2012 – не катастрофа, а начало на златна епоха

Дейвид Уилкок. Снимка: личен сайт

В „Енергийното поле на Вселената и трансформацията на човешкото съзнание” (ИК „Кръгозор“) Дейвид Уилкок разширява визията си с проучване в граничните науки за това, което ни предстои в бъдеще. За разлика от апокалиптичните теории, показвани в големите филмови продукции, Уилкок вярва, че 2012 ще бъде годината, в която масово ще бъде приета една по-велика реалност. В своята книга той посочва най-важните признаци за настъпването на тази нова златна епоха. Милиони хора познават пътешествието на Дейвид Уилкок през древните пророчества и най-новите научни открития на 21 век в документалния му филм „Енигмата 2012”.  Следва откъс от книгата.

Изцели света, като изцелиш първо себе си

Дейвид Уилкок

В продължение на две години групи от близо седем хиляди човека се събират три пъти – и по време на тези срещи те успяват да намалят актовете на тероризъм по целия свят с феноменалните 72 %. Очевидно е, че тактическите ползи от подобна стратегия на победата имат огромно значение за националната сигурност. Ами ако тези хора бяха дипломати, политици или военни, планиращи следващата офанзива? Ами ако бяха пацифисти, спускащи се в окопите, за да спасяват хора насред ада на битката? Ако бяха протестиращи, събрали се пред сградата на правителството, за да настояват за промени? Какво биха могли да постигнат тези хора, как мислите?

Отговорът на този въпрос като нищо би могъл да промени всичко, което си мислим, че знаем за начина, по който сработва Вселената. Групите от седем хиляди души са се събрали, за да медитират, концентрирани върху мисли за любов и мир. И това е съвсем редовно научно проучване, публикувано и признато в „Журнал за рехабилитация на престъпници“. Изследването автоматично изключва цикли, тенденции, време, уикенди, празници и всякакви други променливи – 72 % намаление на тероризма е трябвало да се постигне само и единствено благодарение на колективната медитация на участниците.

При друг пример от лятото на 1993 година, за период от два месеца чрез настъпателно увеличение на участниците в медитацията от осемстотин до четири хиляди престъпленията в столицата на САЩ, Вашингтон, намаляват с до 23,6 % – въпреки факта, че преди тези срещи престъпността в този град е бележела значителен ръст. И в мига, в който срещите по медитация завършили, нивото на престъпността отново започнало да се вдига. Вероятността този ефект да е резултат от „случайна вариация в нивото на престъпността“ е по-малко от две на милиард, а всички останали фактори, в това число температура, влажност, уикенди, както и превантивната работа на полицията и обществото за ограничаване на престъпността, били изключени.

Петдесет различни научни открития, проведени през тридесетте години преди 1993 година систематично доказват, че този ефект наистина сработва. Всички те са публикувани във водещи научни списания и показват, че медитиращите са успели да допринесат за подобрение и на здравословното състояние на хората, и на начина им на живот, да намалят катастрофите, престъпленията, войната и други подобни дейности.

Според мен този ефект сработва, защото всички ние до известна степен споделяме един и същи разум. Очевидно съществува някакъв баланс между личните ни мисли и информацията, която черпим директно от Вселенското енергийно поле. Да не забравяме онзи експеримент, при който хората с най-силна връзка с Полето успяват да повлияят мозъчните вълни и биоритмите на своите близки. Щом седем хиляди човека са в състояние да намалят световния тероризъм с цели 72 %, това подсказва, че Вселенското енергийно поле има силни предпочитания по-скоро към положителните емоции, отколкото към отрицателните.

Поради всичко това всеки път, когато някой ви каже, че положението е безнадеждно, че „и без това всички ще умрем“, че някакъв си сън или пророчество били казали, че не е по силите ни да контролираме бъдещето си на земята, горещо ви препоръчвам да не се хващате на въдицата на подобен безпочвен страх. Научно доказано е, че само чрез фокусирането ни върху позитивното настроение към собствения ни живот ние спомагаме за намаляването на войните, тероризма, страданието и смъртта. Учените от Русия пък ни предоставят убедителни доказателства, че само чрез силата на съзнанието си бихме могли да повлияем в благоприятен план както на големите студове, така и на земетресенията, вулканичните изригвания и други подобни катаклизми.

