разкрива това в статия за английския вестник „Гардиън”.

Американски граждани с всякакви политически убеждения са все още зашеметени от картините на безпрецедентна полицейска жестокост по време на координираните опити за разгонване на мирните протестиращи от “Окупирай Уолстрийт” в градовете в цялата страна през изминалата седмица.
Възрастна жена беше напръскана в лицето с лютив спрей (нервно-паралитичен газ);

Полицията разгонва членове на движението „Окупирай Уолстрийт“ в „Зукоти парк“ в Ню Йорк. Снимка: АП/БТА

Сцената на неоказващите съпротива, легнали по гръб студенти от колежа “Дейвис” на Калифорнийския университет, как ги пръскат с лютив спрей полицейски кордони за борба с масовите безредиците плъзна като вирус онлайн;
Разпространените образи на млади жени – избрани както изглежда заради техния пол – които пищят, а полицаи в пълно снаряжение за борба с безредиците ги влачат за косите; И картините на младеж, зашеметен и с обилно кървяща глава, се появиха в хрониките, отразяващи среднощното прочистване на протестиращите от “Зукоти” парк в Ню Йорк.

Но точно когато американците си мислеха дали наистина ставаше дума за изтрещяла полиция и кметско престараване, на общинско ниво, в много различни градове, картината се помрачи. Националният съюз на журналистите и Комитетът за защита на журналистите подадоха искане, по Закона за свобода на информацията, за разследване на евентуално федерално участие в практическото правоприлагане, което както изглежда бе насочено срещу журналистите. “Ню Йорк Таймс” писа, че нюйоркските ченгета са арестували, блъскали, удряли, поваляли на земята и хвърляли прегради пред репортерите и фотографите“ прикривайки протестите.

88-годишната жена, напръскана с нервно-паралитичен спрей. Снимка: АП/БТА

Нюйоркската полиция е наредила на репортерите да си вдигнат ръцете, за да докажат, че имат документи за акредитация: и когато много от тях надлежно изпълнили това нареждане, са били отведени, под заплаха от арест, далече от случката, която отразяват, и закарани далече от мястото, където се разиграват събитията на новините. Други репортери, носещи журналистически пропуски са били арестувани и малтретирани от ченгетата, след като били  – лъжливо – информирани от полицията, че „Не е законно да се правят снимки на тротоара.“

В Ню Йорк са били бити съдийка от щатския върховен съд и член на общинския съвет на град Ню Йорк;
В Бъркли, Калифорния, с палки е бил бит един от нашите най-големи национални поети, Робърт Хас.
Картината се смрачи още повече, когато „Уонкит” и „Уошингтънсблог.ком” съобщиха, че кметът на Оукланд признал, че Отделът за вътрешна сигурност е участвал в конферентния разговор между кметовете на 18 града, като ги съветвали “как да потушат” протестите на “Окупирай”.

Протестиращи от движението „Окупирай“ са затворили улица в Лос Анжелис. Снимка: АП/БТА

Възможно е на пръв поглед европейците да не разберат за какво въпиющо нарушение става дума. Нашата система за управление забранява създаването на федерални полицейски сили и забранява участието на федерални или военизирани структури при поддържане на мира в общините.
Забелязах, че всички десни експерти и политици по телевизионните предавания, в които аз се явявах, бяха на една и съща вълна срещу „Окупирай”. Журналитът Крис Хейс съобщи за изтекло вътрешно съобщение, което разкрива, че лобисти се състезават за договор на стойност $850 000 за очерняне на “Окупирай”. Не е възможно да се координират съобщения от такъв характер без участието на цялото управително тяло на пресата на върха. Съвсем ясно беше, че това не е просто случай на свръхреакция на шашардисани кметове в общините, град след град, срещу безпорядъка в парковете и налудничавите къмпингари. С подреждането на парченцата от мозайката, започнаха да се очертават координираните действия срещу „Окупирай” на най-високите национални нива.
Защо е нужна такава масова мобилизация срещу тези все още не съвсем ясно изразяващи се, невъоръжени, несигурни хора? В крайна сметка, протестиращите срещу войната в Ирак, митингите на Чаеното Парти и други подобни, всички минаха без такова координирано разтуряне. Наистина ли палатките им пречат? Докато пиша тези редове, двеста младежи със спални чували, куфари и дори сгъваеми столове продължават да къмпингуват денонощно пред телевизия NBC на обществените тротоари  – под благосклонния поглед на ченгетата от нюйоркската полиция – в очакване на билетите за “Съботна нощ на живо” (бел. ред – шоу). Така че, със сигурност палатките не са проблем. Продължавах да съм дълбоко озадачена с какво „Окупирай”, тази злощастна, безнадеждна група, предизвиква този силов федерален отзвук.
Така беше, докато не открих

онова, което „Окупирай” наистина искат

Традиционните средства за масова информация непрекъснато тръбяха „Окупирай” нямат послание“. Силно озадачена, аз просто попитах. Започнах с онлайн молба към “Окупирай” да ми дадат отговор на въпроса  „Какво всъщност искате?“ В първите 15 минути получих 100 отговора, които наистина ми отвориха очите.

Номер 1 в дневния ред: Извадете парите вън от политиката. Най-често се цитираше законодателството, което притъпява ефекта от Управлението на обединените граждани, което позволява неограничени суми да навлизат в процеса на водене на кампании.

