Тусаните: един милион перуански китайци

ДПА

Луис Юн пред ресторанта си. Снимка: тусанес23

Дружелюбен, усмихнат, работлив: такъв е стереотипът за „el chinito de la esquina“ – китаеца на ъгъла. Но китаецът, за когото става дума тук, помага на клиентите в перуанските магазини. Перу има много голяма, добре установена общност с китайски произход, която се е развивала повече от 150 години и сега наброява над един милион души, наричани тусани.

В „Сан Цзой Лао“, ресторант в китайския квартал в Лима, Луис Юн внимателно държи под око всичко. Той се вписва отлично в стереотипа за „китаеца на ъгъла“, но въпреки това отдавна е престанал да бъде такъв.

Юн е лекар и бивш директор на голяма болница в Лима, както и собственик на две успешни „chifa“ – ресторанти, които предлагат популярна смесица от китайска и перуанска кухня. През 2008 г. той вечеря с китайския президент Ху Цзинтао, когато Ху посети Перу за среща на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС).

„Как можем да изненадаме президента?“, чудел се Юн, който е също опитен готвач, изготвил менюто за вечерята. Юн избрал ястие от морско свинче, което нарекъл „Chi Jau Kuy“, защото бил сигурен, че Ху никога не го е опитвал.
„Хората в Китай ядат всичко, което се движи, но там няма морски свинчета“, спомня си той в интервю за ДПА. Съчетанието от морско свинче и онова, което е познато като „Chi Jau Kay“ – китайско-перуанско ястие от пиле, било звездата на вечерта. „На президента много му хареса“, казва Юн.

Мнозина влиятелни членове на тусанската общност, включително тогавашният министър на образованието Хосе Антонио Чан, бяха на вечерята. За Юн тя бe шанс да изтъкне приносите, които китайската общност е дала на Перу. „През 1999 г. отпразнувахме 150-тата годишнина от китайската имиграция в Перу. Тусаните сега са уважавани от китайците, защото са потомци на успели преселници. Ние се издигнахме от дъното, а сега сме изявени във всяка област на професионалния живот, културата, икономиката“, каза Юн, който е и директор по културните въпроси в Перуанско-китайската асоциация.

„20 процента от лекарите в Перу имат китайски фамилии, няма нито едно дете, което да няма съученик от китайски произход“, добавя той. Проучванията показват, че Перу има най-старата китайска общност в Латинска Америка, с над 1 милион души с китайско потекло.

Храната е най-добрият пример за китайско-перуанската интеграция – из цялата страна има ресторанти „chifa“, които обслужват и богати, и бедни. Те предлагат храна по всяко време на деня, с класики като ориз chaufa (пържен ориз), запържени нудъли, супа от вонтон и пържен вонтон. Когато става дума за напитки, популярна перуанска безалкохолна напитка, а отскоро и „chicha morada“ (която се прави от лилава царевица), замениха жасминовия чай, традиционно придружаващ ястията в ресторантите „chifa“.

Интеграцията на китайските имигранти в Перу започнала с първата вълна, която пристигнала в южноамериканската страна в периода между 1849 и 1874 г. Те заменили африканците, които спрели да работят на крайбрежните плантации след премахването на робството. Китайците осигурили нова евтина работна ръка.

Тези китайски имигранти били дейни в селското стопанство, строежа на железопътни линии и събирането на гуано – екскременти от морски птици. По онова време гуаното било изнасяно като ценен естествен тор, но добиването му взимало много жертви. Ранните китайски имигранти се нуждаели само от дневна порция ориз, който се внасял от Испания. Всъщност оризът станал основна храна за Перу под влиянието на перуанските китайци.

Първият договор за приятелство между Китай и Перу датира от 1875 г. Той внесъл подобрения в условията на живот и работа на имигрантите, а също направил възможно пристигането на втората вълна преселници в началото на 20-и век. Тогава предците на Юн пристигнали от китайската провинция Гуандун, за да работят в имение в северната част на Перу. Въпреки че не можели да четат и пишат нито на китайски, нито на испански, те имали усет за бизнес и след години успели да се преместят в северна Лима, където отворили магазин.

Луис Юн работи все така усилено и не почива дори в неделя. Дава си отдих само за да отпразнува китайската Нова година със семейно тържество. Семейните усилия се отплащат. Бизнесменът е успял да осигури добър живот на двете си дъщери: и двете са учили в престижно перуанско-китайско училище и са завършили частни университети, след което са постигнали професионални успехи и са започнали да работят в семейния бизнес.

Последовател на Лао Дзъ и Конфуций, Юн казва, че ще продължи да работи, за да заздрави китайската общност в Перу. „Ние имаме две опори: хилядолетните китайска и перуанска култура. Ако ги съберем, това ни прави по-богати. Ако ги разделим, ставаме по-бедни. Това е постоянен интеграционен процес“, казва Юн.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.