Доктор Лаберж е смятал, че чудовището, което го е нападнало в съня му, действително е някой друг – лошият, врагът, другият. Ала в мига, в който е започнал да сънува съзнателно, си е дал смета, че чудовището всъщност е негово огледално отражение, откъдето станало ясно, че единственото средство за разрешаването на проблема е любовта. Сега вече знаем, че дори и най-простата медитация върху любовта и мира действително е в състояние да промени поведението на хората по целия свят – на най-обикновени хора, живеещи живота си, очевидно вземащи свободни решения. Никога няма да видим тези хора, никога няма да се запознаем с тях. Но дори и ако малък брой от нас преминат в състояние, наречено „чисто съзнание“, пак успяват да намалят смъртта, тероризма и войната.

Както казва свети Йоан от Кръста (живял в Испания през XVI век), „дори и малко количество от тази чиста любов е много по-ценна за Бог и за душата и макар да изглежда незначителна, много по-полезна за Църквата, отколкото всичките човешки дела, взети заедно“. Под „дела“ той има предвид всичко, което бихме се опитали да направим в стремежа си да помогнем на света. В една книга, наречена „Облакът на незнанието“ от един почитан английски свещеник от XIV век, същото това състояние е определено като „чисто съзерцание“. По-нататък в книгата се казва: „Цялото човечество получава прекрасна помощ от онова, което правим, по начини, които не разбираме… То е много по-полезно за нашите приятели – природни и духовни, мъртви и живи… и без него нищо от останалото няма значение.“

Сега, когато вече знаем колко силно една малка група хора може да повлияе върху поведението на всички, при това в световен мащаб, идеята, че реалният свят е като ярък сън или холограма вече не звучи чак толкова налудничаво. Ами ако правилата от света на сънищата действително важат и във физическия свят? Ако е така, тогава всички онези глобални катаклизми може би са символично отражение на собствения ни вътрешен стрес, на страха ни, на болката, скръбта и гнева.

След години, прекарани в медитация, аз накрая стигнах до извода, че тъгата ни произтича от една изумително убедителна илюзия – от привидно неизбежната истина, че се чувстваме самотни. Доказателствата, които предоставих дотук, до едно подсказват, че всички ние имаме душа – душа, която непрекъснато ни наблюдава, макар че има и лично своите преживявания, мисли и пътувания. Убеден съм, че всеки един от нас може да влезе във връзка с тази доста по-висша своя същност и да развие способността да черпи достоверни духовни напътствия – да проумее великия план и Целта, която вероятно сме били избрани да постигнем, преди да дойдем тук. И междувременно нищо не ни пречи просто да избягваме излишните страдания. Но когато се съпротивляваме на нашата Цел, се сблъскваме единствено само с още и още болка, трудности и на пръв поглед случаен лош късмет.

Според великия Едгар Кейси, забележителен ясновидец и пророк, работил в началото на XX век, невежеството не ни освобождава от задължението да спазваме великите духовни закони (в това число и законите на кармата), които могат да бъдат обобщени така: с какъвто аршин мериш, с такъв ще бъдеш измерен. Ако нарушим в значителна степен свободната воля на някого, може и да имаме нужда от още един живот, докато си възвърнем отново баланса – най-вероятно, като понасяме същите трудности. Кейси твърди също така, че бихме могли да елиминираме този кармичен цикъл, като се изпълним с искрена прошка и приемане – както на себе си, така и на другите. Това в крайна сметка е и най-главната Цел, заради която сме пратени тук. А ако постигането ѝ беше лесно, нямаше да има нужда от толкова много прераждания, докато се усетим.

Давам си сметка, че за някои понятието „Бог“ има силен емоционален заряд, въпреки че други от вас може би вече мис¬лят по нов начин, след като прочетоха тези няколко глави. Както и да стоят нещата обаче, пророчествата на Кейси изхождат от нашия свят, за да ни изведат към универсалния интелект, за който говорим в тази книга. Пророчествата на Кейси, които като цяло идват от някакъв по-велик аспект от неговото същество, говорещ, докато той се намира под хипнотичен транс. Те казват, че всички съвременни войни, терористични атаки, корупцията на правителствено ниво, природните бедствия и земетресенията са все част от голямата История, която ни се разказва. Това е история за нас самите и за нашата връзка с Вселената.