Протестиращи от движението „Окупирай“ са преградили пътя към Нюйоркската стокова борса. Снимка: АП/БТА

Номер 2: реформирайте банковата система, за да се предотвратят измамите и манипулациите. Като частта, която най-често се повтаряше, беше да се възстанови Законът Глас-Стигол (Glass-Steagall Act) – закон от ерата на Голямата депресия, премахнат от президента Клинтън, който разделя инвестиционните банки от търговските банки. Този закон би коригирал условията довели до сегашната криза, тъй като инвестиционните банки няма да могат да поемат рискове с цел печалба, която създава парични деривати от нищото, и унищожава търговските и спестовни банки.

Номер 3 хвърли най-много светлина: Да се изготвят закони срещу малко известната вратичка, която сега позволява на членовете на Конгреса да приемат законодателни актове, засягащи корпорациите със седалище Далауеър, в които те самите са инвеститори. (Бел. ред. – щатът Делауер е офшорна зона, където се регистрират много щатски и чуждестранни компании, за да избегнат данъци).
Когато видях този списък  – и особено последната точка – пелената падна от очите ми. Ама разбира се, че тези невъоръжени хора няма как да не бъдат смазани от бой.

Протестиращите на „Уолстрийт“, Ню Йорк. Снимка: АП/БТА

Ужасно е прозрението, което изкристализира от новината, че Отделът за вътрешна сигурност е координирал силовото разгонване, тъй като той не функционира като независима институция. Отделът за вътрешна сигурност не може да каже по собствена инициатива, „ще преследваме тези кирливи хипита“. По-скоро отделът е подчинен на командна верига: първо, на нюйоркския представител Питър Кинг, началник на под-комисията за вътрешна сигурност в Камарата на представителите, който естествено е повлиян от желанията и интересите на колегите си конгресмени. Над Кинг отделът е на пряко подчинение на президента (който, за удобство, се оказа в Австралия в онзи момент).
С други думи, за да може Отделът за вътрешна сигурност да е на разположение на кметовете, логиката на неговата верига на подчинение и отговорност предполага, че надзорници от конгреса, с благословията на Белия Дом, са разпоредили на отдела и кметовете да заповядат на своите полицейски сили  – напомпани с екипировка и обучение за милиони долари – да обявят война на мирни граждани.
Ама чакайте малко: защо, за Бога, Конгресът би посъветвал да се предприемат силови военизирани акции срещу собствените му мирни избиратели? Отговорът е недвусмислен: през последните години членове на Конгреса влизат в системата като членове на средната класа (или горните нива на средната класа), но напускат столицата Вашингтон като собственици на огромно лично богатство, както се вижда от “скандала“ с кандидата за президент Нют Гингрич и платените му 1,8 милиона долара за няколко часа „консултации“. Надутите хонорари на законотворци, които се превръщат в лобисти (защитници на частни интереси) са добре известни, но представата, че конгресмените коват законите за печалбите на собствените си компании  не е така добре известна – и ако бъдат отворени финансовите книги, те със сигурност биха разкрили корупция в спектъра на Уолстрийт. В действителност, вече знаем, че конгресмените масово се облагодетелстват от търговия с непубличната информация, с която разполагат за фирмите по отношение, на които творят закони  – форма на вътрешна търговия, която прати Марта Стюарт в затвора.
Тъй като “Окупирай” е обект на масирано наблюдение и инфилтарция, много вероятно е Отделът за вътрешна сигурност и полицейските информатори да са наясно, преди самото “Окупирай” да е наясно, как ще изглежда зараждащият се дневен ред.
Щом законовото премахване на привилегиите на лобистите, които им позволяват да печелят несметни хонорари щом се доближат до законодателния процес, щом реформирането на банките така, че да не могат да смучат пари от фалшиви производни продукти, и, най-вече, щом отварянето на финансовите книги на системата, която позволява на членовете на Конгреса лично да се облагодетелстват  – при това колосално – от собственото си законотворчество, са на две крачки да бъдат осъзнати от едно електорално организирано движение като “Окупирай”… ами тогава, ще извикате войската, за да го спрете.

Протестиращи на палатки на площад във Вашингтон. Снимка: АП/БТА

И така, когато свържете точките, които правилно сте разбрали, излиза, че това, което се случи тази седмица е първата битка от гражданска война. Гражданска война, в която засега само едната страна избира насилието. Това е битка, в която членовете на Конгреса, със съучастието на американския президент, предприеха силово, организирано потушаване срещу хората, които се предполага, че трябва да представляват. “Окупирай” засегна потоците от лични печалби на Конгреса. И макар че те, все още, не осъзнават какви са естествените последици от тяхното движение, онези, които са заплашени от разпалените им мечти за реформа са съвсем наясно.
Печално е, но тази седмица американците се приближиха с една стъпка към протестиращи на площад “Тахрир” и се превърнаха в техни истински братя и сестри. Също като при тях, нашите национални лидери, които вероятно виждат, че собственото им лично богатство е заплашено от прозрачност и реформа, сега тръгват на война срещу нас.

(с малки съкращения; превод e-vestnik)

––––––––––
* Наоми Улф е американка, която живее в Сан Франциско. Авторка е на няколко книги,.едната от които (The Beauty Myth) е международен бестселър. Улф е завършила университета „Йейл” в САЩ и Оксфордския във Великобритания. Виж тук оригинала на статията в „Гардиън“.

Мнения & КоСвят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.