Как европейската криза отеква в САЩ

Асошиейтед прес

Задълбочаващата се дългова криза в Европа отеква в Съединените щати чрез неспособността на президента Барак Обама и Конгреса да постигнат двупартийно споразумение за държавния дефицит. От двете страни на Атлантическия океан ръководителите преживяват тежки времена, като са принудени да вземат трудни, непопулярни решения. А нещата се случват едва в последния възможен момент, ако изобщо станат, докато световната икономика е на ръба.

Случващото се в Европа е важно за американците. То вече нанесе икономически щети на американските износители заради намаленото потребителско търсене на техните стоки в Европа и поскъпването на долара спрямо еврото. Фондовите пазари в Съединените щати освен това понасят удари от месеци, докато кризата се разпространява от Гърция в по-платежоспособни икономики, сред които Италия и Испания, и дори пречи на Германия да пласира своите облигации.

В понеделник промишленият индекс Dow Jones се повиши с близо 300 пункта заради активното пазаруване на американците около Деня на благодарността и новите, радикални предложения за преодоляване на дълговата криза в еврозоната. Колкото по-лоши неща се случват в Европа, толкова по-вероятно е заразата да се разпространи и в Съединените щати. Точна сега ситуацията изглежда много по-тежка в Европа, която е на ръба на нова рецесия.

Притиснати до стената и на фона на предупрежденията на някои икономисти за предстоящо разпадане на еврозоната, европейските лидери са в надпревара с времето да постигнат „голяма сделка“ за запазване на валутния съюз. Времето обаче изтича.

Съединените щати не са чак толкова близо до ръба на скалата

Неуспехът на така наречената суперкомисия на Конгреса да постигне миналата седмица споразумение за съкращаване на дефицита, за да се намалят потребностите на правителството да взима кредити в бъдеще, подчерта, че законодателният орган е затънал в междупартийни раздори. Това означава, че едва ли ще бъдат постигнати сделки за разкриването на работни места, разходите и данъците преди президентските избори през ноември догодина.

Двете големи партии в САЩ се обвиняват взаимно за задънената улица. Републиканците критикуват президента демократ, че не прави повече, за да издейства споразумение. Високопоставен конгресмен демократ дори спомена, че „обществото не може да бъде освободено напълно от отговорност“.

„Те ни избраха“, аргументира се Барни Франк, високопоставен демократ от комисията за финансовите услуги към Камарата на представителите, на пресконференция в понеделник, на която обяви, че се оттегля след повече от три десетилетия. Франк заяви, че „Конгресът не е някаква независима единица, която се спусна с парашут през купола. Ние бяхме избрани“.

Има многобройни прилики между кризата в САЩ и Европа, като протакането и политическата парализа играят роля и при двете. „Това е свързано с факта, че политиците и от двете (страни на Атлантика) взеха един сам по себе си решим проблем и го превърнаха в криза със своите действия или липсата на действия“, отбелязва Нариман Бехравеш, главен икономист в IHS Global.

„Тревожното е, че Европа ще има своя „Леман момент“. Това ще е проблем за САЩ“, казва Бехравеш, като има предвид фалита през септември 2008 г. на американския инвестиционен банков гигант Lehman Brothers, който едва не причини разпад на финансовата система.

Едно влошаване на кризата в Европа може да подкопае подобрилите се, макар и слабо, в последно време икономически новини от Съединените щати. Двете икономики са толкова тясно свързани. Съединените щати и Европейският съюз са двете най-големи икономики на планетата. На тях общо се пада дял от близо половината от глобалния брутен вътрешен продукт (БВП) и една трета от световната търговия.

Близките връзки между двете икономики

Близките връзки между двете икономики бяха подчертани в понеделник във Вашингтон на срещата на върха ЕС-САЩ, която бе посветена в голяма степен на европейската криза. „Предадох на (европейските лидери), че Съединените щати са готови да дадат своя принос, за да им помогнат да решат този въпрос“, обяви Обама. Той подчерта, че „това е от огромна важност за нашата собствена икономика“.

Обама не уточни какво ще последва от това, но говорителят на Белия дом Джей Карни заяви по-рано, че американските данъкоплатци не бива да бъдат излагани на още по-голям риск, включително чрез превеждане на повече пари в касата на Международния валутен фонд (МВФ), за да бъдат подкрепени различни предложения за засилване на ролята на МВФ за спасяването на изпадналите в затруднение европейски икономики.

Председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой отбеляза, че страните от еврозоната вече са направили много, за да се справят с кризата, като са взели мерки, които „биха били немислими“ само преди година. „Необходимо е обаче да направим повече“, призна той.

Една рецесия в Европа ще навреди първо на американския износ за Стария континент. Европейските страни вероятно ще купуват по-малко американски стоки и услуги. Една умерена до дълбока рецесия в Европа също така вероятно ще повиши курса на долара спрямо еврото, което пък ще направи американските продукти по-скъпи и по този начин ще нанесе двоен удар на американските износители.

Освен това много американски компании правят голям дял от своите печалби в Европа. Тези печалби ще спаднат, което по всяка вероятност ще принуди американските компании да намалят инвестициите си на континента, а може би и да ограничат наемането на работна ръка в Съединените щати.

Някои икономисти дори твърдят, че трудовият пазар в САЩ започва да изглежда повече като европейските, като безработицата е „заседнала“ на равнище от 9% и близо 6 милиона американци са без работа повече от половин година. Европа отдавна е измъчвана от хронична дългосрочна безработица и високи нива на безработица сред младежите.

Защитните механизми, които САЩ има, но не и Европа

В доклад, публикуван в понеделник, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) предупреди, че кризата в еврозоната представлява „ключов риск за световната икономика“. ОИСР даде да се разбере, че европейските политици са действали прекалено бавно, за да предотвратят разпространението на кризата.

Съединените щати обаче имат някои защитни механизми, с които европейците не разполагат. Въпреки трайно високата безработица американската икономика продължава да регистрира растеж, като в последно време се виждат признаци за подобрение в областта на промишлеността и потребителските разходи.

В САЩ също така федералното правителство е централна власт в сферата на данъците и държавните разходи. В Европа няма такава. Еврозоната, обединяваща 17-те страни, въвели еврото, не може да печата свои собствени пари, докато Управлението за федерален резерв на САЩ (УФР) прояви склонност и може да печата ефективно пари, за да помогне за смекчаване на натиска върху американските банки и да стимулира сектори от икономиката, включително и фондовите борси.

„Европа е в смут, изходът е неясен“, казва Алън Синай, главен световен икономист в Decision Economics. „Икономическият растеж в Европа ще бъде много слаб много дълго време.“

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.