Защото това, което вършим на останалите, вършим и на нашия Създател. И когато тези наши дела… поругаят нашите събратя, ние поругаваме Бога – и това носи всички онези нещастия, които съществуват днес по света… Когато на земята има групи, които достатъчно силно желаят мир и се стремят към него, мирът ще започне. Но той трябва да започне от самите нас.

Пророчествата на Кейси говорят за Бог като за универсален, любящ интелект, който не пренебрегва никого за сметка на други. Както би трябвало да правим и ние. „По света е имало много повече войни и кръвопролития заради расови и религиозни различия, отколкото по каквато и да било друга причина… Но човекът трябва да разбере, че независимо дали става въпрос за тази или онази секта, за този или онзи култ или религия, Бог е само ЕДИН.“ Според Кейси не е необходимо да събираш група от седем хиляди човека, за да получиш ефективност. Реалността на нашето споделено съзнание е достатъчно силна, така че дори само десет души са достатъчни, за да сторят огромно добро на планетата.

Отговорът, който човек дава на всичко в този живот, е СИЛАТА – Силата на парите, Силата на властта, Силата на богатството, Силата на това или онова. И никога не се е сещал за Божията сила, никога не е виждал Божия път. Но по-скоро малко по малко, ред след ред, тук малко и там малко, всеки да помисли по-скоро за своя ближен… Именно това е спасило досега целостта на света. Където е имало дори само десет, много градове и много държави са били спасени от унищожение.

Хавайският психиатър доктор Хю Лен открива подобна методика, която би могла значително да подобри здравето и щастието в психиатричното отделение, което ръководи. Но началото не е много лесно. „Отделението, където държаха престъпно лудите, беше много опасно. Психолозите напускаха ежемесечно. Персоналът непрекъснато си вземаше отпуски или също просто напускаше. Хората минаваха през отделението с гърбове, опрени до стените, от страх да не бъдат нападнати от пациентите.“ Работата на доктор Лен му предоставя удобна изолация от самото отделение – той просто преглежда листите на пациентите, за да предпише някое ново лекарство или метод за лечение, които обсъжда с персонала. Въпреки това, само чрез хващане на папката на всеки един пациент и прилагане на техниката „Хопонопоно“, получава невероятни резултати.

Само след няколко месеца пациентите, които обикновено трябваше да бъдат оковавани, бяха пуснати да се разхождат свободно… Други, които трябваше да бъдат държани силно упоени, постепенно намаляваха лекарствата. А онези, които до този момент нямаха никакви шансове да бъдат освободени, бяха пуснати… И не само това – целият персонал на отделението започна да се наслаждава на работата си. Болничните и молбите за напускане бяха забравени. Накрая се оказахме с повече персонал, отколкото ни беше необходим, защото пациентите биваха изписвани, а никой от персонала не се опитваше да бяга от работа. Днес това отделение е закрито.

Но какво точно е правел доктор Лен, преглеждайки папката на всеки отделен пациент? Той просто започнал да поема болките и проблемите им като свои, а след това се концентрирал върху изцелението им в себе си. „Непрекъснато повтарях: „Много съжалявам“ и „Обичам те“, отново и отново“. Така доктор Лен създал своя собствена вариация на една стара хавайска традиция, наречена „Хопонопоно“.

Доктор Лен препоръчва да влезем там, където се чувстваме наранени от конкретен човек или проблем, а след това да започнем да изричаме следните четири твърдения с колкото е възможно по-силно чувство (същевременно осмисляйки истинските причини за тази наша болка): „Обичам те. Съжалявам. Моля те, прости ми. Благодаря.“ И това е напълно достатъчно. Така, лекувайки себе си, лекуваме и другия човек – и това безсъмнено сработва, защото в крайна сметка и двамата споделяме един и същ разум.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.